Европа зачената в пещерата „Козарника“

Под земята са открити образци на най-ранната математика в света

В нашия модерен, забързан и понякога истеричен свят всеки има потребност от малко спокойствие, мигове и места за размисъл. Съвременното човечество не спира да търси кътчета от „изгубения Рай“, ако перифразираме един велик британски поет - Милтън. Всяка страна притежава такива „оазиси“, но една от най-щедро надарените с подобни безценни богатства е нашата Родина с нейната природа и хилядолетна култура…

За стотиците хиляди гости от целия свят нерядко България е откритие! Самите ние все повече усещаме потребността да преоткриваме своята страна, нейното невероятно излъчване и многопластово историческо наследство. Това ни провокира да започнем едно своеобразно пътешествие във времето и пространството, в света на хората и на идеите…

Направете го с вестник „Труд“ и новата ни поредица от материали „Мистериите на българските земи“, водена специално за нас от видния български историк професор Пламен Павлов.

 

Най-древната „кремъчна индустрия“ процъфтява по нашите земи

Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с драматични обрати

В началото на ХХI в. злободневната политическа полемика ”роди” понятията ”Стара” (Западна) и ”Нова (Източна)” Европа. От гледна точна на съвременните разбирания подобно деление може и да има някакъв смисъл, но исторически то е дълбоко невярно – истина, в която ще се убедим, проследявайки развитието и пътя на човешката цивилизация. И то от времена, за които дори и квалификации от рода на „прастари”, „прадревни” и т.н. не са достатъчно силни.

Още от XIX в. господства схващането, че древният "прачовек” се е появил в Европа, идвайки от Северна Африка през Гибралтар, Испания и Южна Франция. В края на ХХ в. обаче български и френски учени направиха важни открития, изследвайки пещерата ”Козарника” (близо до гр. Белоградчик), които съществено променят знанията ни за най-дълбоките пластове на европейското минало – автентична „мистерия”, която няма как да не ни заинтригува.

Пещерата е разположена на около 4 км от гара Орешец, община Димово, Видинска област, и изглежда твърде „обикновено”. Не и за учените обаче. Проучванията са дело на професорите Николай Сираков от Националния археологически институт в София, Жан-Люк Гуадели от Бордо и техните колеги. Още първите резултати са важни за науката, макар да се отнасят за времето от „едва” 37-34 хиляди години. Открити са каменни оръдия, кости от носорог, мамут, див кон, саблезъб тигър и т.н. Прониквайки все по-дълбоко, учените попадат на истинска сензация – следи от „прачовешко общество”, обитавало пещерата преди 1,2–1,4 млн. години! Така „Козарника” се оказва мястото с най-древните следи на предците на човека в Европа!

С това обаче сензациите не свършват. В пещерата учените откриват кости с изкуствено нанесени резки. Те са дело на (пра)човешка ръка, но според изследователите това не е резултат от обработката на месото върху костта – напротив, действието е съзнателно! Така непретенциозните резки се оказаха най-древния паметник на символното мислене на цялата планета. Може би попадаме на първия в човешката история пример на броене, на „пра”-математика! Откритието оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 хиляди години – при „хомо сапиенс”/”разумният човек” , т.е. при собствения ни човешки вид. Явно „сапиенс” е определение, за което могат да претендират много по-ранни наши предци.

Какви обаче са тези предци? Ако се съди по зъб, открит в пещерата, става дума за т.нар. "хомо еректус” - "изправеният човек” – важно звено от еволюцията на т. нар. хоминиди, появил се преди 1, 8 милиона години в Африка и заселил почти цялото евразийско пространство. „Изправеният човек” е бил по-нисък от нас, с ръст от 1,20—1,50 м. Черепът му е бил архаичен, почти „маймунски”, но обемът на мозъка е около 850—1200 кубически см, т.е. с около 20-25 процента по-малък от нашия. Използва каменни оръдия, макар и примитивни, което важи и за по-ранния му предшественик „хомо хабилис” - ”умеещият човек”.

Надали е нужно да се убеждаваме повече, че пещерата "Козарника” заслужава да бъде известна в целия свят. Името й не е никак поетично – в нея до ново време местните хора са прибирали козите си… Ако се замислим обаче, това донякъде комично обстоятелство свидетелства, че една българската пещера пази следи от разумна дейност в продължение на милион и половина години. Колко са страните, които притежават нещо подобно?!

Откритията на българските учени показват, че eдно от огнищата на дейността на древния прачовек са високите Западни Родопи. Проучванията на проф. Стефанка Иванова в района на язовир "Широка поляна”, близо до Батак, регистрират следи от около 800–500 хиляди години. Какво обаче са търсели, и то продължение на хилядолетия (!), праисторическите ни предци по места, които не са най-подходящите за живот? Очевидно онова, което е било "върховата технология” за неговото време – кремък за изработване на оръдия на труда.

Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с драматични обрати и ”епизоди”, които продължават десетки хиляди години... Периодите на топене и на поредните настъпления на ледниците водят до сериозни климатични промени. Естествено, те принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я променя. Преди около 300 хиляди години е овладян огънят. През средния палеолит (120 000 – 40 000 г. пр.Хр.), най-вероятно преди около 80 хиляди години, в Европа идват т. нар. неандерталци. Те се прехранват главно с лов на едри животни – мамути, зубри, елени и т.н., както и с риболов.

В България все още не са намирани кости на неандерталски човек, но следите от неговата дейност са много – в долните пластове на пещерата "Бачо Киро” (до Дряновския манастир), Деветашката пещера, пещерата "Самуилица ” при Кунино, Врачанско, "Темната дупка” при Карлуково, Врачанско, в по-горните пластове на "Козарника” и т.н. Дълго време неандерталският човек е смятан за примитивен – виждане, което днес почти не се споделя от учените. Напротив, нашият генетичен "братовчед” организира колективен лов на едри животни (мамути, пещерни мечки, елени), благоустроява пещерите, прави землянки и т.н. Почти сигурно е, че е можел да говори, че е имал религиозни представи, стремеж към създаване на изкуство, дори музика... Всичко това свидетелства за степен на интелект, изразено социално поведение и т.н. В палеолитното селище при Муселиево, Никополско, в поречието на Осъм, имаме свидетелство за своеобразна "кремъчна индустрия”. Разкрити са следите от съществуването на кариера или „фабрика” за кремъчни върхове на копия. По мнението на учените тя е най-древната от територията на нашия континент – отпреди 45 хиляди години.

Днешните български земи остават извън обсега на големите ледници, което ги прави подходящи за хората и тяхната разумна дейност. Находищата от кремък в Западните Родопи, продължават да привличат праисторическите хора и през късния палеолит. Само на територията на Смолянска област са регистрирани 35 обекта, като сравнително пълно са проучени находищата в района на хижа „Орфей”. Както се оказва, „на място” са добивани т. нар. кремъчни ядра - полуфабрикат, от който по-късно и на друго място са изработвани сечивата: каменни брадви, върхове на копия и други пособия, използвани за лов, приготвяне на храна, обработка на кожа, и т.н. Очевидно имаме специализация на "производството”, пък било то и палеолитно! Търсачите на кремък са имали временни поселения в планината, като са снабдявани с храна от другаде. Иначе казано, имаме пример на … логистика (!), както бихме казали днес. Планината е била почти безлюдна, така че тези хора, подобно на златотърсачите хилядолетия по-късно, са извършвали експедиции в своя „кремъчен Клондайк”... Тяхната продукция се открива на отдалечени места, което говори за търговия, за размяна на кремъчни оръдия срещу храни и други артикули на праисторическото „пазарно” стопанство.

През късния палеолит (40 000–9000 г. пр. Хр.) завършва последният ледников период, климатът се приближава до днешния, а почти същото важи за фауната и флората. В Европа идва т. нар. кроманьонски човек -"хомо сапиенс”, с други думи – ние, съвременните хора. Това става преди около 35 хил. години. Нашият вид измества неандерталските си ”братовчеди”, като към 25-то хилядолетие налага своето господство. Започва поредният и мащабен като резултати период на човешката дейност, духовен мир и културни нагласи. Примитивното човешко ”стадо” еволюира към т. нар. ранна родова община. Така, образно казано, древният човек се движи към новокаменната епоха и „неолитната революция”, разказът за която тепърва предстои.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука