Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Комисията за регулиране на съобщенията също установи нарушения при спирането на програма „Хоризонт”

Обмислят нови акцизи за горивата

Министър Росен Желязков получи подкрепа от Ирландия, Португалия и Естония срещу пакета „Макрон“

Данаил Кирилов: Като гражданин мога да кажа, че освобождаването на Полфрийман е необосновано Австралиецът е бил наказван няколко пъти в затвора, като едно от провиненията му може да се тълкува като опит за бягство

Цар Симеон II говори за българската независимост Ексклузивно интервю по Нова на 22 септември

САЩ ще наложат санкции на Иранската национална банка

Външно: 70 600 българи във Великобритания вече получиха статут на уседналост

Писателят и сценарист Иван Кулеков за освобождаването на Полфрийман, пред „Труд“: Умишленото убийство би трябвало да се изкупува цял живот

1,200 млрд. лева са приходите от нощувки на Слънчев бряг Най-много германски и полски туристи, англичаните трети

Сформират дежурни екипи, които ще следят за палене на стърнища

Режисьорът Максим Генчев пред „Труд“: Предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман е престъпление

Жените гласуват за сефте през 1938 г. Дотогава мъжаги с тояги ги гонят от урните

Царица Йоана ходатайства пред царя да даде изборни права на жените.

Уж демократичната Търновска конституция безцеремонно отнема правата на нежния пол

Българката стига до избирателните урни чак през 1938 г. Шест десетилетия след освобождението от турско нашенката мечтае за шарени бюлетини, но не я пускат в тъмната стаичка. Присмиват u се, хокат я, дори я плашат с тояги. За пет велики и двадесет и три обикновени народни събрания гласуват само мъже. Двадесет и четвъртото е първото, избрано и с женски вот.

Уж демократичната Търновска конституция безцеремонно отнема правата на нежния пол. „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини“, отсича член 86. Под „български граждани“ се разбира само мустакатата половина от нацията, сукманите и фустите не влизат в сметката.

На 15 декември 1880 г. парламентът приема Закон за избиране представители на обикновеното и великото Народно събрание. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.

Русчук, който винаги е бил най-близо до Европа, ражда първите радетелки за еманципация. Заедно с парфюмите от Париж и корсетите от Лондон в крайдунавския град най-рано прониква идеята за равни права с мъжете.

На изборите през 1884 г. три оперени русчуклийки погазват закона и отиват да гласуват. „България броеше първите свои суфражетки“, коментира подвига им Симеон Радев, като ги сравнява с английските боркини за равноправие. Изборното бюро прогонва нашенките, а един мъжага се провиква: „Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!“

Димитрана Иванова е сред първите българки, прегърнали политиката.

От героично Русе е родом Димитрана Иванова, която е сред първите българки, страстно прегърнали политиката. Димитрана завършва философия и педагогика в Цюрих. Това обаче не u стига и изкарва още една тапия от Юридическия факултет на Софийския университет.

Отраканата дама десетилетия е председателка на Българския женски съюз. Тя не може да приеме, че у нас жените са обявени за „втора категория хора“ и води епична битка за участие в управлението на страната.

Според писателката Ана Карима Народното събрание непрекъснато е бомбардирано с петиции за граждански и политически права на жените. Първата жалба е внесена още през 1897 г. от образователното дружество „Съгласие“.

През същата година е приет нов Избирателен закон, който отново се позовава на Конституцията и оставя жените зад борда. „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически права“, чете докладчикът в парламента.

„Полагам на гласуване. Ония от господа представителите, които приемат чл. 2-й тъй, както го е приела комисията, да си вдигнат ръката“, кани депутатите председателят. С безпримерно за нашия парламентаризъм единодушие народните избраници вдигат десници и приемат текста.

Този закон многократно е изменян и допълван. Само до 1931 г. в него са направени 25 поправки. Член 2 обаче стои на мястото си като войник на пост и героично брани урните от парфюмирани бюлетини.

През октомври 1937 г. „Вестник на жената“ съобщава, че турска ескадрила ще кацне в София. Единият от самолетите ще бъде пилотиран от Сахиба Гьокчен, осиновена дъщеря на Кемал Ататюрк. Дори Турция е изпратила жена в небето, а българката още мие чинии в кухнята, гнявят се еманципирани нашенки.

„Една делегация от управата на Съюза, начело с г-жа Димитрана Иванова, ще се яви пред министър-председателя, министъра на вътр. работи и пред м-ра на правосъдието, за да им връчи взетите през последния конгрес резолюции, отнасящи се до правата на българката“, оповестява женският орган.

Притиснат от обстоятелствата, цар Борис III решава да премахне неправдата, като най-сетне разреши на жените да гласуват. Рамо дава и царица Йоана, която внушава на мъжа си да се отърси от ориенталските предразсъдъци. Борис заръчва на премиера Георги Кьосеиванов да изготви нов избирателен закон.

На 21 октомври Кьосето, както го наричат, му докладва, че работата е свършена. Още същия ден царят издава указ, с който утвърждава Наредба-закон за избиране народни представители за обикновено народно събрание.

„Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени“, гласи член 8, но с уговорката: „Последните ако са омъжени, разведени или вдовици.“

Статистиката сочи, че по онова време у нас има 8466 разведени българки и 235 773 вдовици. Голямото число на черните забрадки се обяснява с войните, които са обезлюдили мъжката половина от нацията.

„Гласуването е задължително за избирателите от мъжки пол и незадължително за избирателите от женски пол“, добавено е в наредбата през януари 1938 г. Този текст хамлетовски разколебава домакините дали да се редят на опашка за зарзават или на такава за бюлетини.

Според новия закон не могат да упражняват избирателните си права военните, както и запасните, когато са свикани под знамената. Не могат да гласуват също стражарите и пожарникарите.

Законът дава зелена улица на жените, но подчертава, че за народни представители могат да се кандидатират само мъже. Те трябва да имат завършено първоначално образование, пише в документа. Значи Димитрана от Русе, която е с три дипломи в дамската си чанта, не може да кандидатства за депутат. Пешо от Кутловица обаче, който eдва е изкарал отделенията – може.

„По вестниците вече почнаха да се появяват хвалебни за българката статии, чиито автори, когато бяха министри и депутати, се отнасяха с насмешка и пренебрежение към нейните стремежи да участва в управлението на страната“, отбелязва през януари 1938 г. „Вестник на жената“. Апетитите не са случайни, тъй като само в София са регистрирани 70 815 избирателки срещу 90 941 мъже.

„Ние вярваме, че българските жени помнят близкото минало и няма да се поддадат на ласкателствата, откъдето да идат те, а ще преценят всеки кандидат-депутат по неговите дела, а не по думите му“, надява се вестникът.

Женското издание предупреждава, че из родината шетат „депутати по професия“, които разчитат на късата памет на избирателите. Тези персони искат отново да яхнат народа в името на своите лични интереси.

На 13 февруари 1938 г. е проведено първото женско предизборно събрание. В столичния Дом на правниците Димитрана Иванова застава на трибуната и държи слово за ролята на жената в предстоящите избори. „Гласуването за нас не е задължително, но ние трябва да изпълним своя дълг пред отечеството!“, пламенно проповядва ораторката.

През март българките зарязват манджите и се нареждат на опашка пред урните. Най-масов е женският вот в София, Бургас, Плевен, Пловдив, Враца и Разград.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.