Жана Бергендорф и Виктория Георгиева: Не се събличаме, защото умеем да пеем

Жана: С печалбата от лотарията помогнах на приятелка, купих си кола

_Можем да спечелим Евровизия!

Бездомните животни са наша кауза

Талантливите изпълнителки Жана Бергендорф и Виктория Георгиева -VICTORIA, добиха популярност след участието си в “Х фактор”. Жана спечели втория сезон на музикалното шоу през 2013-та г., а VICTORIA попадна в “Топ 5” през 2015-та година и се сдоби с прозвището “Българската Адел”. И двете певици имат шанса да представят България на престижния форум “Евровизия”. През миналата година Жана Бергендорф бе част от група “Екуинокс”, която след отличното си изпълнение в Лисабон стана четвърти наш представител, който се класира на финала и зае 14-то място. Скоро VICTORIA също ще стане част от голямото музикално събитие “Евровизия 2020”.

- Как ще посрещате Коледа, какви подаръци ви донесе изминаващата година?

Жана: За първи път, тази година няма да работя на Бъдни вечер и на Коледа, а ще съм си вкъщи с моето малко джудженце (синът на Жана-б. а.) и кучето, но на Нова година ще пея в Козлодуй. За мен всеки ден е подарък, а може би най-големият беше участието ми в “Маскираният певец”. Така че, ще изпратя годината само с хубави и позитивни емоции, а също и по-смирена.

Виктория: За мен най-големият подарък е участието в “Евровизия”. На Коледа ще бъда с моето семейство в родната Варна, а и с една част от кучетата ми, защото имам пет, но две от тях са в София. На Нова година имам участие отново във Варна.

- Новата ти песен “Come Out and Play”, която е кавър на Били Айлиш, е с кауза за осиновяване на бездомни кучета...

В.: Да, отдавна искам да подкрепя тази кауза. Когато правихме видеото към песента, нарочно избрахме хора от различни поколения - от деца до възрастни, за да покажем това, че всеки може да се радва на тези животинки и да им дава любов и ласки. Всъщност, половината участници в клипа бяха с кучета, осиновени лично от тях, но има и едно, което още си търси стопанин и е с три крачета...

Ж.: И аз подкрепям бездомните кученца. Сега, режисьорът Христо Шопов направи много въздействащ късометражен филм за мои приятели от Мездра, които си дават всичките пари за 120 кучета и направиха приют, в който прибраха всички такива кученца в града. Трябва да се помага на тези невинни същества и на мен лично ми е мъчно, че в България няма никакво отношение. Те, животинките с нищо не са виновни, а ние хората, защото сме по-големи зверове...

- Жана, ти бе на косъм от победата в “Маскираният певец”. От кого ти беше най-трудно да скриеш, че си “Розата”?

Ж.: Живея сама, така че само детето ми можеше да ме разкрие. По принцип го взимам при мене от петък до понеделник - така сме се разбрали с баща му, но сега концертите в шоуто бяха в събота и веднъж той ме попита: “Мамо, защо ме връщаш толкова рано при баща ми, какво се случи?”. Аз му казвам, че съм на участие, а той: “Да, бе, всяка събота!” В началото въобще не знаеше, но после може и да е заподозрял нещо...

- Какво мислите за изказването на Георги Христов, че дори Бионсе да представя България, пак няма голям шанс да спечели, защото това е геополитически конкурс?

Ж.: Абсолютно е прав! Не можах да разбера защо Израел спечели през 2018-та и откъде-накъде те участват в този конкурс, при положение, че не са в Европа. Може би вече трябва да го преименуват не на “Евро”, а на “Уърлдвизия”.

В.: Според мен, силата на “Евровизия” е да обединява. Второто място на Кристиан Костов и четвъртото място на Поли Генова доказват, че и ние можем да се борим за победа.

- Вие сте сред новите изпълнителки, които отказват да печелят фенове с показен сексапил, на който залагат много ваши колежки. Не се ли изкушавате?

Ж.: Не, ние имаме гласове. Ние можем да пеем и мисля, че това е начинът, по който трябва да събираш фен база, а не с “Вижте ме, какви големи гърди имам!” Това е обидно!

В.: Абсолютно, защо трябва да сме като всички останали по калъп - супер еднакви, дори ако погледнем и корекциите, които си правят. Абсолютно всичко им е еднакво, което за мен е безумие. Човек трябва да има идентичност. Много обичам да си нося широките дрехи, които са удобни, а и като излезеш така, никой не може да те види реално дали си по-пълничък, или си слабичък, но най-важното за един певец е гласът, ако го имаш - имаш всичко.

- Трудната ситуация в страната кара много млади хора да заминават зад граница. Мислите ли за кариера в чужбина?

Ж.: Младите трябва да си вярват повече и да имат повече мечти, защото те дават свобода, а нямаш ли мечти - нямаш и цел. В това да заминават в чужбина няма нищо лошо, аз също съм живяла, но се върнах в България, за да гледам баба ми. Аз съм човек, който е видял доста в чужбина и съм имала възможността да ми дадат едно съвсем друго ментално ниво и вяра. Радвам, че се върнах, но не се радвам толкова, че останах...

В.: Никога не ми е било мечта да правя кариера само в България. Когато се явих на “Х фактор” и ми се обадиха, че продължавам, се разплаках, защото не исках. Истината е, че последната година, майка ми ме накара да се явя отново, защото след като три поредни години се явявах и нищо не се случваше, вече се бях отказала. Като разбрах, че продължавам, се запитах - какво ще правя сега? Мисля си, че всичко се случва с причина и така е трябвало да стане. Въпреки това, аз винаги съм искала да правя неща и навън.

Ж.: Аз също нямаше да се явя на “Х фактор”, но моят китарист - Иван Йорданов-Чери, ме настъпи да се явя. Отидох в последния ден и даже вече бяха затворили гишетата, но ги отвориха и аз бях последната, която се яви. По принцип “Х фактор” не е лоша платформа и ти дава хубав начален тласък, но...

В.: После може и да паднеш доста болезнено... музикалният бизнес в България не е съвсем бизнес.

- Коя е най-вдъхновяващата личност в живота ви?

Ж.: За мен това е Саймън Коуел (създателят на “Х фактор”-б. а.) Като го видях, даже му се хвърлих на врата и го прегърнах. Знам цялата му история и хора, като него ме вдъхновяват. Мога да кажа, че през тези три години и половина, когато бях болна и не можех да пея и гледах всяко едно предаване, което Саймън е правил. Следях всеки един епизод и се вдъхнових толкова много, че спечелих “Х фактор” със 70 процента от българския вот. Единственият ми друг вдъхновител е баба ми, която за съжаление почина, но тя ме е отгледала и ми е дала всичко. Сега продължавам да я усещам и вярвам, че ми помага.

В.: Аз също имам две личности, които супер много ме вдъхновяват. Първият е Били Айлиш и съм щастлива, че имах шанса да я срещна на живо. Другата такава личност, е моята мениджърка Геновева, дори ми се иска да приличам на нея, защото тя е човек, който е тръгнал от нулата, създала е супер успешна компания буквално от нищото и продължава да надгражда себе си с всяка изминала година.

- Жана, за какво стигат и за какво не стигат тези 250 000 лева, които спечели от Националната лотария и Вики, ти какво първо би направила с такава сума?

Ж.: Ще кажа само, че за пореден път осъзнах в живота ми, че парите наистина не са най-важното нещо, защото колкото и пари да имаш, ако нямаш душевен баланс и ако не се чувстваш добре със себе си - те са нищо. Иначе си купих кола и помогнах на една моя приятелка, а Вики сигурно ще ги дари за всички бездомни кучета по света...

В.: Не само, напоследък много се замислям за бездомните хора и ми е много мъчно за тях. Честно казано, ако имам възможност да спечеля някакви пари, аз съм човек, който никога не е бил лишаван от нищо и не бих ги задържала за себе си. Има толкова много хора, които гладуват и нямат даже едно одеяло да се завият, положението у нас вече е много тежко.

- Най-забавният слух, който сте чували за себе си?

Ж.: Че съм бременна в петия месец. Като видях това и попитах малкия: “Маме, знаеш ли какво са писали за мен - че съм бременна! А той: “О, супер, много яко, най-накрая ще си имам братче, или сестричка!” Но, няма как да ми се случи в момента, не искам да звуча кофти, ама това е положението...

В.: Аз, честно казано, нищо не чета за мен. Не знам какво са писали и даже съм забранила да ми казват. Единственото, което случайно прочетох наскоро е, че съм била отслабнала за един месец с някаква феноменална диета. Отдолу даже пишеше диета, която уж съм казала, в което няма нищо вярно. В началото ми беше смешно, но след това ми стана неприятно, защото има хора, които вярват на това и може би се подлагат на тази диета. Това са такива глупости, защото специално по тази тема човек трябва много да се труди и аз от една година съм на режим. Свалих 20 килограма с тренировки и правилно хранене, а не с някаква магическа рецепта.

Ж.: Аз дори съм била 110 килограма и начинът, по който отслабнах е с много ходене пеша. Тогава имах по 250 лева на седмица, с които да гледам баба ми и понеже живеех в “Красна поляна”, трябваше всеки божи ден да ходя пеша до “Дървеница” и обратно и така шест месеца. Освен това ядях само супи, аз съм голям фен на супите, а люта чушка и супа е перфектната комбинация за мен, защото лютото чисти организма.

- Наднорменото тегло бреме ли е?

Ж.: Много помага, ако успееш да си визуализираш как искаш да изглеждаш, защото така имаш цел и подсъзнателно тръгваш към нея. За мен беше така, а когато вече видиш и резултати, се надъхваш още повече и успяваш. Никога не е късно пак да кача килограми, но в момента продължавам да се лишавам от много неща - например от месо, което замених с риба. Също така не пия газирано и не ям сладко, позволявам си само едно кафе с две захарчета и толкова. Мога да кажа, че като дете не съм била дебела, напълнях сериозно по време на бременността и на стресова основа. Не можах да ги сваля дълго време, но ето ме в момента...

В.: Още от втори клас бях с наднормено тегло и ми беше кофти, защото много ме обиждаха в училище. Даже тогава страняха от мен, само защото съм малко по-различна от останалите, а те повечето бяха едни солетки, както се казва.

Ж.: Радвай, че е било за това, а от мене страняха, защото пеех нон-стоп и колко бой съм изяла за това нещо...

В.: В последната една година реших да направя една промяна заради самата себе си, защото допреди две години много често чувах в музикалния бизнес: “Абе, не те искат на участие, защото си малко пълна и трябва да отслабнеш поне 10 килограма.” Това на моменти ме е сривало, но намерих сили да продължа.

- Най-ценният съвет?

В.: Да помагаш на другите, а не да гледаш само себе си, защото егоизмът до никъде не води.

Ж.: Да бъда човек, да правя добро и да прощавам.

Коментари

Задължително поле