Налице е грубо пренебрегване на върховенството на закона

В четвъртък, 8-ми октомври 2020 г., турската армия разруши оградата около призрачния град Вароша в Кипър. Това се случи след съобщение на премиера на Севернокипърска турска република Ерсин Татар по време на пресконференция с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Ходът доведе до нарастване на напрежението в региона, засилено от появата на покъртителни образи на местни, обгърнали се с турско знаме, разхождайки се по крайбрежието на някога известната като кипърска „Френска Ривиера“. Местността бе дом на общност от гръцки кипърци, които бяха насилствено изселени от домовете си след нашествието на Турция в Кипър през 1974 г. Тогава гръцко-кипърската общност на Вароша беше принудена да напусне, оставяйки местността напълно безлюдна. Впоследствие турската армия вдигна огради около бившия курорт и пое контрол над него. Оттогава е град-призрак.

Резолюции на ООН

След инвазията бяха издадени редица резолюции на Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност, които призоваха всички държави да зачитат суверенитета, независимостта, териториалната цялост и необвързаността на Република Кипър и да се въздържат от всякакви действия и намеси срещу нея, многократно осъждайки сепаратистките действия, довели до създаването на Севернокипърска турска република, и призовавайки всички държави да не признават никоя кипърска държава, различна от Република Кипър. Общото събрание на ООН недвусмислено призова за бързото изтегляне на всички чужди и въоръжени сили, военно присъствие и персонал от Република Кипър. През 1984 г. Съветът за сигурност на ООН издава Резолюция 550 от 11 май 1984 г., в която отново осъжда всички сецесионни действия на Севернокипърска турска република, както и изразява загриженост относно заплахите за повторно заселване на Вароша. По-важното е, че Съветът за сигурност на ООН заявява, че счита „опитите за заселване на която и да е част от Вароша от хора, различни от нейните коренни жители, за недопустими и призовава за прехвърляне на тази област под контрола на ООН.“

Не е изненадващо, че неотдавнашните действия на Турция във Вароша разстроиха международната общност, тъй като изглежда, че същите пряко противоречат на Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН. Независимо от факта, че трайният неуспех на Турция да предаде Вароша под контрола на ООН противоречи на Резолюция 550 (1984) на ООН, решението за повторно отваряне на Вароша може да бъде първата стъпка към повторно заселване - действие, което би било недопустимо.

Правно обвързващи ли са резолюциите на ООН?

Няма никакво съмнение, че Турция и нейната незаконна ръка, Севернокипърска турска република, имат дългогодишна традиция в пренебрегването на различни резолюции на ООН относно кипърския въпрос. Принудителността обаче остава неясна и съществува известна степен на назидателна мистерия около правния статут на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Резолюциите на Общото събрание обикновено се считат за необвързващи, въпреки че препоръчителният им характер ги прави важни референтни източници.

Резолюциите на Съвета за сигурност, от друга страна, са обект на редица противоречия. Докато член 25 от Хартата на ООН гласи, че „членовете на ООН се съгласяват да приемат и изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съответствие с настоящата Харта“, не се казва нищо за резолюциите. Съществува аргумент, че при четене на Хартата на ООН изглежда, сякаш само резолюциите на Съвета за сигурност приети съгласно Глава VII са правно обвързващи. Въпреки това, в своето консултативно становище за Намибия през 1971 г. Международният съд на ООН изтъква, че правният статут на резолюциите на Съвета за сигурност не трябва да се определя чрез препратка към съответната глава, а по-скоро чрез позоваване на редица фактори:
„Трябва да се анализира езикът на дадена резолюция на Съвета за сигурност внимателно, преди да се направи заключение относно нейния обвързващ ефект. С оглед на естеството на правомощията по член 25, на въпроса дали такива действително са били упражнени трябва да се отговори отделно за всеки конкретен случай, като се вземат предвид условията на резолюцията, която трябва да се тълкува, дискусиите, водещи до нея, разпоредбите на Хартата, които са били изтъкнати и като цяло всички обстоятелства, които биха могли да помогнат за определяне на правните последици от дадена резолюция на Съвета за сигурност.“ 

Съдът стига до заключението, че „когато Съветът за сигурност приема решение съгласно член 25 в съответствие с Хартата, държавите-членки трябва да се съобразят с това решение, включително онези членове на Съвета за сигурност, които са гласували против него и членовете на ООН, които не са членове на Съвета. Да се приеме друго би означавало този основен орган да бъде лишен от основните му функции и правомощия съгласно Хартата.“ Въпреки че не са обвързващи, консултативните становища на Съда имат голяма юридическа тежест и са авторитетни в морално отношение.

В светлината на гореизложеното трябва да се отбележи, че Резолюция 550 (1984) не използва думи като „осъжда“ или „изисква“, които ООН често използва, за да изрази решително неодобрение по отношение на определена конюнктура. Може да се аргументира, че (такива думи) създават правно задължение въпреки, че за резолюциите на Съвета за сигурност на ООН може да се проведе академичен дебат относно въздействието на езика. Въпреки че използването на целеви език по никакъв начин не е окончателно и няма да преодолее обичайните проблеми, свързани с приложимостта, изглежда, че това играе роля в дешифрирането на йерархичната структура на правните задължения в системата на ООН. Също може да се спори, че ясното и недвусмислено осъждане от страна на ООН може да подтикне международната общност към действие и със сигурност прави по-вероятно предприемането на подходящи мерки срещу държави, чиито действия нарушават международните закони.

Заключение

Република Кипър спешно призовава Съвета за сигурност на ООН да се заеме с въпроса дали отварянето на Вароша е допустимо според международното право. ООН сега трябва да заеме категорична позиция срещу поредния акт на неподчинение, отправяйки силно предупреждение срещу по-нататъшни действия във Вароша и призовавайки Турция да предаде района под контрола на ООН. Независимо от политическите принадлежности, повторното отваряне и евентуалното заселване на Вароша не би означавало нищо друго освен грубо пренебрегване на върховенството на закона.