Доктрината „Тръмп“ - край на уличната анархия

Съпротивата срещу действията на американския президент днес често се дегизира с езика на „човешките права“

Възстановяването на реда не ограничава права, а възстановява реалните условия, при които правата придобиват смисъл

„Закон и ред“ – това е традиционно послание на републиканците в САЩ, което всички велики президенти, излъчени от тях, са превръщали във фундамент на своята политика. Естествено, то заема централно място и в Доктрината „Тръмп“ и е сред водещите причини мнозинството от американската нация да върне триумфално Доналд Тръмп в Белия дом.

Един от видимите белези на упадък в американските градове, управлявани от радикалната левица, е влошената криминогенна обстановка и уличната анархия - цели градски райони са покрити като със струпеи от незаконни лагери на бездомници, наркомани и насилници, които тормозят местните общности. Престъпността е висока. Местните власти видимо толерират това - не премахват лагерите, от „толерантност“ и „състрадание“ не преследват нелегалните мигранти и насилниците от малцинствата; раздават спринцовки на уличните наркомани, които спят по стълбищата пред домовете на хората и ги тероризират; дори санкционират нормалните граждани, които се противопоставят на ширещото се безумие, което руши техния начин на живот. Така е не само във Вашингтон, където по времето на Джо Байдън бродяги необезпокоявано бяха разпънали палатки дори на метри от Мемориала на Линкълн. Така е в Лос Анджелис, в Сан Франциско, в Чикаго - все крепости на радикалната левица. Както колоритно се изрази един американски сенатор тези дни - дори мафията вече бяга от Чикаго заради ситуацията на улицата.

Тръмп получи ясен мандат от американците да сложи край на всичко това. И започна. През август възложи на Националната гвардия да се справи със ситуацията във Вашингтон. От опозицията подеха дежурната си врява - незаконно било, „милитаризация“, „узурпация“, „наказване на бедните“. Истината е, че това, което прави Тръмп, е в пълно съответствие с неговите президентски правомощия. Президентът не е гост в този град, а негов законен пазител. По закон Националната гвардия на федерален окръг „Колумбия“ е на пряко подчинение именно на американския президент. В този случай няма никакво нарушаване на забраната за използване на федералната армия за вътрешно правоприлагане (Posse Comitatus), защото Националната гвардия не е „федерална армия“, а милиция, мобилизирана от президента за подкрепа на обществената безопасност, възстановяване на публичната среда и логистична помощ там, където градските служби системно не се справят със задълженията си.

Що се отнася до използването на Националната гвардия другаде - като във всяка федерална държава, и в САЩ съществува т. нар. право на федерална интервенция в делата на отделните субекти на федерацията при извънредни ситуации, бедствия, размирици, бунтове, които засягат прилагането на федералния закон. В такива ситуации президентът на САЩ има право да федерализира подчинената на щатските губернатори национална гвардия и да ? възложи конкретни задачи. Нещо повече - президентът има на разположение и „ядрена опция“, предвидена в Закона за вътрешните размирици (Insurrection Act): да използва федералната армия или да федерализира националната гвардия в отделни щати, когато това се налага за справяне с метежи, бунтове, насилие, заговори, които водят до лишаване на гражданите от техни конституционно гарантирани права, и когато щатските и местните власти са неспособни, не успяват или отказват да защитят тези права.

Съдебната доктрина през последните години въведе и допълнителна яснота в тази материя. Така например, решението на Върховния съд по делото City of Grants Pass v. Johnson от юни 2024 г. отхвърли тезата на левичарския съдийски активизъм, че забраните за изграждане на палаткови лагери върху обществени терени представлявали „жестоко и необичайно наказание“. Ако властите осигуряват разумни алтернативи - приюти, лечение, социални услуги - те имат не просто право, а задължение да поддържат публичното пространство в състояние, което служи на всички граждани.
Тук става дума за самите фундаменти на свободното общество. Свобода ли е това, което кара пешеходец да лавира между палатки с наркомани, бродяги и криминали, да гази спринцовки, мръсотия и изпражнения? Свобода ли е това, което превръща пътя на детето към училище в маршрут, осеян с агресия и страх? Свобода ли е онази „толерантност“, която оставя търговеца на произвола на улични банди от нелегални мигранти? Не - това е капитулация, маскирана като състрадание. Свободата предполага ред, защото без ред тя се превръща в право на силния и в безправие за слабия. Истинската грижа към уязвимия започва с това да му предложиш реална алтернатива - покрив, лечение, социална помощ, докато преодолее уязвимото си положение - и едновременно да възстановиш реда в общото публично пространство.

В този смисъл разполагането на Националната гвардия във Вашингтон не е самоцел. То е необходима предпоставка социалните услуги в този град да започнат да работят нормално и ефективно. Сан Франциско дълго подхранваше глуповатите надежди на радикалната левица, че „състраданието“ към уличната анархия без твърди мерки постепенно ще разсее кризата. Но реалността превърна града в мрачно предупреждение. Местната политика на радикалната левица е емблема на системния провал: хвърлят се огромни публични средства, въвеждат се всевъзможни програми, но това води до все по-малко ред и все по-несигурна градска среда.

По заповед на президента Тръмп Вашингтон тръгна по пътя на „закона и реда“. Гвардейците не само обезпечават сигурността на цели райони, но и подпомагат доброволци, разчистват паркове, осигуряват безопасност за социални екипи и медицински мобилни звена. Въоръжени са за самоотбрана, защото средата го изисква, но мисията им е гражданска и се осъществява в плътна координация с полицията и социалните служби. Има такива примери в американската история. През 1957 г. президентът Дуайт Айзенхауер изпрати гвардията в Литъл Рок, Арканзас, за да гарантира десегрегацията на училищата срещу откритата съпротива на местната власт. Тогава също се чуваха предупреждения за „федерална окупация“ и „узурпация“. Но президентът изпълни своя конституционен дълг - да наложи закона там, където местната власт отказва да го спазва.

Съпротивата срещу действията на президента Тръмп днес често се дегизира с езика на „човешките права“. Но за да бъдат гарантирани правата, е необходима сигурна социална среда. Правото на свободно придвижване изисква проходими и безопасни улици, паркове и тротоари. Правото на безопасен труд и на стопанска инициатива изисква да можеш да отвориш магазин без страх от мародери. Правото на образование изисква сигурни училища. Правото на лична неприкосновеност предполага, че пред входната ти врата няма да се заселят наркомани и скитници. Правото на събрание изисква публично пространство, което не е трайно окупирано от незаконни лагери. Когато тези предпоставки изчезват, правата се лишават от живот. Ето защо възстановяването на реда не ограничава права, а възстановява реалните условия, при които правата придобиват смисъл.
Когато президентът Тръмп разполага Националната гвардия, той не руши демокрацията, а я защитава. Не „милитаризира“ улиците, а ги освобождава от анархията и престъпността и ги връща на гражданите. Не отнема права, а възстановява върховенството на закона. Ако столицата е лицето на една Република на свободата, то тя трябва да изглежда като дом, в който законът и социалната среда са за всички. В този дом има място за уязвимите, но няма място за анархията. И това е същината на суверенния ред: да пазиш общото благо, за да остане свободата общо достояние, а не привилегия на малцина.