Държавата навсякъде, регулации до задушаване

Забранете и нерегламентираното отглеждане на мушкато по терасите

България е държавата с най-много следовници на оруеловия „биг брадър“ на глава от населението. Не, нямам предвид чалга-шоуто, което копи-пейстна наименованието на знаменития роман „1984“ и залива от години злощастния български зрител с телевизионните екскременти на плиткоумието, пошлостта и баналната простащина. Говоря за тази фанатична обсесия по „голямата“ държава, която трябва да е навсякъде. И да регулира всичко и всички. Да разрешава, да лицензира, да дава, да взема, да санкционира, да изисква, да следи, за помага, да поощрява, да бърка в душите на хората, да им казва как да мислят и какво да говорят. В древните земи на хан Аспарух от рода Дуло върховното „божество“ не е Свободата, а Държавата. Всемогъща и всепоглъщаща. Държавната регулация е нейната „свещена книга“, а Негово Величество Чиновникът - нейният пророк. Секта на всемогъщата власт.

Тук не може просто да започнеш бизнес, а държавата да те санкционира, само ако не спазваш установените изисквания. Тук трябва да чакаш разрешението на чиновника, да плащаш безчислени такси, да вадиш по няколко дузини разрешения, за да отвориш сергия за тиквени семки. Само характеристика от домоуправителя не искат. И сигурно отчитат това като успех в борбата с излишните разрешителни режими. Онзи ден четох, че някакви чиновници искали да се забрани отглеждането на кокошки в „нерегистрирани обекти“. Сиреч, бабите на село трябва да си лицензират курниците. Налагало се било заради борбата с птичия грип. Ами забранете и нерегламентираното отглеждане на мушкато по терасите, щото борбата с листните въшки е титанична.

Други пророци на въпросната секта си наумили, че трябвало да регулират интернет-медиите. Държавен орган да разрешавал кой да си прави сайт и да следи какво се пише там. Така щели да се борят с „фалшивите новини“. И ако чиновникът-контрольор прецени, че в някой сайт пише неправилни неща – да го закрива с цялата строгост на закона. Модерна версия на преследването за вицове по времето на тоталитаризма. Правилно, аман от тази свобода на словото. Води до нестабилност и несигурност. Нужна е регулация. Държавата трябва да следи. Чиновниците трябва да сочат правия път. Как така някой ще си говори и пише каквото му скимне? Каква е тази свободия? В пристъп на необуздан конструктивизъм правя предложение да въведат и задължение на парламента да гласува годишен каталог на разрешените теми и изрази, който да е задължителен за всички и да се криминализира неспазването му. Няма да стъпим на „гола поляна“. Авторитарният режим на деветнайсетомайци през 1934 г. е нарекъл аналогичния държавен орган тогава „Дирекция на обществената обнова“. Основна задача на този „регулатор“ е била контрол върху писаниците в печата. За да няма „фалшиви новини“, демек антиправителствена пропаганда. Не е имало интернет, иначе със сигурност щяха да включат и сайтовете. Първият директор бил Петко Пенчев от ВМОРО. Значи освен предвидимост на информационната среда (да назовем нещата с по-брюкселска лексика), ще има и приемственост, предвид авторите на днешната идея за контрол на интернет-медиите, които също са от ВМРО.

Все в тази посока, обсъждат съвсем сериозно да превърнат МПС-тата в субекти на правото. Казано по-простичко – пътните нарушения да се водят на автомобила, а не на водача. И като е така – „бонус-малус“. Един държавен „фокус-мокус“, с който да вдигнат безумно цените на застраховката „Гражданска отговорност“. А пък откъм туристическото ведомство се чуват гласове посещенията при вуйчо в провинцията да се третират като „туризъм“. Дано да е само слух. Защото следващата стъпка логично ще бъде въвеждане на акциз за киселото зеле и патентен данък за приемане на гости в къщи. Това последното си е живо ресторантьорство под прикритие – как така не са го регулирали досега!?

От лявото кьоше пък решили, че държавата трябва да води 18-годишните на културни мероприятия. „Културен чек“ щели да раздават на калпак на стойност 200 лв. Че как иначе, за къде сме без да ни се помага? Кой друг, освен държавата? Отнема държавата пари от тези, които работят и плащат данъци, за да ги раздаде не на болни и безпомощни, не на деца, а на здрави и прави пълнолетни младежи, за да ходят на кино и театър. Интересно как сме оцелели по време на соц-а, когато връщахме празни шишета от бира и швепс и с получените стотинки отивахме на кино. Оставаше и за сметанов сладолед по 25 ст. Шоколадовият беше 31 ст. и понякога празните шишета не стигаха. Мъкнехме ги, понякога на почивки, ама си изкарвахме стотинките с труд. Не чакахме държавата да ни „дава“. Хем беше социализъм. А сега държавата и това трябвало да прави. Чудя се само защо след „културния чек“, не вземат да измъдрят и други такива чекове да раздава. Примерно, ако младежът работи осем месеца, държавата да му плаща още четири месеца без да работи. Ей, така – за да има свободно време да се самоусъвършенства. Щото така разбираме демокрацията - едни да работят, за да могат други да ходят на кино без пари.

И въобще, колкото се може повече държава и регулации. До задушаване. Искаш да излезеш на разходка – подаваш писмена молба една седмица по-рано до общината по местоживеене, плащаш такса „разходка“ и чакаш разрешение. Отказите да се обжалват по съдебен ред. Щото трябва да се борим с това хаотично и неорганизирано шляене по улиците - създава усещане за хаос, което вреди на инвестиционния климат.

Шегата настрана. Но държавата ни обраства с все по-голяма бюрокрация и тонове безумни регулации. Превръщаме се в БРБ - Бюрократична Република България. Купища агенции и комисии. Двеста шестдесет и пет общини – много от тях абсолютно безсмислени от гледище на икономически потенциал, човешки ресурси и перспективи за самостоятелно развитие. Но с административен апарат и държавна субсидия. Доста скъпичко ни излиза гордо развятият национален флаг пред всяко подобно кметство. Никой обаче не смее да погледне към тази „черна дупка“ – веднага ще ревнат гороломно местни патриоти, че „държавата трябва да помага“ (за да бъдат те на държавна хранилка в общината). Партии ще заусукват дълбокомислено колко е сложно. Докато пресмятат на ум колко сладки бюджетни службици за устройване на партийци и техни роднини ще бъдат ликвидирани, ако се извърши разумна административно-териториална реформа и онези общини, които се състоят от по няколко мъждукащи села, бъдат присъединени към по-големи и жизненоспособни. Но да беше само това. А то - всеки, който не си върши работата поради некадърност или безотговорност, се оправдава с „нужда от законодателни промени“. Колчем някой контролен орган бъде подгонен, че не работи ефективно, и веднага се намира някой мъдър чиновнически глас, който да предложи криминализация на съответните деяния. Порочната философия е, че контролните органи са едва ли не само за регистрация на нарушенията, а същинските санкции трябва да ги вкараме в Наказателния кодекс, за да му мисли прокуратурата.

Всеки, който не знае как да реши един проблем, зове да се намеси държавата. Ама дали става дума за свобода на словото или за икономическа свобода, няма никакво значение – важно е държавата да се намеси, за да свалим отговорност от себе си. И да има още един механизъм за разпределяне и преразпределяне на държавните ресурси от страна на чиновниците.

Няма никакво съмнение, че държавата трябва да бъде укрепвана, а контролната система усъвършенствана. Хроничният проблем на България не са нито законите, нито Конституцията, а правоприлагането. Но това не означава, че трябва да разрастваме до безкрай администрацията и да я въоръжаваме с всевъзможни регулации. Не означава също и че идеите за „минимална държава“, „държава-нощен пазач“, са полезни за българската действителност с оглед социалното ни дередже, правна, гражданска и институционална култура. Защото имаме отчаяна нужда от умна и системна държавна политика и намеса в редица сфери. Като здравеопазване и образование, например. Но свръхдържавата, гигантската бюрокрация също са вредни. Прекомерните регулации се превръщат в окови за предприемчивостта и себеизявата. В отрова за иновациите. Колкото повече държава, толкова по-малко свобода. Азбука! Ще я изучим ли някога?

Коментари

Задължително поле