Преполовихме месец септември и целият спектър теми в ЕС от последния политически сезон вече с пълна сила е част от дневния ред на този - от проблемите с миграцията до предстоящите в края на май 2019 г. европейски избори. А в средата на цялата дандания се намира и един Брекзит - щем, не щем историческият експеримент, масовото отношение към който вече е пълно отегчение или равнодушие. Поне от тази страна на Ламанша е така.

От другата страна на Ламанша, за сметка на това, с наближаването на заветната дата - 29 март догодина, на която Великобритания вече няма да е формално част от ЕС - паниката от неизвестното започва да набира сила. И не без основание. Британските политици се разтакаваха две години след референдума от юни 2016 г. с празни дебати и дървена философия - както управляващите консерватори, така и опонентите им от лейбъристката партия - без да успеят да формулират някаква конкретна визия как те биха си представяли бъдещите си икономически и търговски отношения с останалата част от ЕС след Брекзит. Т.е. какво точно са обещали на избирателите си (минус празните приказки) - както на референдума, така и на последвалите предсрочни парламентарни избори на следващата година - и как възнамеряват да го постигнат.

И така допреди месец и половина, когато премиерът Тереза Мей най-накрая успя да съчлени в писмен вид какви ще са исканията на Великобритания от ЕС, за да продължи с крепко успоредно съжителство с 27-те след Брекзит. И респективно, от какво ще трябва “да лиши” радетелите за едва ли не пълно скъсване на отношенията, за да се получи сделка в интерес на британците. Европейците, по подразбиране, няма какво да губят.

Сагата, разбира се, продължи със същото темпо. Политиците от различните фракции за “мек” и “твърд” Брекзит сред консерватори и лейбъристи се счепкаха отново, от правителството на Мей полетяха оставки - най-видните сред които бяха тези на водещите “брекзитари” - външният министър Борис Джонсън и държавният секретар за излизането на Великобритания от ЕС Дейвид Дейвис - и въобще не е като всички да си позволиха лятна ваканция на Албиона тази година. Разбираемо.

Съгласно одобреното от Лондон и Брюксел разписание на преговорите след формалното задействане на член 50 от ДЕС на 29 март 2017 г., на предстоящия Европейски съвет през октомври трябваше да се стискат ръце, потупват рамене и да се помахва на ингилизите “на изпроводяк”. Споразумението за развода трябваше да е формулирано, одобрено единодушно и разписано от държавите членки, и да е тръгнало за ратификация към Уестминстър и Европейския парламент. С всичките му условности - бъдещите търговско-икономически отношения, правата на гражданите, статута на границата в Ирландия, преходният период, сметката за развода и прочие. Нищо от това отдавна не изглежда реално, но най-накрая го осъзнаха и в Лондон. Макар и всеки от своята камбанария.

Същевременно главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние първоначално коментира остро заявената най-накрая през юли позиция на Лондон. Но в течение на седмиците продължаващо безсмислено вербално боричкане на Острова, последните дни възприе по-благосклонно отношение към опитите на Тереза Мей с предложенията си в крайна сметка да намери път през блатото. В което я вкара собствената й партия и актуално я държи заложник с неблагодарната мисия, която всеки политик на Албиона е готов да критикува, но с която никой не заявява открито желанието да се нагърби на нейно място (барабар с лидера на опозицията) - извеждането на Великобритания от ЕС.

Пък и в крайна сметка Мей си намери шерпа - някой, който да води безусловно преговорите с Брюксел от нейно име - в лицето на Доминик Рааб, приемникът на Дейвид Дейвис начело на портфейла Брекзит в кабинета. Млад политик от новото поколение британски консерватори, на когото се падна нелеката задача да е пешката, коня и топа в следващите месеци на маневри на Тереза Мей едновременно на вътрешнополитическия фронт и в преговорите с ЕС. И явно има готовността да поеме товара, след като не спря да снове между Лондон и Брюксел последните седмици и видимо направи положително впечатление и на Мишел Барние с желанието си да работи, а не да политиканства, за да трупа точки на гърба на премиера си.

Та да го споменем с добро. Доминик Рени Рааб е роден на 25 февруари 1974 г. и амбиции не му липсват от млади години. Завършил е и специализирал международно право в Оксфорд и Кеймбридж, преди да започне работа в британското външно министерство през 2000 г. Като изгряващ политик се появява в периода 2006-2010 г., когато е назначен за началник на кабинета на тогавашния министър на вътрешните работи в сянка Дейвид Дейвис. В камарата на представителите е избран през 2010 г. и преизбран през 2015 г. и 2017 г. По време на референдума за излизането на Великобритания от ЕС през 2016 г. води кампания в подкрепа, въпреки че в крайна сметка мнозинството от гласоподавателите в неговия избирателен район предпочитат оставане в съюза.

Шубето дебне зад завоя

Тази седмица британското правителство, в лицето на Доминик Рааб, представи втория пакет от примерни мерки, които страната ще трябва да има предвид, ако в крайна сметка в полунощ на 29 срещу 30 март 2019 г. се окаже извън ЕС, без каквото и да е споразумение. Колкото да се обърне внимание на обществеността, че каквото и да чепкат политиците около предложенията на Мей към Брюксел, суровата действителност за всички ще е доста по-различна. И дори без сделка Лондон да не плати договорените вече близо 50 млрд. евро задължения към ЕС, връщането на таксите за роуминг в ЕС за британци остава под въпрос, наравно с автоматичния обмен на данни на всяко ниво. А и шофьорските книжки на островитяните може да се окажат невалидни в Европа. Представете си само “Топ Гиър”!

За него

По волята на Мей

Като държавен секретар по въпросите на Брекзит, той (б.р. - Доминик Рааб) ще трябва да се съобразява с волята на Мей и ще се опитва да избегне напрегнатото отношение, което Дейвис имаше с нея. Тя ще държи волана. (...) Рааб също така ще иска да остави и следа в Брюксел, където Дейвис беше маргинална фигури от март насам: представителите на ЕС виждаха в Оли Робинс, държавния служител, който работи директно за Мей в преговорите, като “истинския секретар по Брекзит”.

Ендрю Грайс, журналист

Опасен идеолог

Въпреки някои впечатления за противното, Рааб е в същината си идеолог с опасни убеждения. При все гаранциите на Мей, че това няма да се случи, Брекзит може да изложи на риск гарантираните права на трудещите се, да обърне напредъка по въпросите на равенството, включително правата на жените. Неговото назначаване за главния преговарящ по Брекзит трябва да тревожи всички ни.

Шона Джоли, правозащитник

Има присъствие

Доминик Рааб определено е по-добър в създаването на впечатлението, че е преговарящ, ангажиран в конструктивен диалог, от Дейвид Дейвис, неговия предшественик като държавен секретар по Брекзит. След шестчасова пресконференция с Мишел Барние, Рааб изглеждаше съсредоточен и делови. Докато Дейвис често звучеше като някой натоварен за Брюксел, за да участва в скъп разговор за предимствата на италианския Ренесанс над изкуството на китайската династия Мин.

Джон Рентул, журналист