На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Дон Жуан и Рицарят на печалния образ в българското правосъдие

Чрез ГМО партията на Иванов задкулисието пробва да увеличи представителството си в управлението на правосъдната система, както и да продължи опитите за дестабилизация на единственото останало (засега) независимо звено в нея – прокуратурата

До края на мандата на този Висш съдебен съвет остават броени месеци, които ще са изпълнени с инфарктни заседания. Няма как да е иначе, когато се разобличават дълго премислени схеми и тайни комбинации за влияние и контрол над двете най-големи съдилища у нас – Софийският градски съд и Софийският районен съд, а съдия №1 е уличен в нерегламентирани контакти с адвокати на олигарси и бегълци от правосъдието.

Наред с похвалното желание на кадровиците да поправят собствените си грешки, като проверят работата на ръководството на двете съдебни инстанции, напрежението се засилва и от старта на кампанията по избор на следващ състав на съвета, което ще е факт към средата на 2017 г., както и от предстоящия избор за нов председател на Върховния административен съд – един от „тримата големи“ в съдебната власт.

Залогът е толкова голям, че мотивира олигархичното задкулисие спешно да инженерства дори партиен проект, начело с бившия правосъден министър Христо Иванов. Чрез ГМО партията на Иванов задкулисието пробва да увеличи представителството си в управлението на правосъдната система, както и да продължи опитите за дестабилизация на единственото останало (засега) независимо звено в нея – прокуратурата.

Желанието на част от съдийската колегия на ВСС да прекъсне изградените в последните години задкулисни зависимости на ръководствата на СРС и СГС доведе до очакваната истерична реакция. Тя бе изразена първо чрез абсолютно нелегитимния по своята същност протест от 9 декември, в който се включиха малцина съдии, част от администрацията на съда, върхушката на останалия без членска маса олигархично зависим Съюз на съдиите в България и разбира се, дежурните професионални протестъри, демаскирали жаждата си за власт чрез създаването на партията на олигархията – „Дай, България“. Вторият опит за реакция срещу принципното желание на членовете на ВСС да поставят на дневен ред въпросите, които карат българските граждани да не вярват на съдебната система – бавното правосъдие и отказът от постановяването на ефективни присъди – бе сбирката на 16 декември, на която за пореден път егото си демонстрираха Дон Жуан и Рицарят на печалния образ в българското правосъдие – както са известни сред колегите си компрометираният ръководител на СГС Калоян Топалов и абдикиралият председател на СРС Методи Лалов. Този нов тандем е пряко доказателство – как от симбиозата между политически и олигархичен натиск над съдии, инженерствани от ССБ и от предишното ръководство на МП, могат да се родят единствено Франкенщайн в Темида.

СГС – всичко постарому

Като същински Дон Жуан, одързостил се да постави себе си над правото и морала, Калоян Топалов си позволи безпрецедентна и арогантна атака срещу 28 съдии от Софийския районен съд, които в началото на декември са сезирали ВСС заради продължаващата липса на правила за командироване на магистрати в Софийския градски съд.

В писмото районните съдии питат кадровиците на Темида защо председателят на СГС Калоян Топалов продължава практиката, заради която предишното ръководство начело с Владимира Янева бе атакувано и сменено през 2015 г.

Съдиите подкрепят твърденията си с факти, че през 2016 г. не им е предоставена възможност да изразят желание за командироване, нито е била предоставена информация дали СГС има нужда от командироване на съдии. Въпреки това магистрати са били командировани в градския съд, без да е ясно защо точно те са избраните, при положение че има други с по-голям стаж и с по-добри професионални показатели. Вместо Дон Жуан от Градския съд да обясни защо всичко е постарому, той предпочете да групира 28-те неудобни за него съдии, но не и да признае, че в СГС се командироват само съдии, които са „приятели на жена му“.

Калоян Топалов нападна и ВСС заради очакваната проверка, която следва да бъде направена след писмото на магистратите. Но Дон Жуан бързо забравя как за негови заместнички предложи командированите от СРС Биляна Балинова и Радостина Данаилова, известни в Съдебната палата с прозвищата си Кумата и Кумицата, на което всъщност дължат и бързото си израстване в кариерата. И, ако прокуратурата не откри престъпен умисъл в оказвания натиск над командирования от СРС в СГС съдия Цветан Ценов, който се самоуби по-рано тази година, това не означава, че такъв от страна на ръководството на СГС не е имало.

Нарастващата правопропорционално на килограмите му арогантност на Калоян Топалов няма как да прикрие нередностите, които в Градския съд изобилстват от началото на 2015 г. Назрява моментът, в който Дон Жуан ще е поставен в ситуация да се опита да бяга от отговорност, хвърляйки оставка, което няма да го спаси от даването на обяснения за „официалните външни канали за корупция“, а вероятно и „неофициалните“ такива, които по неговите признания влияят върху изхода на делата в СГС. А че такива има, е видимо и от изданията на подсъдими олигарси, които не спират да работят за лустросания имидж на Дон Жуан от СГС.

Фалшът на политиканстващите съдии

Трагикомично приключи управлението на председателстващия Софийския районен съд Рицар на печалния образ. Съдебната колегия на ВСС много правилно прие оставката на Методи Лалов, с което провали и подписката, която беше тръгнал да организира в своя защита. Трагично е наистина, когато председателят на най-големия съд у нас, вместо да се интересува от бързината на решаването на делата и изписването на мотивите, се занимава със строително-монтажни дейности, поръчка на мебели, патентоването на знаци и поставянето на закачалки в тоалетните. Осъзнал, че за влошаването на работата на СРС ще му се търси отговорност, Лалов опита да се изкара жертва и набързо организира протест срещу ВСС, който удобно бе използван, за да прикрие нарушенията на съдии – шампиони по забавяне на делата си, като Мирослава Тодорова, както и за целите на новата партия на олигархията.

Фалшивият протест на Лалов и Тодорова няма как да устои на силата на фактите. Как в СРС има съдебни състави с над 4000 нерешени дела, а самият Рицар на печалния образ също е наказван заради забавени от него дела, за което държавата е платила 1700 лв. А докато се занимава с кадруване в съдебната власт, магистратката шампион Тодорова има нерешени над 200 дела, едно от които повече от 2 години. Всичко това показва, че е крайно време онази малка група от съдии, гравитиращи около грантовия ССБ, да разбере, че бавното правосъдие и отказът от ефективни присъди са основните мотиви обществото да гледа на съдебната власт с неприязън и недоверие. Защото, докато Лалов, Тодорова, проваленият бивш заместник правосъден министър Петко Петков, вечната кандидатка за ръководни постове Нели Куцкова политиканстват и се опитват да завладеят съдебната система, все повече растат случаите на взимащи правосъдието в собствените си ръце. А от уличното правосъдие в европейска България едва ли някой има нужда. Както няма нужда и от лансирането на бившия заместник-министър Петков за председател на СРС, най-малкото защото поведението му е повече на жаден за власт политик, отколкото на безпристрастен магистрат.

„Бомбите” в СРС

Фактът, че над 100 щата в администрацията на СРС са незаети, а в същото време натовареността е висока, повдига и друг съществен въпрос за управленските методи на Методи Лалов и най-вече за неговото наследство. Отговорност на ВСС е да извърши проверка на всички назначения – как и дали са били проведени конкурси, както и дали работещите като секретари и администратори имат нужната квалификация за това. Истинските „бомби“ в СРС далеч не са в назначенията, същинската сапьорска работа не е и в забавените дела, а в договори за милиони.

Добре би било, след като Лалов напусне поста на административен ръководител на СРС, считано от 1 февруари 2017 г., за което вече има индикации, че може и да не се случи доброволно – да бъде извършена цялостна ревизия на всички обществени поръчки и договори с доставчици и изпълнители на услуги, сключвани през неговия мандат. Става въпрос за договори за милиони – за ремонт и обзавеждане на бившето ГУСВ на бул. „Цар Борис Трети“ и на т.нар. военно НДК на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ в София.

Показателен за разходите, които са правени с одобрението на Лалов, е договор от 2014 г., според който само за озвучаване на съдебните зали на Гражданското отделение на СРС са похарчени близо половин милион лева. И още – макар и в оставка, Лалов продължава да утвърждава решения за разходи, като това за изработката на обзавеждане за почти 1,2 млн. лв., подписано на 12 декември 2016 г., в което двама от тримата класирани до финалния етап на процедурата са отстранени. Подобна проверка е задължителна и с оглед властовите амбиции на Рицаря на печалния образ, пък и е добре, ако обществото знае истината – как се харчат данъците му.

Съдебната власт със сигурност ще продължи да губи доверие, ако и занапред толерира и издига на управленски позиции арогантни свои представители. А заради административни ръководители, като Дон Жуан и Рицаря на печалния образ, но най-вече и заради укриващия се заради своите зависимости председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, крайно време е за европейски мониторинг и проверка и на съдиите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Това са престъпници облякани със влас , продажни измамни боклуци , нищо друго не са

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.