ГЕРБ си избраха тези партньори и затова отговорността е тяхна, а не на националистите

Проблемите на семействата, които гледат деца с увреждания от няколко седмици са във фокуса на обществото. Решение няма, а вече успяха да се скарат организациите, които представят интересите на тези хора.

Въпросът, за съжаление, отново се политизира. За възможните решения на проблема, за здравната реформа и Националната здравна карта разговаряме със зам.-председателя на НС д-р Нигяр Джафер. Питаме я и за подкрепата на ДПС на вота на недоверие към кабинета, както и за оценката на движението на европредстедателството.

- Г-жо Джафер, протестите на майките на деца с увреждания продължават. Кажете, какво от исканията им може да бъде изпълнено веднага.

- Всяка цивилизована държава трябва да осигури достоен живот на хората с увреждания. Жалко, за държава и то с такива демографски показатели, която не може да чуе гласа на тези деца и на семействата им. Ако говорим за прагматичната страна на нещата ние сме обсъждали в парламентарната група на ДПС, проблема с техните искания. Готови сме да откликнем на тях, но към момента няма ясни разчети колко би струвало това. Експертите казват, че за подобни искания ще е необходимо да се отделят между 300 млн. лв. и 3 млрд. лв. от бюджета. Разбирате, че при толкова широка граница между прогнозните суми не би могло да се каже точно какво би могло да се случи на часа. Друг е въпросът за сензитивността на институциите към подобни проблеми. Убедена съм, че в Министерството на труда и социалната политика, в Министерството на здравеопазването има хора, които работят по тези проблеми много дълго и много съвестно. Въпросът обаче е финансов и човекът, който трябва да се произнесе по темата и да съобщи какви са възможностите на държавата е финансовият министър. Помним обаче, как по такива щекотливи теми проблемът се решава от премиера, защото той има инстинкт, който го ориентира много правилно кое е вредно, увреждащо за управлението и неговото правителство и го кара да реагира на момента. Странно е неговото забавяне в случая. Мисля, че в края на краищата отново с неговата намеса ще се стигне до някакви обнадеждаващи резултати.

- Моля ви, кажете какви са основните искания на майките с увредени деца?

- Заедно с колегата ми д-р Хасан Адемов разговаряхме с родителите. Това не беше първа среща, колегите които са в социалната и здравната комисии многократно са ги изслушвали. Те искат облекчаване на административните процедури – не желаят с едни хартии да се разхождат всеки месец до институциите и да бъдат унижавани. Искат достъп до лични помощни средства, до съвременно лечение и този достъп да им бъде осигурен така, че да не бъдат унижавани. Има неща, които държавата и институциите могат да направят веднага. Но огромният проблем и сериозният дебат, който тече вече втори месец е за средствата, които трябва да се отделят. Убедени сме, че държавата трябва да намери средства за тези хора. Въпросът е колко да са те.

- В каква степен проектът на омбудсмана Мая Манолова решава проблемите на семействата на деца с увреждания?

- Доколкото имам информация от експертите, които следят тази сфера, не може да се дадат финансови разчети по този проект. Друг е въпросът, че организациите на хората с увреждания реагираха много остро и смятат, че това би било ново разделение между тях самите. По нашенски обаче, сме свидетели на друго явление – разнобоят между самите хора с увреждания и организациите, които ги представляват. Те са на различни мнения, в зависимост от това, дали представляват оня обществен съвет с национално представителни организации, или тези майки, който са в палатките пред Народното събрание.

- От темата с майките на деца с увреждания предлагам да се пренесем в здравната реформа. Вече има Национална здравна карта. Решава ли тя проблемите с лечебните заведения, или ги задълбочава?

- Имаме Национална здравна карта, на която някои възлагат големи очаквания. Но вече се движи процедура по нейното обжалване. Още по време на общественото обсъждане стана ясно, че поне две много мощни организации ще оспорят приемането на Националната здравна карта. Това са Българският лекарски съюз и Сдружението на частните болници. Предстои да видим какво ще се случи. Мисля, че и сега философията на Националната здравна карта е сбъркана. Тя трябваше да даде не просто брой легла, които да съществуват, а да направи анализ колко специалисти не достигат в съответните райони и държавата да търси начин да подпомогне обучението на специалисти, които да отидат по тези места. Задълбочават се териториалните проблеми, задълбочават се дисбалансите, на фона на свръхфиксация върху броя на леглата. Не броят легла, а пациентите трябва да са в центъра на системата – нещо, което или се забравя, или се споменава само протоколно.

- Лекарите твърдят, че с регламентирането на леглата се узаконяват лимитите. Прави ли са?

- Всъщност се получава парадокс – в момента имаме лимити, наложени от НЗОК спрямо регионалните здравни каси и лечебните заведения. Ограничаването и чрез Националната здравна карта на броя легла е още едно лимитиране, в рамките на оня лимит т.е. администрирането в системата добива неочаквани размери, при положение, че се очакваше конкуренцията да е решаваща за справяне с проблемите в системата. Факт е, че в здравеопазването не говорим за пазар, а за квазипазар, който има своя логика. Не искам да кажа, че държавата трябва да абдикира от своите задължения, напротив, тя трябва да се намесва, там където може да се намесва – в специализацията на лекарите, в насочването на ресурси, включително инвестиционни, в райони, в които има недостиг или труден достъп на здравни услуги.

- Не ви ли се струва, че много се говори за легла, за лимити, а за качеството на услугите – почти нищо?

- Поставяте един изключително важен въпрос. Все по-често и пациентите и лекарите задават въпроса кой контролира качеството. Т.нар ИАМО – Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - има съвсем други проблеми, в които в момента е втренчена. Съсловната организация е тази, която трябва да зададе правилата за качество, т.нар. Правила за добра медицинска практика. Медицинските стандарти са другото звено, което трябва да определя качеството. Факт е, че в момента никой не оценява какво е качеството на медицинските услуги. Имаше представители от съсловието, от различни специалности, които поставиха този въпрос, но го направиха предимно за да ударят конкуренцията. Ето тук е мястото на държавата, тук е мястото и на съсловието да се справи с проблема кой и как лекува българските пациенти. Защото темата за лекарските грешки ще става все по-актуална.

- Чуваме за нови и нови болници, които НЗОК финансира, а досега няма заведение, на което са спрени парите за некачествени услуги.

- Имаше един случай, който се развяваше като байрак от екип на здравното министерство. Това беше една, единствена болница в Търговище, за която имаше сигнали за нарушения, там имаше и съдебни дела, при които бе доказана вина. Проблемът е друг – има много болници, включително и нови, но те са в четири големи града на България. А има цели региони, в които болниците или са пред фалит, или отдавна са в небитието. Говорим за нарушеното конституционно право за достъп до здравна грижа – давам пример с област Шумен. Там има две общински болници – едната беше обединена с областната болница в Шумен, във Велики Преслав има общинска болница, която макар и трудно оцелява. Проблемът е принципен – здравното министерството и екипите му, които често се сменят, трябва да имат визия по този въпрос. Бяха унищожени общинските болници и в момента ежедневно слушаме за проблемите на областните болници. И Враца, и Ловеч са само единични случаи. Много е тежка ситуацията с кадрите и финансирането на областните болници. Ако тези болници прекратят дейността си по важни области това ще постави хората, които са обслужвани от тях в много тежка ситуация. Не можем да оставим само няколко университетски болници, които да предлагат медицинска помощ. Вярно, тя може да е най-високотехнологичната, най-съвременната, най-иновативната, но самият факт, че пациентът трябва да пътува 150-200 км вече е проблем.

- Не закъснява ли твърде много реформата в Спешна помощ?

- Нищо от усилията на Петър Москов и екипа му не доведе до бум от желаещи да работят в Спешна помощ. Новината от последното заседание на правителството е, че работещите в Спешна помощ ще получат, както бяхме приели в бюджета около 20 млн. лв., които ще бъдат като добавка към заплащането им. Важно обаче е не само заплащането, а и атмосферата, обстановката, в която работят медиците. При ситуация, при която всеки ден лекарите и медицинските сестри са подложени на агресия не можем да говорим за комфорт на работната им среда. Трябва да признаем, че и приетите текстове в НК не доведоха до желани резултат. Какво се случи с респекта ни към лекарите, към учителите, към хората, които създават ценности и се грижат за здравето ни. Това е тема, която едва ли ще можем да изчерпим сега.

- Няма да ви спестя и политически въпроси. Кажете, защо ДПС обяви, че ще подкрепи вота на недоверие, поискан от БСП?

- Първо, защото ДПС е опозиция на това управление. Заявяваме го от първия ден на формиране на това правителство. На второ място, защото темата „Сигурност“ я предложихме още преди 6 месеца като тема на вот на недоверие. Тогава БСП пожелаха темата да бъде корупция. Хубаво е, че след 6 м. те узряха до нашата идея, защото ние тогава видяхме системните проблеми в сектор „Сигурност“. Да, сега имаше сгъстени проблеми – бягства на затворници, убийства и други сериозни престъпления, които изостриха вниманието. Проблемите са заложени от липсата на реформи в системата. Даването на 10 млн. лв. допълнително, не води до по-добър резултат. Това са причините да подкрепим вота на недоверие. Истинската стойност на един дебат по вот на недоверие не е да се загуби парламентарно време, а да се се коригират политики на управляващите. Дали това ще се случи е съмнително, защото ние сме убедени, че формулата на управление е сгрешена. Впрочем, темата „Сигурност“ е много по-широка. Тя не е само МВР, работа на Министерството на отбраната. За нас има други много по-сериозни опасности за националната сигурност като демографските фактори и участието на националистите във властта. Всеки ден министри и вицепремиери провокират обществото и особено представителите на малцинствените групи. А това е риск за националната сигурност.

- Очаквате ли предсрочни избори?

- Винаги има очакване и опасност за управляващите от предсрочни избори. И възможност за опозицията при предсрочни избори. По-скоро може би трябва да очакваме освежителен ремонт на кабинета. Защото логиката подсказва, че премиерът с неговия опит, с неговия усет по-скоро ще пристъпи към това. Ще пристъпи към реновиране на кабинета, което ще даде може би свеж въздух за тях. Да видим обаче, дали обществото ще го приеме. Все ден има протести на различни групи хора, има енергия, която е възможно да бъде обединена и в крайна сметка да провали плановете на управляващите.

- Говорите за реновиране на кабинета, но Борисов няма как да се раздели с партньорите си, няма как да ги изкара от властта както вие настоявате.

- Интересна е ситуацията. ГЕРБ си избраха тези партньори и затова отговорността е тяхна, а не на националистите. Ежедневните скандали – от битови до такива по много важни национални теми карат обществото и хората да се чувстват отвратени от системните партии. Не случайно казвам системните партии. За нас това са ГЕРБ, БСП и ДПС. Защото националистически и популистки формации и в България, и в Европа показват, че с използване на злободневните проблеми на хората и на основата на популизма не може да се прави дългосрочна политика. Това е политика на разделение, а не на единение около общи цели.

- Ако ГЕРБ бяха поели риска да управляват в малцинство, ДПС щеше ли да бъде в опозиция, или щяхте да ги подкрепяте?

- И в предишни коментари сме казвали, че имаше поне три варианта, при които ГЕРб да не е в управление с националистите. Въпреки всичко те избраха този, четвърти вариант. В началото на работата на 44-то НС ние заявихме, че сме склонни да подкрепим различни варианти, но не и този с националистите.

- Каква е оценката ви за европредседателството?

- Имаше прекалено много парадност, прекалено голямо внимание се обърна на чисто протоколни неща, на усмивките и потупванията на европейските ръководители. Мисля, че се свърши малко конкретна работа, работа в интерес на българските хора, на бизнеса, на българските интереси. Визирам и проблема с превозвачите и проблемите с мигрантите, защото големите Меркел и Макрон казват, че те трябва да се върнат в първата страна, която ги е приела. Нямаше категорично защитаване на националните интереси на България. Дори приоритетната тема за Западните Балкани се оказва, че няма резултати в интерес на България. Още повече, че стана ясно, че далеч във времето ще бъдат отложени много от решенията, които изглеждаха като реални и почти финализирани.

Нашият гост

Член е на Централното оперативно бюро на ДПС.