Шест месеца след последните парламентарни избори през ноември миналата година не стихват коментарите за резултатите от тях. Вече няма съмнение, че те са били предопределени с въвеждането на задължителното машинно гласуване. Доцент Стойчо Стойчев е направил едно сравнително изследване, което показва, че машинното гласуване до голяма степен е довело до крайното разпределение на силите в сегашния парламент и отговорността за това е на президента Радев и неговото второ служебно правителство, което организира ноемврийските избори. Машинното гласуване фаворитизира определени партии и ощети други, категоричен е нашият събеседник.

- Разкажете малко повече за вашето изследване на резултатите от изборите миналата година, доцент Стойчев. И как машинното гласуване е повлияло на изборните резултати?
- Съпоставихме резултатите с колеги от катедра „Политология“ от трите избора през миналата година - април, юли и ноември и се оказа, че БСП е най-губещата от машинния вот. Разбира се, има и други фактори за тяхната загуба, не е само машинния вот - предизборната кампания, скандалите вътре в партията, вътрешнопартийната опозиция и какво ли още не. Но не може да се пренебрегне фактът, че особено сложният вид гласуване две в едно през ноември за парламент и президент, имаше затруднения за хората, които - така да кажем - са с недостатъчно с добри дигитални и функционални познания. Просто хората не гласуваха масово, включително и действащи депутати се объркаха и гласуваха само на президентските избори и пропуснаха парламентарните заради една система от потвърждения, които се изискваха при машините. Това показва, че изборът на технология, по която да се проведе вота - т. е. само машинното гласуване - до голяма степен е предопределил крайното разпределение на силите в сегашния парламент. Защото от една страна намалява избирателната активност, второ - ощетява определени партии да сметка на други и трето - позволява с чисто технократски инструменти в ръцете на човек, който провежда изборите, дискриминационни фактори. Машините могат да улесняват или да затрудняват гласуването в зависимост от това какво реши организаторът на изборите, какъвто в случая бе служебното правителство на Румен Радев. Това правителство носи отговорността за провеждането на тези избори и за начина, по който беше структурирана самата система за машинното гласуване.

- Да припомним, че машинното гласуване бе един от основните приоритети на самия президент, за това той говореше едва ли не от първия си ден на „Дондуков“. 
- Да, и той го бе възложил като пряка задача на служебните си правителства. Така че каквито оттук насетне да излизат още факти и обстоятелства, да се коментира рекордно ниската избирателна активност, всъщност казано с две думи изборите през ноември миналата година и съответно мнозинството, което се получи в резултат на тях, бяха произведени от технологията на изборите, а не от някаква фундаментална промяна в разпределението на електоралните нагласи сред избирателите. Което по същество означава, че вместо да отразява адекватните състояния на тези нагласи на гражданите, машината става активен участник в преразпределението на гласовете и в крайна сметка произвежда резултатите. Изводът е, че миналата година изборите бяха подложени на тежки машинации и манипулации. Самата архитектура на това гласуване засили нивото на дигитално грамотните хора в страната спрямо тези, които нямат такива познания. А в крайна сметка целта на тези технологии е да улесняват изборния процес, а не да го правят труден за определени хора. Ако ще въвеждаме ценз, да го кажем направо, а не да го правим тихомълком през задния двор и да се каже, че само функционално грамотните ще могат да гласуват...

- Един от големите аргументи за въвеждането на машинното гласуване беше, че ще намалеят сгрешените бюлетини? 
- Факт. Няма сгрешени бюлетини и какво от това? Целта на едни избори е не да има или да няма сгрешени бюлетини, а да отразят предпочитанията на гласоподавателите по партии и партийни листи. А точно машинното гласуване изкриви това и фаворитизира определени партии. Така нареченото Харвардско лоби и привържениците на електронното гласуване и на гласуването в интернет активно се включиха в този процес, докато отсъствието на хартиени бюлетини на много места е спряло хората да гласуват, включително - пак казвам - па партията, която участва в коалицията БСП.

- Чуха се гласове, че и избиратели на ДПС са станали жертва на машинното гласуване?
- Да, ДПС пострада, но не толкова. Има и други фактори, които повлияха на изборните резултати. В случая с ДПС бих търсил причините на други места, тъй като тази партия е достатъчно добре организирана, за да преодолява всякакви опити да u се променя изборния резултат при променена технология. ДПС се оплака по-скоро от пряк тормоз над негови активисти и симпатизанти от органите на полицията по места под прякото указание и заповеди на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. ДПС доста добре се справиха технократски с подготовката на избирателите си за машинното гласуване. Т. е. ако трябва да се премахне някакъв вид клиентелно гласуване или гласуване под неформални зависимости от мрежи - тази технология не прави това. Напротив, тя улеснява още повече. Колкото повече се демократизира един процес, толкова повече може да се организират контроли, проверки и верификации.

- Какво излиза - че „Продължаваме промяната“ е спечелила само от въвеждането на машинното гласуване?
- На практика - да. Машините направиха така, че „Продължаваме промяната“ да може да формира това мнозинство от четири партии в Народното събрание и да може то да управлява. Ако не бяха машините, нямаше да го има това мнозинство в парламента и вероятно пак щеше да има нови избори. В предишния парламент не им стигнаха гласовете, пък и тогава други партии бяха водещи. Този маньовър през есента бе със съдействието и поддръжката на Румен Радев, колкото и сега да се разграничава от тях, но тогава те подкрепяха него, той тях, радваха се, празнуваха, хора играха. Тази промяна бе промислена през дълъг период от време под претекст да се намалят сгрешените бюлетини и да се премахне влиянието върху контролираното гласоподаване и да няма вече контролиран и купен вот. Ако някой твърди днес, че няма контролиран и купен вот в България, значи нищо не разбира. Но според мен никой не го мисли сериозно, дават си ясна сметка независимо от публичната им позиция каква бе структурата на това гласуване и в каква степен целта му бе постигната.

- БСП вече внесоха проектозакон за връщане на хартиената бюлетина и гласуване фифти-фифти с хартия и с машини. ГЕРБ и ДПС също го искат. Може ли да събере мнозинство това връщане към хартията, при положение, че „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ИТН са против?
- БСП разбраха какво реално са загубили, тъй като загубата им не се измерва само с влияние в парламента, а с влияние в обществото въобще. С такава загуба на гласоподаватели тя губи тежест и тези избиратели търсят други фаворити за своя вот. И със залеза на БСП се раждат нови „богове“ за тези избиратели като Стефан Янев. ИТН не е ясно как ще гласуват, може и да се скатаят, защото тези неща минават и като не влезеш в залата. Защото се оказа, че ИТН също губят от гласуването с машини. И не е ясно при следващи избори къде ще бъдат. Предполагам, че с наближаването на предсрочни избори темата ще стане по-интензивна. Но се съмнявам, че сега внесените предложения някога ще видят бял свят.

- На гласуването за парламент през ноември миналата година до 15 часа ГЕРБ водеше с 5-8 процента, а в 20 часа победител се оказа „Продължаваме промяната“. Машините ли направиха това? Откъде се появи това мнозинство?
- Резултатите постъпват поетапно в „Информационно обслужване“. Всъщност системата бе така подготвена, че избирателите на „Продължаваме промяната+ и „Демократична България“ да се мобилизират докрай, и същевременно да обезкуражава избирателите на традиционните политически партии като БСП, ДПС и ГЕРБ да отидат да гласуват. Ситуацията в тази игра е да можеш да съставиш след това мнозинство и чрез тази технология да се вземе политическата власт. Това бе крайната цел, след това липсва нова цел и се стигна до сегашната ситуация, в която лъсна политическата несъвместимост, но и цивилизационната непригодност на тези четири партии да си сътрудничат, независимо от обединяващата сила на гласуването „анти-ГЕРБ“. Те са от различни светове, въпреки че с гордост обявиха как програмите им се припокриват до 90 на сто и ще направят страхотни неща като 4-5 тунела под Стара планина, 5-6 моста над Дунав, стадиони, магистрали. За да се стигне до ситуацията, в която гениалните харвардци, които щяха да ни оправят, да бъдат изкарвани мошеници и егоцентрици, които много искат да се кичат с разни неща, а в част от тях да има съмнение, че са във властта за личностно обогатяване. Така че се доказа, че с такава изборна технология дори да изконструираш едно мнозинство, то не може да издържи дълго време, защото няма социална база за неговото управление. Ами като имат проблеми, да се сърдят на машините. Всичките мерки на Асен и Кирил са за месец-два. По-дълъг хоризонт от тези месец-два те нямат. И всеки ден отгоре им е добре дошъл да си свършат някаква работа. Но тези хора са изключително добри в маркетинга, в продаването на несъществуващи неща, във фабрикуването на кьорфишеци, включително медийни. Но зад тези пушилки прозират и не толкова прости ходове, които водят към някаква логика. Въпреки победата на изборите, „Продължаваме промяната“ сега се вижда, че те нямат социална база. Протестите срещу тях, недоверието, което бързо ескалира, изобщо отношението към властта показва, че тази подкрепа е фабрикувана именно през технологията на машинното гласуване, а не чрез социална база. Всичките мерки на Кирил Петков и Асен Василев са убийствен пиар, те си купуват малко отсрочка от по-масови протести и генерален натиск. Президентът вече ги хвана, той има достъп до информация.

- Смятате ли, че би трябвало да се поиска референдум за машинното гласуване?
- Не. В България като цяло нямаме такава култура на активна гражданска позиция. То е много хубаво да гледаме Швейцария и да викаме щом те така правят, и ние ще правим като тях. Ами аз мога да гледам Узбекистан. Там няма нито референдуми, нито избори. Ама в Швейцария имало висок стандарт... То и в Узбекистан го има. Референдумите винаги са се използвали като машинното гласуване да свършат някаква работа на някой. Например да се създаде партия. Слави Трифонов шест години не можа да реализира резултатите от своя референдум.

- Имаше референдум и за АЕЦ „Белене“, пък над 700 хиляди подписа изчезнаха някъде...
- Така е, няма файда от референдуми у нас. Като нямаш активни граждани, за какво да им даваш правото да определят какво да става? Ако участват, то няма да е по граждански подбуди, а по финансови, мрежови или някакви други подбуди. Да създаваме с правни норми несъществуваща правна реалност, както се опитват да правят някои хора трудно може да стане. Тези, които искат референдуми, трупат дивиденти само за себе си, нищо друго не могат да направят. Начинът да се премахне машинното гласуване или да се мине на варианта фифти-фифти е това да стане в парламента. Нека не гледаме на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и на ИТН като на някакви стожери на машинното гласуване. Те бяха и стожери на президента Радев, мълчаха по време на предизборната кампания, когато каза, че Крим е руски, пък после нарекоха позицията му за Украйна „позорна“.

- Да обобщим, доцент Стойчев. Най-много от машинното гласуване загуби БСП, най-много са спечелили „Продължаваме промяната“...
- ... И „Демократична България“. Ако не беше се появила „Продължаваме промяната“, много от техните гласове щяха да отидат към „Демократична България“ и ИТН.

Нашият гост
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.