Труд
Автор:
Труд онлайн
Разпространението на алергиите се увеличава от няколко десетилетия и тенденцията не може да се обясни единствено с генетични или здравословни промени, според специалистите, пише румънското издание на Newsweek.
Възможните обяснения включват подобрена хигиена, широко разпространената употреба на антибиотици и антисептици, промени в начина на живот, диетата, замърсяването и климатичната криза, които може да играят основна роля за това увеличение.
Но сега има надежда за засегнатите. Изследователи са създали антитяло от мишки, което, когато се приложи в носа, предотвратява симптомите на алергичен ринит и астма при мишки, изложени на цветен прашец от див див пелин.
Проучването е публикувано наскоро във Frontiers in Immunology, съобщава News.ro.
Амброзия е една от най-честите причини за поленова алергия в Централна Азия и части от Европа, където между 10% и 15% от хората с алергичен ринит са алергични към нея.
Според последните оценки, приблизително 40% от европейското население е алергично към цветен прашец, а техните симптоми причиняват загуба на приблизително 100 милиона дни от училище и работа всяка година.
„Това е първият път, в който моноклонално антитяло, предназначено да блокира специфичен поленов алерген, е приложено директно в носа и е доказано, че предпазва от алергични симптоми в горните и долните дихателни пътища“, каза проф. Кайсар Табинов, директор на Международния център по ваксинология в Казахстанския национален селскостопански изследователски университет (KazNARU) в Алмати и водещ автор на изследването.
„В бъдеще подобни антитела биха могли да бъдат разработени и за други основни алергени, като например амброзия.“
„Това проправя пътя за ново поколение прецизни антиалергични лечения, бързодействащи, безиглени и съобразени с индивидуалната чувствителност“, добави професорът.
Традиционното лечение е алерген-специфична имунотерапия: пациентите се подлагат на нарастващи дози от алергена, докато не се десенсибилизират.
Това обаче не работи при всички пациенти и през последните десетилетия на преден план излезе така наречената „терапия с алерген-специфични моноклонални антитела“.
При тази терапия изследователите създават IgG антитела, които или специфично разпознават алергена и го блокират, или се свързват с IgE антителата като цяло. И в двата случая алергичната реакция се предотвратява. Един недостатък е, че тези антитела обикновено трябва да се инжектират в кръвния поток.
Новият метод е по-малко инвазивен и действа незабавно и локално, върху носната лигавица, неутрализирайки алергена при контакт.
Този „молекулен щит“ не само предотвратява активирането на IgE антитела, но може също да намали възпалението чрез други механизми, като например успокояване на имунните клетъчни отговори.
Изследователите инжектирали на мишки доза цветен прашец от див див пелин, стимулирайки ги да произвеждат антитела срещу него. След това мишките били етично евтаназирани и техните далаци били взети, за да се изолират белите кръвни клетки.
След това белите кръвни клетки бяха слети с лабораторно отгледани ракови клетки от мишки с множествен миелом.
Този процес генерира пет обезсмъртени „хибридомни“ клетъчни линии, всяка от които секретира един вид (оттук и наименованието „моноклонални“) антитела срещу цветен прашец от див див пелин. Серия от тестове показаха, че най-мощната е линията XA19, която беше избрана за по-нататъшно развитие.
Резултатите показват, че сенсибилизираните мишки, получили антитялото XA19, показват значително намаляване на алергичните симптоми в сравнение с контролните групи. По този начин нивата на два цитокина в белите дробове са по-ниски.
Изследователите стигнаха до заключението, че моноклоналното антитяло от линията XA19 е ефективно в блокирането на алергични реакции, предизвикани от IgE, срещу цветен прашец от див див пелин, поне при мишки.
