Доц. Лъчезар Иванов: Премахването на статута на болниците като търговски дружества е връщане назад

Задържани са двама мъже, заподозрени за убийството на 53-годишна жена от Харманли

Бившият съпруг на Виктория Маринова: Не знам как ще погледна Северин Красимиров

14-годишно момче скочи от 4-ти етаж след семеен скандал в Роман

Лимузината на Путин – за продан Всеки богаташ може да купи Aurus Senat

Засякоха неправоспособен водач да управлява пиян нерегистриран мотор в Свищов Дрегерът отчел 3,07 алкохол в кръвта му

МЕТРО България отбеляза 20 години с голямо събитие за над 1000 гости Фондацията, Теодоси Спасов и 100 каба гайди се погрижиха за празничното настроение

Иван Нейков: Хората, които не са подали документи за пенсиониране, да изчакат до намирането на решение

Борисов обеща избираемо място за СДС в евролистата на ГЕРБ

Спецпрокуратурата и КПКОНПИ с акция в община Червен бряг, разследват кмета Данаил Вълов

Преразглеждат лиценза на самолетите Боинг 737 МАХ

Земетресение с магнитуд от 5,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в Турция

И не само заради пенсиите ще става зле

Защо Валери Божинов и Николай Михайлов не са едновременно титуляри за „Левски“?

Калоян Паргов: Време е Фандъкова да спре да раздава оценки на БСП и да се погрижи за шофьорите Цветан Цветанов и столичният кмет да оставят гражданите сами да решат кой върши работа и кой си приписва заслуги, призова председателят на БСП - София

Европа е пред самоубийство Проникновена критика на доктрината на мултикултурализма, проникнала на всички административни, медийни, културни и политически нива

Старият континент е загубил вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство

“Странната смърт на Европа”, Дъглас Мъри, ИК “Изток – Запад”, 344 стр., 19.99 лв.
“Странната смърт на Европа”, Дъглас Мъри, ИК “Изток – Запад”, 344 стр., 19.99 лв.

Старият континент се самоунищожава. Намаляваща раждаемост, масова миграция, тероризъм… Европейците са неспособни да се защитят. Това е темата на новата книга “Странната смърт на Европа” от Дъглас Мъри (ИК “Изток – Запад”) Изданието е не просто анализ на демографските и политическите реалности, но и свидетелски разказ за континент в режим на самоунищожение.

Една от причините за това тревожно състояние е масовото пренасяне на цели народи в Европа. Някогашният континент – дом на европейските народи – постепенно се е превърнал в дом на целия свят. Дълбоко обременена от вината за миналото си, Европа приема огромен брой имигранти от бившите си колонии, за да запълни недостига на работна ръка. Това постепенно води до промяна в облика є. Цели квартали, обитавани от имигранти, приличат на родината им във всичко, освен по локацията. Храната, дрехите, езикът и религията са същите като в родните им земи. Дори потомците им се придържат към традиционните ценности, не успявайки да се впишат в европейската среда.

Масовото навлизане на милиони хора не би изглеждало като финален акорд за континента, ако Европа не изглеждаше, сякаш е загубила вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство.

Някой може да възрази, че много пъти в историята ни е била оповестявана смъртта на Европа и че Европа не би била същата, ако непрекъснато не се появяваха прогнози за нашата смърт. И все пак някои моменти са по-убедителни от други. В “Светът от вчера”, за първи път публикувана през 1942 г., Стефан Цвайг пише за своя континент в годините преди Втората световна война: “Усещам, че Европа – нашият свещен европейски дом, люлка и партенон за западната цивилизация – в това състояние на умопомрачение просто сама си е издала смъртна присъда.”

Подплатена с внушителен масив проучвания, книгата описва разочароващия провал на мултикултурализма, на липсата на решение по въпроса за миграцията и увеличаващия се национализъм. За написването на книгата Дъглас Мъри обхожда целия континент, за да чуе историите както на търсещите убежище, така и на онези, които са им го предоставили. И завършва с две прогнози за Европа: едната – обнадеждаваща, другата – крайно тревожна. Кой път ще изберем?

 

За автора

24-8Дъглас Кеър Мъри (роден на 16 юли 1979 г.) е британски автор, журналист и политически коментатор. Той е основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото “Хенри Джаксън”, както и редактор на елитното британско списание за култура и политика “Спектейтър”.

Дъглас е едва на 38 години, но има авторитета на доказан и забележителен автор, който пише талантливо и информирано за литература и политика вече повече от две десетилетия. Той е англичанин, десен консерватор с особено силен личен ангажимент към каузата за спасяване и съхраняване на европейската култура. През последните 10 години си извоюва репутацията на един от увлекателните и последователни защитници на свободата на словото. Проникновен критик на доктрината на мултикултурализма, проникнала на всички административни, медийни, културни и политически нива в Европа.

Откъс

Преструвките за репатриране

През 1795 г. Имануел Кант пише, че предпочита държавите пред “универсалната монархия”. Защото, “колкото по-широка става сферата на юрисдикцията им, толкова повече законите губят сила; и бездушният деспотизъм, когато задушава семената на доброто, най-сетне потъва в анархия”. Тази идея не се споделя от политиците, които управляват Европа през последната четвърт на нашия век. “Границите – заявява председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през август 2016 г. – са най-лошото изобретение, направено изобщо някога от политиците.” Ако бе поне малко спорно дали политиците всъщност са “изобретили” границите, то по времето, в което Юнкер прави това изявление, е очевидно, че политиците определено са способни да заличат границите.

През 2015 г., когато Ангела Меркел отваря още по-широко вратите, които вече и така са открехнати, в споразуменията в рамките на континента определено надделяват възгледите на Юнкер, а не тези на Кант. Всеки, дошъл в Европа тази година, вероятно е бил изумен от откритието, че веднъж окажеш ли се на континента, вече няма граници. През 1995 г. двайсет и шест държави подписват Шенгенското споразумение, което създава зона без граници. От Португалия, Испания, Италия и Гърция на юг, до Швеция, Финландия и Естония на север, през Унгария, Словакия, Австрия, Франция и Холандия, това съглашение означава, че повече от 400 милиона души в Европа имат правото да се придвижват свободно през континента, без дори да показват паспорта си. Условието е, че членовете имат обща отговорност за контрол над външните граници. Но иначе, с изключение на Обединеното кралство, което отказва да се включи в Шенген, от 1995 г. континентът е огромна безгранична зона. Това е мечтата на Европа за хармонизация и интеграция.

Шенгенското споразумение има за цел да създаде нова ера на мир и интеграция. Изглежда трудно да си представим недостатъците на такова “свободно и неограничено движение на хора, стоки, услуги и капитал”. Благоприятно е както за търговията, така и за французина, който иска вечерта да отиде в Брюксел. Каквито и да са недостатъците му, смисълът на Шенгенското споразумение не е само в практическото улеснение за пътуването, а и в посланието, което отправя. Ако изобщо има континент, чието население е убедено, че границите са проблем, то това е Европа. Едната интерпретация от двайсети век е, че два пъти за двайсет и пет години целият континент влиза във война, прекрачвайки границите. Както през 1914 г., така и в края на 30-те години проблемът с границите вещае катастрофа. Ако в тези конфликти Европа на два пъти губи поколение от млади мъже и конфликтите са причинени от наличието на граници, тогава кой не би искал да ги премахне? По същия начин, ако националната държава е причина за война, тогава кой не би искал да се отърве от националната държава?

Сред недостатъците на този аргумент е погрешната предпоставка, че границите, а не германският милитаризъм, са причинили Първата световна война (наред с редица сложни фактори) и не нацистката агресия е довела до Втората световна война. Може да е удобно за някого, не само за някои германци, да приеме алтернативно обяснение, но да обвиняваш границите за войните от двайсети век, е все едно да виниш колите за всички катастрофи по пътищата. Ако границите понякога са били причина за конфликти, не следва, че без граници светът щеше да е безконфликтен. В крайна сметка преди войните на националните държави в Европа континентът е разтърсван от религиозни войни.

Но недостатъците в Шенгенското споразумение не се крият само в презумпции, които се отнасят до историята. Един ужасен недостатък е начинът, по който се прилагат принципите. Например, въпреки че държавите членки са ангажирани да си сътрудничат в контрола над външните граници на континента, тази задача всъщност е възложена на държавите от предната линия. През 90-те години на миналия век и през първото десетилетие на този век Италия, Испания и Гърция са оставени да се справят сами с наплива на мигрантите. И дори и след създаването на “Фронтекс”, граничните сили на Европейския съюз, през 2004 г., южните държави продължават да носят този товар. Както разгневеният италиански вътрешен министър Анджелино Алфано напомня на партньорите си по време на кризата в Лампедуза през 2014 г.: “Границите на Средиземноморието са европейски граници.”

Но бремето на контрола на границите на целия континент не е единственият проблем, който притиска средиземноморските страни през този период. Има също и три (към този момент) итерации на Дъблинския регламент за предоставяне на убежище, въведени в ЕС от 1990 година насам. Целта на тези няколко версии е да гарантират, че всяка членка на ЕС, в която мигрант поиска убежище, е държавата, която законно е принудена да обработи тази молба. На теория това означава да се предотвратят множество молби или прехвърлянето им между държавите. На практика Дъблинският регламент стоварва бремето на южните страни. С оглед на корабчетата, натоварени с хора със или без документи, които търсят убежище в Италия и Гърция, а не в Холандия или Германия, споразумението не оставя много възможности на първите две държави.

Те знаят, че са принудени да обработват молбите за убежище на всеки мигрант, който пристига. Или биха могли да насърчават мигрантите да не подават молби, а да се насочват на север, за да намерят път към други държави членки и да ги подадат, щом пристигнат там. В Регламент “Дъблин III” (който влиза в сила през 2013 г.) страната, където се вземат пръстови отпечатъци и се съхраняват молбите за закрила, е държавата, която е длъжна да проведе проучване и да предложи убежище. При хиляди хора, пристигащи в Южна Европа ежедневно, до времето, в което процедурата влиза в сила, изглежда невероятно, че северните държави сериозно очакват южните страни да не се опитват да намират начини да избягнат това задължение. Единият е да не вземат пръстови отпечатъци на всички новопристигнали. Ако го направят, ще бъдат принудени да продължат процеса и евентуално да предложат убежище. Далеч по-лесно е да изтикат мигрантите на север без документи, без пръстови отпечатъци и без идентификация. Броят на хората не може да се установи, но работещите на предната линия неофициално признават, че то се случва през цялото време. И така, “Дъблин III”, чието предназначение е да направи процеса по-лесен, на практика стимулира държавите да не участват в системата изобщо.

Нещо повече, мигрантите, идващи през 2015 г., знаят, че ако дадат пръстови отпечатъци, ще трябва да останат в страната, в която първо са влезли, и все повече и повече отказват да го правят. А и италианските и гръцките власти не ги принуждават и докато напливът се увеличава, както мигрантите, така и южните държави имат сходни причини да не следват тези процедури. Ако мигрантите изразяват желание да се насочат към Северна Европа, ще бъде по-добре за Гърция и Италия да не вземат пръстови отпечатъци. Иначе както мигрантите, така и страната на пристигане ще се изправят пред процедура по предоставяне на убежище в страна, която не ги иска и където пристигащите не искат да пребивават.

Регламентът “Дъблин”, подобно на Шенгенското споразумение, изглежда привлекателен, когато миграцията на континента е в нормални граници. Но той се оказва катастрофален през 2015 г., когато миграцията се превръща в библейски феномен. Навсякъде, изглежда, чувствата вземат връх над реалността. За германския канцлер Ангела Меркел, която само няколко месеца по-рано е обяснявала на едно ливанско момиче, че “политиката е трудна”, се съобщава, че е била “трогната” от група албанци, сирийци и иракчани, заснети на железопътна гара в Будапеща на 1 септември, докато скандират: “Германия, Германия, Меркел, Меркел!” По-късно, докато отива да приветства пристигащите мигранти лично, Меркел се усмихва, изглежда спокойна и щастлива, докато позира за селфи с тях, снимани с камерите на техните телефони.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. Причината за първата световна война не е германския милитаризъм, a протекционистичната политика и господстващото положение на Великобритания. Аргументът за милитаризма е като за съзнанието, дето липсвало.

    1. Точно така, германските говеда са тяхна жертва, а ти си беден да си купиш хапчетата..

      1. А ти пак си с делириум, демек пиян на рампа. Алкохолизмът се лекува. Оди се лечи!

  2. В крайна сметка три езикови групи изчезват от политическата сцена от толкова лакомия … да ги питаш какво им липсва?!

  3. 2050 г., руско-германската война. Руснаците са обкръжили Берлин. Един от тях се провиква :
    – Немец, предай се !
    А в окопите арабите си шепнат:
    – Откъде да им намерим немец…?!

    1. Имаш предвид узбеките, чеченците и татарите са обкръжили Берлин.Щото през 2050г руснаците в руската армия ще са малцинство.Процесите, които протичат в ЕС в не по-малка степен се отнасят за Русия.Всяка година стотици хиляди имигранти от ислямските държави в Централна Азия влизат в Русия.Броят на мюсюлманите-местни и имигранти расте, а етническите руснаци намаляват.Европейският град с най-многобройно мюсюлманско население е Москва/изключвайки Истанбул, който е разположен и в Азия освен в Европа/.

      1. Грешиш. Градът, в който Мохамед е най-разпространеното име е Лондон.

  4. След Втората световна война на европейците умишлено бяха натрапени либерални норми, които въведоха:

    1. Сексуалната революция – превръщаща Европа в нормативно уреден бардак, в който семейството се разрушава. Семейства не се създават от проститутки и мъже с нагласи на НЛО, а от мъже с възпитанието на войни, съпрузи и бащи и от жени – защитнички на моралните норми, съпруги и майки. Тази невидима подробност води до демографски срив и последствията, описани в публикацията по-горе.

    2. Равенството между половете – създаващо двама равноправни претенденти за лидери в семейството. Последващи битки за реално лидерство, непоносимост и развод. Усилва се демографският срив, провокиран от Сексуалната революция.

    3. Фаворизиране на жените, малцинствата и психопатите – водещо до навлизане в управлението на баби, цигани, емигранти, хомосексуалисти и пр. и дезорганизиращо обществото, превръщайки го в безпомощна и незащитена тълпа, както това вече беше експериментално показано през 2015-2016 г. по време на организираното и финансирано масирано нахлуване на емигрантите.

    Идеята на организаторите е да се срине популацията и се създаде рехава малограмотна тълпа, болнава и зомбирана от пропагандната машина, годна да обслужва безпроблемно малоброен “богоизбран” консуматорски елит на една Глобална империя – вечният стремеж към световно господство, сега реализиран чрез ПСИХОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ, прикрита със свръхдоза демокрация, хуманност и свобода – фатална за консуматорите, както и свръхдоза обикновена дрога.

    1. Твърде добро обяснение. Може да се добави само това, че в основата са юдеио-масонските планове за унищожаването на християнска Европа,започвайки с разпада на монархиите посредством революции, войни и идеологии. Премахването на границите преди унищожаването на нациите. Но Бог е снас!

  5. Европа била пред самоубийство. Преживяла две световни които си създаде не без помоща на соросидите , и нещо като прословутия план „Ран-Ът“ , или как САЩисаните онищожиха икономиката на България. Соросоидите вероятно плануват нещо друго за стария континент, но не и самоубийство, че от къде ще цоцат. Шенгенската спогодба, вече е факт – Европа в по голямата си част е като разграден двор. Малка, но Древна БЪЛГАРИЯ ИЗБУХНА! Планът „РАН-ЪТ“ се ПРОВАЛИ! А Европа не знаели собствения си евреин „луканов“ ????????

  6. Do you need a loan to consolidate your debt? Do you need a loan to finance or expand your business? Or for the purchase of cars, the purchase of a house and other personal loans ETC we give you a long term loan of five to fifty years maximum with an interest of 2%. You are 100% guaranteed. Contact us through the email address: ((ELLINASFinances@gmail.com))….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.