Ефектът на стадото може да ни погуби

Капитализмът не е солова игра срещу всички останали

Хората харчат не колкото са доходите им днес, а колкото очакват да бъдат утре

Важни са очакванията на потребителите по време на пандемията COVID-19

Глобалната икономика може да навлезе в най-голямата криза от Голямата депресия и Втората световна война насам. За това предупредиха и от Световната банка, и от Европейската централна банка (ЕЦБ), и от МВФ. В началото на пандемията от COVID-19 имаше обективни причини за това - бяха спрени пътуванията, затвориха ресторанти и редица магазини. Само няколко месеца по-късно голяма част от ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса постепенно започват да бъдат премахвани.

Но остават няколко проблема, за които засега никой не може да прогнозира какъв ще бъде ефектът им. Това са несигурността и ефектът на стадото при потребителите, съчетани с разбирането на голяма част от бизнеса, че всеки е солов играч срещу всички останали.

Всеки, учил икономика, знае, че равновесието на пазара се постига там, където се пресичат търсенето и предлагането. В настоящата ситуация тази пресечна точка може да бъде на невиждано през последните години дъно, или пък пазарът бързо да се възстанови и повечето неща от живота да продължат без съществена промяна. Тук не близа секторът на туризма, тъй като има обективни причини хората да не пътуват.

Как ще се развие ситуацията през следващите месеци зависи основно от два фактора - поведението на потребителите и бизнеса и предприетите мерки от правителствата за справяне с глобалната криза. Азбучна истина е, че за да има производство, трябва да има търсене. Именно търсенето, което се определя от поведението на потребителите, е в основата за икономическия растеж. Последните месеци бяха доказателство за това - редица заводи спряха не заради заразени работници, които не могат да произвеждат, а защото хората по света спряха да купуват.
Именно затова ЕЦБ разширява мерките си на паричния пазар - да осигури ликвидност в банките, а от там да стимулира кредитирането, потреблението и ръста на икономиката. Мерките на ЕС за туширане на ефекта от COVID-19 също са в тази посока. Те целят намаляване на безработицата, компенсиране на свитите доходи заради ограничителните мерки и съответно стабилизиране на потреблението.

Но всички тези мерки се сблъскват с двата посочени по-горе проблема - несигурността на хората и ефектът на стадото. А те много трудно може да бъдат управлявани с отдалечените от бита на всеки човек изявления на ЕЦБ и със споровете между страните-членки на ЕС. Отново азбучна истина е, че хората харчат не колкото са доходите им днес, а колкото очакват да бъдат утре.

Именно затова повечето хора, веднага щом получат повишение на заплатата взимат кредит и си купуват по-хубава кола и по-голям апартамент. Защото очакват през следващите години да могат да връщат заемите си с по-високата заплата. Но какво става, ако ситуацията е различна - доходите леко се понижат. Това веднага води до рязко свиване на разходите. Ако ситуацията е съчетана с несигурност за това какво предстои да се случи, желанието на хората да купуват намалява още по-рязко. Тук трябва да бъде добавен и ефектът на стадото. Когато човек вижда, че негови приятели и роднини са с намалени доходи, започва да се замисля дали проблемите няма да стигнат и до него, дори да работи в сфера, която няма абсолютно никаква връзка с пътувания и COVID-19. Тази психология на потребителите не може да бъде повлияна от никакви мерки от страна на ЕЦБ. Това се потвърждава и от доклад на самата Европейска централна банка.

Пандемията от COVID-19 предизвика рязко ускоряване на парите в обращение, което се дължи на острата нужда на бизнеса от ликвидност за финансиране на текущи плащания и на явните предпочитания на икономическите агенти да държат парични наличности като предпазна мярка, пише в анализа на ЕЦБ. Като тук поведението на бизнеса и гражданите се различава.

„Годишният темп на нарастване на кредитите за нефинансовите предприятие се повиши до 6,6% през април 2020 г. спрямо 5,5% през март, което отразява нуждата на фирмите да финансират текущите си разходи и от оборотен капитал в условията на бързо намаляващи приходи. Същевременно годишният растеж на кредитите за домакинства се понижи до 3% през април от 3,4% през март при свито потребление поради карантинните мерки, спадащото доверие и влошаващите се условия на пазара на труда“, посочват от ЕЦБ.

Общият оборот в търговията на дребно през април намалява с 18% в страните от ЕС спрямо същия месец на миналата година, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас спадът в продажбите на дребно е с близо 20%. Продажбите на дрехи, обувки и текстил през април намаляват с 62,8% на годишна база в страните от ЕС. През март спадът в покупките на дрехи и обувки беше с близо 55%. При домакинските електроуреди и мебели намалението в продажбите през април е с 25,4%. А търговията на дребно с компютри, таблети и мобилни телефони е с 26,3%. Като причината за това не е толкова спадът на доходите, колкото нежеланието на хората да харчат, заради несигурното бъдеще.

„Макар спадът в доходите на домакинствата да е ограничен, коефициентът на спестяване вероятно ще се покачи рязко“, пише в анализа на ЕЦБ. „Домакинствата, чиито доходи не са засегнати, започнаха да натрупват значителни банкови депозити, тъй като не купуват несъществени стоки и услуги“, добавят от ЕЦБ. „Натрупаните спестявания биха могли да финансират силно възстановяване на несъщественото потребление през втората половина на 2020 г. Това обаче е силно зависимо от оставащата несигурност около кризата в здравеопазването и условията на пазара на труда, което може да доведе до допълнителни предпазни спестявания“, пише в анализа.

Оказва се, че мерките за стимулиране на кредитирането не стигат до потребителите. Те дават глътка въздух на бизнеса и помагат на предлагането на пазара, но търсенето от страна на хората се влияе от други фактори, които ЕЦБ не успява да контролира. Хората имат нужда от сигурност в настоящето и увереност за бъдещето, за да харчат. Именно това е характерно за годините на икономически подем. В момента обаче ситуацията е различна.

Голяма част от мерките на ЕС за туширане на ефекта на COVID-19 върху икономиката отново са насочени към спасяване на бизнеса и стимулиране на предлагането. Има и мерки за намаляване на безработицата и компенсиране на свитите доходи, но те са по-ограничени и допринасят за осигуряване на жизнено необходимите средства, а не за рязък стимул на потреблението. Действително много хора имат спестявания, а заплатите на други не са намалени, но дали хората ще започнат да харчат, зависи от очакванията им. А разнопосочните сигнали от лидерите на ЕС за продължителността и дълбочината на кризата нямат добър ефект върху потребителите.

Поведението на някои бизнесмени в настоящата ситуация също не е добро. Разбирането на много хора за капитализма е „аз съм солов играч срещу всички останали“. Много фирми намалиха заплатите поради обективно свиване на оборотите им. Но редица компании намаляват заплати и бонуси, просто защото така правят останалите. Мотивът е „защо аз да давам повече, щом другият дава по-малко“. Но това само допълнително увеличава несигурността на хората и свива потреблението. Точно по този начин влияе и едно орязване на тримесечните суми, които получават чиновниците за представянето им в службата. Порочният кръг се завърта и ефектът от кризата ще бъде усетен и от фирми, които не са свързани с пътувания и туризъм.

Именно към прекъсване на този порочен кръг трябва да бъдат насочени усилията. Защото превръщането на една здравна криза в икономическа преминава през призмата на поведението на всички участници на пазара. Хората не са само перо за заплати в счетоводството на фирмите, нито хрантутници на бюджетна издръжка. Именно хората формират потреблението на предлаганите от фирмите стоки и услуги и чрез пазаруването осигуряват приходи в държавната хазна. Колкото по-уверени и по-добре финансово са болшинството от хората в едно общество, толкова по-големи ще са печалбите на фирмите и приходите в бюджета.

Коментари

Задължително поле