Дийн Рийд, любимият западняк на Изтока

Рокендрол, кънтри, уестърн и марксизъм, събрани в едно - точно това е американецът от Колорадо

Съветското ръководство не му разрешава да се ожени за естонската актриса Еве Киви

В знак на протест срещу войната във Виетнам изпира публично американското знаме в Сантяго

Смъртта му е мистерия - убит ли е или се е самоубил легендарният символ на протестната песен

Дийн Рийд като Хармониката и Гойко Митич като вожда на шайените - Твърдата скала, в продукцията на ДЕФА “Кръвни братя” (1975 г.).

В Дийн Рийд - американската легенда на протестната песен, наричана в началото “червения Елвис”, бяха влюбени милиони жени - заради невероятната му харизма и обезоръжаваща усмивка, и милиони мъже - заради китарата и рокендрола и смелостта му на истински каубой. Певец, актьор, режисьор и продуцент, защитник на бедните и онеправданите, момчето от Колорадо се опълчи на американското правителство и прие левите идеи за своя кауза, превръщайки се в последния романтик революционер на XX век.

Този красавец с изключително обаятелна усмивка е непознат на днешните млади, но техните майки и бащи със сигурност си спомнят американеца, преселил се да живее и твори в Източна Европа заради левите си политически убеждения и увлечен по световната комунистическа революция. Името на певеца и актьора Дийн Рийд е като истински магнит за почти 1/4 от населението на Земята през 60-70-те, че и началото на 80-те години на миналия век. Роденият в Колорадо каубой с китара през рамо разбуни цяла Латинска Америка, а след това и страните от Източния блок с песните си за мир, срещу войната и американската политика по време на Студената война. Той е едно от лицата на световния протест, за милиони момичета е една от първите платонични любови, а момчетата пък са във визхита от уменията му като каубой във всички уестърни и индиански филми (с югославянина Гойко Митич), в които участва. Но това е външната обвивка. За милионите той си е американецът, който не се страхува да въстане срещу световния империализъм и несправедливостта по света, а песните му имат заряда на революция.

Представяте ли си рокендрол, кънтри, уестърн и марксизъм събрани в едно? Точно това е Дийн Рийд. Чужд сред свои, свой сред чужди, пеещият каубой от Колорадо всъщност преминава желязната завеса, за да се превърне в любимия западняк на Изтока.

Роден е на 22 септември 1938 година в предградие на Денвър в семейство на учители, има двама братя. За 11-ия си рожден ден получава от баща си подарък кон (за 150 долара), а за 12-ия - китара, и така той се превръща в пеещия каубой. На 18 години поставя рекорд в бягането на 110 мили, “Нюзуик” пише голяма статия за него. Дийн вече е студент по метеорология в Колорадския университет и едновременно с това пее с китарата си по клубове и кафенета. Младежът обаче решава да напусне учението и да се пробва в музикалната индустрия. И късметът каца на рамото му. Пътувайки на стоп до Лос Анджелис, пее в кабината на шофьора, който се оказва продуцент в популярна музикална компания. И красавецът, който владее до съвършенство китарата, който вече пише музиката и текстовете на песните си, бързо се прочува. Една от първите му песни “Нашият летен романс” (1959) дори влиза в най-големите музикални класации в Америка, става втора в списъка на “Топ 50”, изпреварвайки песен на музикалния идол Елвис Пресли. Публиката е в екстаз, песните му се въртят нон-стоп по радиото, междувременно той се записва в актьорското студио на “Уорнър Брадърс”, кариерата му тръгва нагоре, а популярността му в Америка расте. Тръгва на турне из страната, канят го да пее в Южна и в Латинска Америка и успехът му е огромен. Точно по време на обиколките си из латинските страни той се увлича по левите идеи, започва силна обществена дейност в защита на мира и срещу бедността. Това нервира неговите мениджъри, но Дийн е непреклонен. Дразни дясното правителство на Аржентина, където се установява, и заради участие в протести по време на празника на Независимостта там е вкаран в затвора, а след това и депортиран от страната.

През това време той вече се е запознал с Че Гевара и с големия съветски спортист Лев Яшин, станал е приятел с бъдещия чилийски президент Салвадор Алиенде, бил е няколко месеца при индианците в бразилската Амазонка, участва в няколко похода на мира, обявява се против изпитанията на ядрено оръжие на САЩ, посещава световния конгрес на мира в Хелзинки (1965 г.) и същата година за първи път отива в СССР. Само след няколко месеца ще направи и огромно турне в десетина големи града на Съветския съюз и така ще се превърне в най-голямата и най-любима американска звезда там. През това време се е оженил за холувидската актриса Патриция (Патси) Хобс, която през 1968-а му ражда дъщеричка - Рамона.

И съвсем логично в средата на 60-те Европа го приема с отворени обятия. Той се установява първо в Испания, а после в Италия, където участва в много от така наречените “спагети уестърн” филми. Разбира се, всички каскади са изпълнени от него без дубльор, което впечатлява зрителите.

Дийн Рийд отново се връща в Латинска Америка, където продължава дейността си срещу американската политика там. Едно от най-коментираните

негови действия в цял свят е публичното му символично изпиране на американския флаг пред посолството на своята родина в Сантяго (Чили). Дийн прави това, за да “измие от него позора на войната във Виетнам, расиз­ма и безправието”. Това се случва в края на предизборната кампания за президент на неговия приятел Салвадор Алиенде, чилийската полиция го вкарва в ареста за седмица по настояване на американското консулство. Музикантът продължава концертите си в цял свят, обществената му дейност в помощ на бедните и нуждаещите се е всекидневна, почти няма поход на мира, в който той да не е участвал. В много от концертните му прояви той пее абсолютно безвъзмездно, а спечеленото дарява за протестни каузи.

Разбира се, такава дейност не може да остане безнаказана и той ще трябва да преживее стрелба по дома си, където живее със семейството си, арести, репресии... Едновременно с всичко това записва песни и плочи (продават се в милионни тиражи), участва във филми. Интересен факт е, че прави опит да се установи в СССР, но съветското ръководство не му разрешава. Няма как да стане - този американец е по-популярен от всички партийни ръководители там. И през 1973 година той заживява в ГДР, приема немско гражданство и остава в Източен Берлин да края на живота си. Всички се учудват на необикновената му енергия. Кръстосва няколко континента - защитава революцията в Чили, в Никарагуа, в Палестина, пътува в Боливия, Панама, Ливан и къде ли не по света.

И между другото ще направи своя филм “Кръвни братя” за индианците и заедно с култовия актьор Гойко Митич ще станат абсолютни любимци на публиката в социалистическите страни, а в България още се помнят виещите се опашки пред киносалоните за билети. Родните обожатели на певеца с китара още си спомнят участието му в известния преди години фестивал на протестната песен “Ален мак”, на който Дийн Рийд участва (1976 г.) и изпя на български известната македонска песен “Имала майка”. Записи от това изпълнение и днес разчувстват феновете му. Навсякъде Дийн се появява с емблематичните си каубойски шапки. Между другото, точно той запалва по този атрибут българския изпълнител Бисер Киров, известен със страстта си по шапките. Първата му е подарък от Дийн, а по-късно Киров я дарява на Алла Пугачова за нейния музей.

Всичко това е част от емоционалната страна на нещата от живота на този легендарен в Изтока и сред латиносите американец. Дийн Рийд всъщност е последният от любимите американци на съветския режим. В условията на Студената война действията на червения каубой или червения Елвис, както го наричат на Запад, са идеална идеологическа пропаганда. Рийд е артист от американския шоу-бизнес, а красотата и заразяващата му холивудска усмивка - абсолютно искрена при това, са част от пропагандата.

Определят го като политически наивник и последния революционер романтик на XX век. Въпреки цялата му огромна дейност в полза на режима в Източния блок, Москва не пожелава да го приеме за свой, не му дава да си купи жилище, нито да стане гражданин на Съветския съюз. Лишава го и от голямата му мечта да се ожени за съветската актриса Еве Киви от естонски произход, в която той е лудо влюбен почти 15 години. Двамата се харесват от пръв поглед през 1971 г. Когато очите им се срещат, Дийн я вдига на ръце и започват да се целуват. Така започва тяхната приказка. “Можеш да имаш колкото искаш любовници в Съветския съюз, но не можеш да се ожениш за нито една от тях”. Тези думи на висш съветски функционер натъжават американеца от Колорадо и той решава да заживее в ГДР. Любовта с Еве е бурна, двамата използват всеки повод да се срещнат и видят по време на фестивали и неговите турнета в страната на Съветите. През това време той се жени за германската учителка, която е и модел, Вибке Дорндек. За нея казват, че е роднина на дългогодишния генерален секретар Ерих Хонекер. Приказките стигат дотам да се смята, че Вибке е вербувана и му е “поднесена”, за да може да следи какви ги върши американецът. До този извод се стига, като става ясно, че след развода им (бракът им трае само 3 години, двамата имат и дъщеря Наташа) русокосата Вибке прави блестяща кариера в Министерството на външните работи на ГДР. Самият Рийд ще признае по-късно, че е убеден в това.

След няколко години Дийн се жени за трети път - изборът му е красивата и популярна немска актриса Ренате Блуме, която зрителите познават от много индиански филми и от ролята є на Жени Маркс. Преди да се омъжи за Рийд тя има двегодишна връзка с Гойко Митич (партнира му в “Улцана”), но те се разделят. Дийн припознава нейния син Александър и се грижи за него като за собствен син. Ренате обаче е изключително ревнива и след няколко години животът им става непоносим, скандалите следват един след друг, той дори прави опит за самоубийство. За да се стигне до фаталния 17 юни 1986 година, когато трупът на Дийн Рийд (едва 47-годишен) изплува в езерото Цойхнер, близо до дома им. Източно-германските власти съобщават за “трагична случайност”, но и досега смъртта му е мистерия - не се знае дали американецът се е самоубил или е бил убит. Версиите са две - едната е, че сам е сложил край на живота си, разбрал фиаското на социалистическата идея. А другата - че е бил убит от някое от разузнаванията ЩАЗИ, КГБ или ЦРУ, като запознати прибавят и Мосад. В разкритите архиви на ЩАЗИ е намерено предсмъртно писмо в колата му, уж адресирано до генерала, който му бил съсед. Мнозина обаче поставят под съмнение това писмо. Макар актьорът и певец да е наричан “предател” в родината си, Дийн цял живот пази американския флаг в дома си, поставен на видно място. Той никога не се отрича от това, че е американец и винаги говори с любов за страната си, но не и за политиците є. Твърди се обаче, че в последните години на живота му разочарованието на Дийн от политиката на Изтока била видна и той обмислял да се върне в САЩ. Каква ли идеологическа бомба би било това в полето на социалистическия блок!

Дийн Рийд никога не стана легенда в Холивуд, а можеше и имаше всички данни за това. Никога не бе приет и от висшия ръководител на Кремъл Леонид Брежнев. Но затова пък остана в сърцето на поколението, което го познаваше. Беше кумир за милиони, романтик революционер, изключително харизматичен и благороден, приятел на Виктор Хара, Че Гевара, Кастро, Алиенде и Арафат, част от червената пропаганда на XX век.