Емигрантите спряха да изпращат пари по време на кризата

Средствата от българите в чужбина намаляха близо 9 пъти

Най-много идват от САЩ

Българските емигранти почти спряха да изпращат пари на своите близки в родината. През второто тримесечие на годината изпратените средства от българите в чужбина са само 39,4 млн. евро, показват данните на БНБ. Това е близо девет пъти по-малко спрямо същия период на миналата година, когато емигрантите са изпратили на роднините си в България 336,8 млн. евро.

Обикновено второто тримесечие на годината е по-силно от първото по отношение на родните емигранти и те изпращат повече пари на своите близки. Освен това през последните години емигрантите изпращаха все повече средства. Но през настоящата година ситуацията коренно се променя. Още през първото тримесечие парите от емигрантите намаляват с над 24% на годишна база и са само 227 млн. евро. През второто тримесечие, когато в страните по целия свят въведоха мерки срещу разпространението на Covid-19, потокът на емигрантските пари рязко пресъхва. Спрямо първото тримесечие спадът на изпратените средства е с близо 83%, или близо шест пъти, а на годишна база сривът е с над 88%.

Спадът е безпрецедентен, коментира за “Труд” финансистът Румен Гълъбинов. Хърватия, България и Латвия са най-зависимите страни от ЕС от тези трансфери, допълни той.

Средствата от емигрантите отиват предимно при възрастни хора и им помагат за закърпят семейния бюджет - да плащат сметките си за ток и парно, да си купуват лекарства. Често бабите и дядовците гледат децата на емигрантите, които изпращат пари за издръжката им.

Заради Covid-19 обаче хиляди родни емигранти загубиха работните си места като голяма част от тях дори се върнаха в България. Доходите на други пък намаляха и те нямат възможност да изпращат същите суми, както досега.

Заради свиване на потреблението и на оборотите в страната, в резултат на мерките срещу Covid-19, правителството предприе редица мерки за подпомагане както на фирмите, така и на отделни граждани. “Ако при подготовката на икономическите мерки управляващите можеха да ползват чужд опит - изплащане на част от заплатите от бюджета, безлихвени кредити, отсрочки за плащания на данъци и вноски по заеми и пр., при спада на парите от емигранти просто няма откъде в ЕС да копират”, коментира финансистът Румен Гълъбинов. “Защото в никоя друга страна от ЕС няма толкова много хора в риск от бедност и социално изключване, както и такава голяма зависимост от тези трансфери”, допълни той.

През последните години най-много пари изпращат българските емигранти в Германия. През второто тримесечие на годината обаче, според оценките на БНБ, ситуацията се променя и на първо място се изкачва САЩ с изпратени 8 млн. евро. Емигрантите в Германия са на второ място със 7,7 млн. евро. На трето място е Испания с изпратени 4,2 млн. евро. Челната петица се допълва от Великобритания с 3,5 млн. евро и Гърция с 2,4 млн. евро.

За първата половина на годината емигрантите са изпратили на близките си в България 266,4 млн. евро, показват данните на БНБ. Това е с 58% по-малко от същия период на миналата година, когато изпратените средства са 636 млн. евро. За полугодието най-много пари са дошли от емигрантите в Германия (54,5 млн. евро), САЩ (50,7 млн. евро), Испания (30,2 млн. евро), Великобритания (22,5 млн. евро) и Гърция (16,9 млн. евро).
Парите от емигрантите водят до увеличение на потреблението в страната, в резултат на което има ръст на икономиката и на приходите в държавната хазна. Затова сериозният им спад ще се отрази не само на хората, които разчитат на тези пари, а и на икономиката като цяло.