Едва ли има българин, който да не знае коя е Евгения Раданова. Повече от десетилетие тя бе един от лидерите в световния шорттрек. Зад гърба си има две световни и 7 абсолютни европейски титли. Бивша рекордьорка на планетата на 500 и на 1500 метра. Единствената българка с три медала от “бели” игри, като два от тях са от една олимпиада. Първата наша спортистка, участвала на зимни и на летни игри, но с колоездене.

От едно детско хоби, шорттрекът се превърна в моя начин на живот, признава Евгения Раданова.

Още 9-годишна родителите я водят на пързалката на тогавашния стадион “Дружба” на “4-ти километър”, за да й покажат фигурно пързаляне. Там обаче вижда деца, които просто тичат с кънки. Много й харесва и решава да се запише. Така започва всичко. Първият й медал е сребърен от градско първенство. Толкова е щастлива, че го носи 3-4 месеца в ученическата си чанта, за да го показва. “Това отличие е особено ценно за мен, защото ме спечели за този спорт – признава шампионката. - Не зная какво точно ми харесваше. Може би шорттрекът е подобие на моя характер и личност. Там има много ситуации, на които трябва да реагираш бързо, и то по най-добрия начин.”

Зад гърба си Раданова има десетки отличия. От европейски първенства са 47, от тях 37 златни. А от мондиали са 16 сред тях и две титли. “Всъщност, на първото ми световно първенство бях абсолютен аутсайдер, завърших последна – спомня си тя. – Тогава не съм си и представяла, че ще стигна тези върхове.”

Най-ценните й постижения обаче са олимпийските - общо три. “Първият ми медал – бронз на 1500 метра от Солт Лейк Сити 2002, ме накара да повярвам в себе си, а последният – сребро от Торино 2006 ми показа, че все още имам какво да покажа на младите си съпернички”, казва тя.

И докато трае спортната й кариера, Раданова не крие болката си от липсата на олимпийско злато, единственото липсващо в нейната колекция. “После усетих любовта на хората, която за мен бе по-важна, те ме виждаха като шампионка - разкрива Евгения. – Дадох си равносметка като спортист, че там откъдето аз съм тръгнала и това, което съм стигнала, нито една от моите конкурентки не го е направила.”

Всъщност Раданова е и рекордьорка по участия на олимпиади – общо пет. На първата, в Албервил 92, попада случайно. Тогава е резерва, дори не е спечелила квота, но отива на игрите да замени контузена състезателка. А радостта й е неимоверна, защото застава рамо до рамо с тогавашните звезди на шорттрека. Респектирана е и се страхува. Но си взима почти от всички автографи.

“При мен нещата се получаваха постепенно, апетитът идваше с яденето – признава Евгения. – Всяка малка победа ме тласкаше да мисля за по-голяма. А когато я изпълнех започвах да си поставям все по-големи цели.”

Кариерата й обаче е съпътствана и от множество травми, но това пък я правят по-силна. Най-тежката я връхлита три месеца преди олимпиадата Солт Лейк сити 2002. Тогава съотборничка неволно срязва лицето й с кънка по време на тренировка. В “Пирогов” я зашиват, а после пластични хирурзи в частна клиника полагат усилия белезите по бузата и брадичката да останат минимални. “Физическата травма преминава, но психическата остава за дълго – казва Раданова. – Когато виждаш бликнала кръв по леда се питаш: Какво правя изобщо тук. Осъзнаваш, че твоят спорт е не само удоволствие, но и страшен риск. В този момент да преодолееш страха е трудно.”

След този шок Раданова се съвзема и именно в Солт Лейк сити печели два от олимпийските си медали. А след игрите, пренаситена от шорттрека, решава да се впусне в ново предизвикателство. Участва на летните игри Атина 2004 в колозденето на писта. “До последно не си представях, че това е възможно – спомня си Раданова. - Незабравимо преживяване. Но след този експеримент си казах, че кариерата си ще приключи в шорттрека.” Както и става.

Успехите на Раданова не остават незабелязани от Международния олимпийски комитет. Тя е приета да влезе в Олимпийския музей в Лозана, където оставя едно от състезателните си трика. С това признание тя се нарежда до легендарната Стефка Костадинова.

Вече 7 г. Раданова тренира деца в клуб “Айс Пик”, помага и на национални състезатели. “Искам да ги науча никога да не се отказват, въпреки трудностите”, признава тя.

Преди дни на световното в “Арена Армеец” щафетата ни завърши 7-а, а това дава надежда на шампионката, че любимият й спорт има бъдеще. “В техниката трудно можем да бъдем близки до азиатките, но можем да им бъдем конкуренция – смята Евгения. - Не сме толкова далече от елита, знаем как се случват нещата. Трябва ни още вътрешна конкуренция и материална база. И много ми се иска един ден шорттрекът да не го свързват само с името на Евгения Раданова, а да имам последователи.”

 

Говори италиански език

Евгения Раданова владее английски и италиански език, който научава по време на 4-годишния си престой на Ботуша. Там тренира с националния отбор на домакините. И въпреки че е обиколила целия свят и е имала предложения да остане в чужбина, шампионката избира да живее и работи в България. През 2014-а е назначена за служебен министър на спорта. А извън залата Евгения обича да разпуска със ски, все по-често се задържа и в кухнята, усъвършенствайки кулинарните си умения.

 

За нея

Фантастично е да имаш такъв велик спортист

Фантастично е да имаш велик спортист, който продължава дадава най-доброто от себе си за спорта, дълго време след края на активната си кариера. Евгения Раданова наистина е отличен пример. На световното в София имахте възможност да се представите в най-добра светлина, да покажете и България пред света на шорттрека. Вярвам, че това първенство може да се превърне във вдъхновение за нови върхове на българския шорттрек

Трон Еспели, вицепрезидент на Международния кънки съюз.

 

Силна личност, не само в спорта

Жени е много силна личност не само в спорта, но и в живота. Тя е упорита и борбена. Загубите винаги е приемала като победите, а именно част от израстването си или поредното препятствие, за да постигне целите си. Невероятно беше да имаме такъв съотборник, високо вдигнал летвата. Покрай нея целият отбор дърпаше напред.

Марина Георгиева, бивша съотборничка

 

Суперамбициозна, независимо от трудностите

Суперамбициозна е. Пред нищо не се спира, независимо от трудностите. А постигне ли целите си, си поставя нови и нови. Изцяло е отдадена на този спорт. В същото време е много отдадена на приятелите си. Винаги е готова да помогне. Преди време беше казала, че не става за треньор. А ето, че толкова време се занимава именно с това и има резултати. Пожелавам й нейните състезатели поне да достигнат успехите й.

Анна Стоилкова, бивша националка

 

Взискателна, но и много мила

Тя ме вдъхнови да се занимавам с този спорт и сега е мой треньор. Всеки ден се уча от нея. Изключително взискателна е, но и много мила. Почивката ни е само в понеделник, “щастливият понеделник”! В същото време е човек с голямо сърце. Винаги се отзовава, независимо с какво е свързано.

Катрин Маноилова, най-добрата ни състезателка