Русия трябва да разбере, че ВПК на САЩ я смята за враг

Байдън, настоящият обитател на Белия дом, и руският президент Путин проведоха първата си „телефонна среща“. Президентът Путин подчерта, че в интерес на САЩ, Русия и света е да се нормализира напрежението между Вашингтон и Кремъл. Изглежда, че Байдън отклони всякакви ангажименти по този първостепенен въпрос и макар да показа съгласие за удължаването на Договора за ограничаване и намаляване на стратегическите оръжия от 1991 г. (СТАРТ), той повдигна пред Русия въпроси, характерни за американската пропаганда.

Отчитайки това, че Вашингтон от времето на  управлението на Клинтън просто се отказа от предишните споразумения с Русия, подновяването на Договора СТАРТ може да няма голямо значение. Важен въпрос е нормализирането на отношенията между двете ядрени суперсили. Тъй като Русия може да изтрие САЩ от лицето на земята, Вашингтон трябва да внимава какво впечатление прави на Кремъл.

Владимир Путин е прав, че нормализирането на отношенията между САЩ и Русия е в интерес и на двете страни, и на целия свят. Напрежението, което американските неоконсерватори създадоха в отношенията между ядрените суперсили, е не само пречка за бизнеса и научното сътрудничество, но и заплаха за целия свят поради опасността от война.

Русия обаче се заблуждава, ако вярва, че Вашингтон наистина се интересува от нормалните отношения. Кремъл трябва да помни, че нормализирането на отношенията беше цел на президента Тръмп. Именно тази цел принуди американския военно-промишлен комплекс (ВПК) и разузнаването на САЩ да организират скандала с „Русиягейт“, само за да се предотврати самата нормализация и да се детронира Тръмп чрез кражба на изборите, преди да бъде преизбран. Тръмп беше разследван в продължение на три години по подозрение, че е руски агент, и той не успя да нормализира отношенията между двете страни. В противен случай той би потвърдил пропагандните твърдения, че действа в интерес на Русия.

Кремъл трябва да разбере, че ВПК на САЩ се нуждае от Русия като враг, за да може по-лесно да оправдае своя бюджет и влияние. Следователно не може да има никаква нормализация.

Няма смисъл да говорим за това, което не може да стане. Президентът Путин трябва да разбере, че ще изглежда наивен и лековерен в очите на Вашингтон в стремежа си да нормализира отношенията си с Вашингтон.
Помислете за въпросите, които Байдън повдигна пред президента Путин при първия им телефонен разговор. Руските кибератаки срещу Америка, намесата на Русия в американските избори, предполагаемите награди на Кремъл за талибаните за убийството на американски войници в Афганистан и безкрайното представяне на Владимир Путин като диктатор - като "новия Хитлер". Както и похвалите за финансирания от САЩ Алексей Навални, срещу когото Вашингтон твърди, че Путин плете непрекъснати интриги. Вашингтон разбира, че това са пропагандни въпроси, използвани в операциите срещу Путин и Русия.

Как може Путин да разчита, че ще намери обща кауза с враг, който оперира срещу него? Путин трябва да възприеме съвсем различен подход. На Кремъл са нужни такива стъпки, че Вашингтон ясно да разбере - Русия ще разгледа въпроса за нормализиране на отношенията само, когато Вашингтон спре да я демонизира, както и нейния лидер, и поиска по-добри отношения. 

Путин трябва да избягва поведение, което го кара да изглежда слаб в очите на руснаците, след като получава безкрайни обиди и фалшиви обвинения от американците. Руският народ иска Путин да защитава Русия. След като Путин направи това, Вашингтон ще бъде по-предпазлив.

За това как Кремъл може по-добре да поправи отношенията си с Вашингтон, Путин би могъл да обмисли различен подход. Проблемът е, че Вашингтон не уважава руските власти. Има много доказателства за неуважение от страна на Вашингтон. Вашингтон налага санкции срещу членовете на руското правителство и руския бизнес. Вашингтон закри и завзе руските консулства и собственост единствено с цел умишлена и целенасочена провокация.

По адрес на президента Путин безкрайно се правят унизителни забележки. Вашингтон свали властта в Украйна и установи там собствена власт, което създаде проблеми на Русия с ЕС и с Украйна. Вашингтон се намеси във вътрешните работи на Беларус. Наскоро председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси и Хилари Клинтън заявиха, че Путин е наредил на Тръмп да принуди своите привърженици да щурмуват Капитолия. „Всички пътища водят към Путин“, каза Пелоси.

Докато Вашингтон не се отнася с уважение към руското правителство, Русия не може да преговаря при равни условия. За Вашингтон е опасно да не уважава руските власти. Това може да доведе до погрешни сметки и да провокира война от страна на Вашингтон. Русия би могла да спечели уважение, ако реагира по-агресивно на обвиненията и провокациите на Вашингтон. Да се отричат винаги обвиненията е слаба позиция за Русия. 

Като алтернатива, Кремъл може просто да загърби Вашингтон, и да спре да отговаря на обвиненията, а да се захване със собствените си дела, като изгражда отношенията си с останалия свят. Докато Русия е фиксирана върху това да бъде част от Запада, тя ще е в позицията на молителка. В интерес на Кремъл е да постави Вашингтон в положение на молител.

Един демонстративен договор за взаимна отбрана между Русия, Китай и Иран сериозно би отрезвил Вашингтон и Израел. Във всеки случай Кремъл трябва да спре да позволява на Вашингтон да финансира петата колона в Русия. Алексей Навални и неговите поддръжници са агенти на Вашингтон. Те се занимават с пропаганда срещу Русия, която Вашингтон и НАТО използват извън границите на Русия.

Кремъл изглежда смята, че това е просто демократично, но всъщност навсякъде на Запад Кремъл разрушава своя образ, с това че Русия е демократична държава. Напротив, повечето американци и европейци възприемат Русия като диктатура, която преследва лидера на демократичните сили.

Този вид пропаганда представлява заплаха за американците, руснаците и целия свят. Пропаганда е използването на лъжи за създаването на фалшива реалност. Фалшивите реалности са опасни. Те могат да живеят своя собствен живот и да водят до войни.

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономически науки, и е бил заместник-министър на финансиите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд  Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и информационната агенция Scripps Howard News Service. По онова време е бил автор на редовна рубрика във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време. 

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)