„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Евродепутатът Андрей Ковачев пред „Труд“: Европейската интеграция е двупосочна улица Ще работя за единен цифров пазар, за етичната употреба на изкуствен интелект

Разговаряме с евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев за новите предизвикателства пред Европейския парламент. Той смята, че новите депутати в ЕП, които са повече от 60 процента ще се справят със спецификата на работата. Ковачев е убеден, че България ще продължи да играе важна роля по отношение на Западните Балкани. Както и, че борбата срещу кибератаките трябва да се води с пълна сила.

– Г-н Ковачев, какво Ви направи най-силно впечатление по време на първите заседания на Деветия мандат на Европарламента? Научихме, че 61% са нови лица. Витае ли друг дух в Брюксел, или ситуацията е аналогична с атмосферата от предишните два мандата?
– В този мандат на Европейския парламент наистина над 60% са нови депутати. Сигурен съм, че новите колеги ще навлязат бързо, защото във всяка политическа група има опитни парламентаристи, които ще им помогнат да се запознаят с процедурите и начина на функциониране на Европейския парламент. Европейската народна партия остава водеща сила в Европа след изборите, но формирането на коалиции и мнозинства в този по-силно фрагментиран парламент ще е по-трудно.

– Ще се справи ли Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия? Утопия ли е нейната идея за уеднаквяване на минималната заплата във всички държави-членки на ЕС?
– Всички предпоставки за това са налице – тя има дългогодишен управленски и международен опит, пое ясен ангажимент да работи с всички проевропейски сили в новия Европейски парламент на базата на ясна и амбициозна програма, която да отговори на очакванията на европейските граждани за гарантиране на тяхната сигурност, за повече инвестиции и създаване на работни места. По темата с европейската минимална заплата се спекулира много и трябва да кажем ясно: няма как да има уеднаквяване във всички държави-членки. Разликата в икономическото развитие не го позволява. Доколкото ми е известно, г-жа фон дер Лайен не е предлагала единна минимална заплата, а по-скоро някакъв механизъм, които да гарантира, че всички работници в ЕС получават справедливо възнаграждение. Възможно е да се обсъди обвързването на минималната работна заплата със средното възнаграждение във всяка държава, но това не е компетенция на Европейския съюз и трябва да се реши в диалог със социалните партньори. В България вече имаме национална минимална работна заплата, така че това не е нещо ново за нас. Според мен най-добрият начин за повишаване на доходите остава работеща икономика, инвестиции и разкриване на работни места.

– В предходния Европарламент бяхте ангажиран с политиката за Западните Балкани, работихте и за равен достъп до здравеопазване. Доколко се увенчаха с успех Вашите усилия?
– След повече от десетгодишно прекъсване Българското председателство на Съвета на ЕС даде нов тласък на европейската перспектива за държавите от Западните Балкани и върна темата в дневния ред на ЕС. Положителните резултати от успешната среща на върха ЕС – Западни Балкани и Софийската декларация са налице – румънското, финландското и хърватското председателство продължават нашата работа. Ние искаме да дадем ясен сигнал на гражданите на страните от региона, че не са забравени, но европейската интеграция е двупосочна улица и зависи от реформите в страните-кандидатки. С дискриминация или насаждане на недоверие няма как да има европейско развитие. Поставих проблема с достъпа до здравеопазване и здравните неравенства като свой приоритет в изминалия мандат. По моя инициатива в началото на 2015 г. в ЕП беше учредена Група на евродепутатите, които работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа. Към тази неформална платформа за дебати и общо действие се присъединиха почти 30 евродепутати от 15 страни. В резултат на това темата за равния достъп до качествено здравеопазване намира все по-централно място в дневния ред на европейските институции.

– Вие бяхте ангажиран и по различни направления в политиката за Европейската сигурност. Има ли някаква заплаха за Европа в настоящия момент? Кое е по-страшно в 21 век: регионалните военни конфликти или хакерските компроматни войни?
– Европейската народна партия и ГЕРБ винаги са поставяли сигурността на Европа като свой основен приоритет. Борбата с тероризма, опазването на външните граници, оптимизирането на военния капацитет на ЕС са все теми, по които ние работим. През последните години започна изпълнението на амбициозни инициативи в областта на сигурността и отбраната, като например постоянното структурирано сътрудничество, Европейския план за действие в областта на отбраната, включително нов фонд за отбрана, чрез който да се финансират научни изследвания и развитието на военния капацитет на ЕС, по-тясно и по-ефективно сътрудничество с НАТО, план за улесняване на военната мобилност на цялата територия на ЕС и преглед на финансирането на различните му мисии с цел тяхната по-голяма ефективност. Вече знаем, че както регионалните военни конфликти, така и кибератаките могат да имат силно дестабилизиращ ефект върху Европа. Конфликтите в Близкия изток, последствията от Арабската пролет в Северна Африка и техните международни измерения бяха сред основните причини за миграционните потоци от 2015 г. Освен това има доказателства, че хакери от трети страни неведнъж са атакували институции на държави членки на ЕС и САЩ в ключови моменти с цел саботиране на демократичните процеси в конкретната страна. И двата феномена водят до подкопаване на стабилността в Европа. Затова и в този мандат ще продължим работата по предотвратяването им. Вътрешната сигурност също е много важна тема – не може да толерираме криминално и бандитско поведение на когото и да било. Трябва да има силни мерки за защита на живота, спокойствието и имуществото на всеки европейски гражданин. Който търси защита или по-добър живот в демократична европейска страна, но не спазва законите и нормите на поведение, следва да загуби правото си на пребиваване. Ако такова лице не подлежи на по-сериозна санкция, трябва да бъде намерен механизъм за връщането му в държавата на произход. Демокрацията трябва да има лостове да се защитава и срещу престъпници трябва да се прилага нулева толерантност.

– Видима ли е вече перспективата за присъединяването на Северна Македония към ЕС?
– Както вече казах, европейската интеграция е двупосочна улица и зависи от желанието на двете страни. Усилията на Северна Македония трябва да бъдат удвоени, за да се преодолее наследството от миналото – фалшификациите на историята, насаждането на омраза срещу България. Поздравявам македонския президент Стево Пендаровски за изказването относно етническия произход на Гоце Делчев, както и премиера Зоран Заев за неговото признание за кражбата на история от съседните държави. Изисква се много политическа смелост да поставиш пръст в раната, но без разрешаването на тези въпроси не може да се постигне помирение. Много положителен сигнал е, че след дълги години на мълчание от македонска страна, започва възстановяването на български военни паметници и съвместното честване на личности от общата ни история. В тази посока трябва да продължи помирението. България винаги е подавала ръка и ще продължи да помага на своите братя и сестри от Вардар.

– На какво могат да се надяват нашите сънародници, живеещи в Македония, Косово, Албания, Сърбия, Украйна и Молдова?
– И през този мандат ще продължа работата си по отстояване и защита на правата на нашите сънародници, останали извън пределите на Отечеството. По време на изминалия мандат на Европейския парламент бяха приети важни резолюции, благодарение на които защитихме историческите български общности, останали по стечение на обстоятелствата извън пределите на страната. Албания призна българската историческа общност като национално малцинство през 2017 г. благодарение на общите ни усилия и приемането на мое предложение в доклада на Европейския парламент. Напредък беше постигнат и по признаването на българското малцинство в Косово – в годишния доклад за напредъка на страната за 2018 г. за първи път ЕП призовава Косово да признае българските исторически общности в регионите Косовска Гора, Щръбце и Жупа, които са населени предимно с наши сънародници. Работих за недискриминация на гражданите с българско самосъзнание в Македония, за правото на обучение на български език в Западните покрайнини. Успяхме да отбележим напредък в подобряването на ситуацията на българските исторически общности в Украйна и Молдова.

– Определени са нови ресори за Вашата бъдещи отговорности: кои са те?
– Основен мой приоритет, а и на моите колеги от комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, е да продължим задълбочаването на единния европейски пазар чрез премахване на пречките пред свободното движение на стоките и услугите в EС и чрез борба с нелоялните търговски практики. Сред най-горещите теми, с които ще се занимаем, са електронната търговия, регулирането на услугите в единния пазар. Ще работим и по оставащите теми от единния цифров пазар, например етичната употреба на изкуствен интелект.

Търговските споразумения между ЕС и трети страни създават по-добри възможности за стокообмен на участващите страни. Освен това те дават възможност на ЕС да утвърди мястото си на фактор на международната сцена и да налага своите високи стандарти за защита на околната среда и потребителите в други части на света. Преди дни беше подписан историческият търговски пакт с държавите от Меркосур, който е най-големият, сключван някога от ЕС. Благодарение на него европейските компании ще спестят над 4 милиарда евро от мита всяка година. Новите пазари, до които ще имат достъп, включват около 780 милиона потребители. Междувременно текат преговори по финализирането на споразуменията с Чили, Австралия и Нова Зеландия. Като заместник-член на комисията по международна търговия в ЕП ще работя за осигуряването на нови възможности за българските предприятия и работници в държави, в които историческите връзки на Съюза са силни, но пазарите им са били относително затворени досега.

– Кои са най-неотложните задачи, които предстоят за решаване от новоизбрания Европарламент? Как виждате Европейския съюз, ако Брекзит се осъществи?
– През есента предстои изслушването на кандидатите за комисари и гласуването за одобряване на целия състав на Европейската комисия. Със сигурност една от основните теми в началото на новия мандат ще бъде постигането на споразумение по многогодишния бюджет на ЕС за следващия програмен период. Не трябва да допускаме да се получават забавяния при изпълнението на новите програми, защото гражданите и бизнесът разчитат на средствата от европейската солидарност. Разбира се, друг много важен въпрос е успешното приключване на процеса по оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Намираме се на края на един много дълъг и тежък процес на преговори, които продължи повече от 2 години. Ако волята на британското правителство е да напусне на всяка цена, то трябва това да стане по един ясно уреден начин и да не доведе до хаос и несигурност. За съжаление от този процес няма да спечели нито една от двете страни, но очаквам за Европейския съюз напускането на Великобритания да има оздравителен ефект. От една страна, това ще послужи като лош пример за всички останали държави, които обмислят подобна стъпка заради очакваните загуби за икономиката. От друга, ще даде възможност за засилване на сътрудничеството в области като сигурността и отбраната, където Великобритания дълго време блокираше всякакви инициативи.

– В кои икономически сфери изостава Европа?
– Европа трябва да си върне лидерството в иновациите. Мога да дам пример с една от сферите, където това много ясно се вижда – мобилността. Автомобилната индустрия е гръбнак на европейската икономика, но заради бързите технологични промени Европа рискува да изгуби позиции и работни места в полза на конкуренти от Азия и Северна Америка. В тези части на света има вече утвърдени лидери в производството на автомобили с алтернативно задвижване. Европейската индустрия трябва да се адаптира към тези глобални развития, за да не загуби своята конкурентоспособност. България също трябва да се позиционира, така че да може да се възползва от транспортната революция – например като атрактивна дестинация за производители на батерии. Добър пример в България е нашето лидерство в производство на електрически велосипеди.

Нашият гост
Д-р Андрей Ковачев беше избран за трети мандат от листата на ГЕРБ за депутат в Европарламента. Той е роден на 13 декември 1967 г. в София. Има диплома по биология от Университета в Саарланд, Германия. Защитава докторат в същия университет. Владее английски, немски, френски, руски и испански език. В Европейския парламент заема последователно различни отговорни позиции: оглавява българската делегация в групата на Европейската народна партия, а през 2017 г. е избран за зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. В настоящия мандат е член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, както и на Делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия. Заместник-член е на Комисията по международна търговия. През 2018 г. д-р Андрей Ковачев получи наградата “Евродепутат на годината” за изключителни постижения.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.