Ориентацията на птиците

Забележителни особености

Един от най-трудните научни въпроси

Голяма роля играят зрителните ориентири

Способността да се ориентират в пространството, да намират пътя към далечните зимовища и отново да се връщат в родината е една от забележителните особености на птиците. Много крилати същества извършват прелетите си не с ятата, а поединично, младите отделно от старите, и въпреки това всички пребивават в едно зимовище. Удивителната способност към ориентация се потвърждава също от многочислените опити на преместване на птиците в други местности, отдалечени на стотици и даже на хиляди километра. При всички тези опити повечето от птиците отново се връщат в старите си гнезда.

Въпросът за ориентацията на птиците е твърде сложен и се отнася към най-трудните въпроси от науката за птичите прелети. С ориентацията на птиците са се занимавали много изследователи. За обясняването й са изникнали най-разнообразни теории. Съгласно една от тях крилатите същества се ориентират по електрическите и магнитните излъчвания в атмосферата, други свързват ориентацията на птиците с механичния ефект от въртенето на земята, трети придават голямо значение на небесните светила при ориентацията на птиците.

Многочислените факти дават основание да се предполага, че в случая голяма роля играят зрителните ориентири. А зрението на птиците е твърде развито. Остротата му е особено голяма. По възможностите за възприемане на пространствата и разстоянията птиците заемат, както изглежда, първо място сред животинския свят.

Доколкото преобладаващото болшинство птици извършва миграцията на неголяма височина, дотолкова важно значение в ориентацията им при прелетите имат земните ориентири - морската брегова линия, планинските вериги, речните корита, различните особености на ландшафта. С помощта на тези ориентири се коригира движението на птиците и се определя конкретния миграционен маршрут. Настъпващата по време на прелета тъмнина предизвиква в летящите денем птици прекратяване на полета. Ролята на зрително препятствие играе и мъглата. Когато е гъста, птиците също прекратяват прелета си.

При преминаването на обширни водни пространства зрителните ориентири се свеждат до минимум. В тези случаи се предполага, че ориентацията се извършва по характера на движението на вълните, направлението на вятъра, характера на водната осветеност. С помощта на тези ориентири птиците могат навярно да поддържат избраното направление.

Късчета от живота

Таралежът

Таралежът по цял ден спи в уютното си гнездо от сухи листа и треви, под някоя купчина сухи клонки или в корените на дърветата. Събужда се, когато се стъмни, изтърсва иглите си от листата и сухата трева и тръгва на лов. Пробягва малко, спира се, души - не мирише ли вкусно на скакалец, ослушва се - не шумоли ли мишка в сухата трева. Непременно ще провери всяко камъче, всеки пън и всяка вдлъбнатина. Ще задоволи глада си с някой бръмбар или ларва, а може и гол охлюв да намери.

Никой не лови в гората бръмбарите везиканти /кокици/, испанските мухи, жабите бумки и земеровките, защото са отровни. Но таралежът ги яде-което за другите е вредно, за него е добре дошло. Мното рядко някой да се осмели да нападне отровна змия, таралежът обаче не се страхува от нея. Растителната храна не му е по вкуса. Но ако ловът е несполучлив, може да изяде паднала под дървото ябълка, да изрови морков или някои вкусно коренче.

Синигерът

Наблюдавайте синигера - тази птица нито за минута не се спира на едно място. Скача по клончето и разглежда всяка цепнатита по кората му. След това прелита на друг клон, кацва с главата надолу, улавя някаква буболечка, оттам отива на плета и започва да дълбае с човка по изгнилия прът. Но вниманието му е привлечено от „ковачницата” на кълвача и синигерът е вече там-търси не са ли останали случайно няколко семенца от смърчовата шишарка. А това какво е? Кръв? Невестулката е хванала мишка и по опадалите листа има съсирени капки кръв, които синигерът е забелязал и вече ги кълве.

Повечето птици не ядат косматите гъсеници, но синигерът знае как да се справи с тях. Той разкъсва с човка гъсеницата и изяжда само вътрешностите й. Не се отказва и от дъждовния червей: настъпва го с крака си, накъсва го на части и гълта късче по късче. Ако не е намерил достатъчно месна храна, синигерът обича да кълве зрели круши или диви горски плодове-ягоди и френско грозде, като предпочита семената им. От сутрин до вечер е в непрекъснато движение, прехвръква от клонче на клонче и търси какво да си похапне.

Разговор между зайци

- Хубаво нещо са пролетта и лятото, братко - казва един заек на свой приятел-дългоушковец.
- Хубаво!
- Гледай: сочни тревички, бистри водички, и гората, и полето-весели...
- Весели!
- А помниш ли есента: намусена, студена, ловците стрелят по нас, а пък зимата-ледена, гладна, бракониерите не ни оставят... Тъжни сезони!
- Тъжни!
- А сега е друго! Ето, спокойно можем да си побъбрим, да споделим за нещата от живота...

Изведнъж отнякъде изскача една лисица. Дългоушковците се разбягват.

- На ти пролет и лято, братко! Тичай сега, че може да ти стане вечна зима!