Загадките на българските букви

Брегалнишката легенда сочи, че азбуката ни е създадена още през 855 година

На 24 май за пореден път по светски чествахме празника на... – какво празнуваме ний? – на славянската писменост. Каква ти тук славянска писменост?! Царе сме да си вкарваме автоголове. Азбуката, на която пишем ние, руснаците, сърбите, „македонците”, черногорците и т.н., са си български букви. Създадена е под прякото ръководство на цар Борис I и неговите приближени Свети Климент и Свети Наум Охридски, а може би и някои други участници. Преди дни научих, че българските пощи се канели да издадат марка „1000 години Охридска архиепископия”. Къде сте я видели тази архиепископия, бе драги пощенци! Тогава в Охрид, наричан Юстиниана Прима в официалните документи, е създадена Българската автокефална архиепископия. В по-стари времена в такива случаи директно се намесваше Държавна сигурност, отиваше направо в Българските пощи и питаше: Кой получи парите от УДБА-та (югославските тайни служби), за да направи такова национално предателство?

Какво е създадено, кога и защо – това са трите въпроса, които измъчват не само учените, но и интелектуалците, а напоследък дори и политици от ранга на Путин и Радев. Хрониките твърдят, че през 863 година от византийския двор моравският княз Ростислав поискал проповедници и книги на славянски език. И императорът на Византия Михаил, както и Вселенският патриарх Фотий, веднага му ги дали заедно с Кирил и Методий. Някои смятат, че точно тогава е била създадена и азбуката.

Да, азбука наистина може да се създаде за една нощ, според някои хора - казваше един от моите учители. Но преводът на основните богослужебни книги трае години – две, три и четири дори. Следователно не може азбуката да е създадена тогава, явно, че това се е случило по-рано. Ето – един човек, приближен до първоучителите, Черноризец Храбър, със своето съчинение „За буквите”, пише, че азбуката е създадена през 855 година. Тогава трябва да е зададен въпросът: защо е създадена тази азбука. Великоморавия е още много далече, а България е езическа страна. Азбуките се създават заради писмеността. Християнската религия е единствената дотогава, като изключим мюсюлманството, появило се шест века след нея, която се изповядва чрез книга, а не чрез порене на коремите на нещастни животни и гадаене по червата им.

Някой е имал отчайваща нужда от тази азбука – кой е той и можем ли да го установим? Това е много лесно, когато отдадем дължимото на един извор, който кой знае защо учените не приемат за достоверен. Това е така наречената Брегалнишка легенда, по името на река Брегалница в Източна Македония, тогава част от България. Аргумент да не я приемат е, че тя била житиен разказ, а в тези разкази имало много измислици. Да, но във всички останали документи, в 95 на сто от тях, по които се съди за делото на Кирил и Методий, на Климент и Наум и т.н., се състои от жития. Не може да приемаме едни, а други – не. И какво се казва в това житие, наречено Брегалнишка легенда?

В него се казва, че през 855 г. в България пристигнали Кирил и Методий, установили се в град Равен, и започнали да проповядват новата писменост с български букви. Те успели да покръстят 54 000 българи, но по неизвестни причини по някое време е трябвало да се оттеглят във Византия. В суматохата успели да покръстят и цар Борис I, който пристигнал в града. Един от аргументите против Брегалнишката легенда беше, че такъв град Равен не съществува. Да, но скопският археолог Иван Никулчич го откри напоследък и заяви в книгата си за македонските градове и крепости, че това е една малка Плиска. Т.е. че повтаря плана на Плиска – иначе е голям град с каменен вътрешен град, със земен вал, който загражда по-голямо пространство - тоест градът го има и се намира в равнината между Кочани и Щип.

Какво можем да заключим от всичко това? Че делото на Кирил и Методий е поискано и му е дадена политическа воля, както казваме сега, от много важни фактори на епохата. Това са ръководителите на двете най-големи държави – България и Римската империя, която наричаме още Византия, цар Борис I и Михаил, а също и от вселенския патриарх Фотий. Целта, разбира се, е била да се разпространи християнството, което ще направи народите по-малко военнолюбиви, по-хуманни и т.н. И цар Борис също е имал тези интенции (цели, намерения). Освен това той е съзнавал, че приемайки християнството, той ще успее да се нареди в редиците на т.нар. европейско семейство, на християнските страни, които решават споровете помежду си чрез преговори, уважават се взаимно, гостуват си по време на празници и т.н. Боял се е обаче от една голяма негативна последица – че християнство, разпространявано на гръцки или латински език, ще доведе до много бърза денационализация на народа му, който и без това все още е бил в насипно състояние на етническите съставки. На територията на България живеели освен българи, и славяни, и авари, и ромеи, и какви ли не още етноси, които било трудно да се пречупят. Но с помощта на християнството в църквите и най-вече в училищата много бързо този процес на доброволна асимилация ще стане. И тя наистина става. Цар Борис вероятно се е свързал с Фотий и с Михаил (той е негов кръстник) и е поискал съдействие. Тогава те са се сетили за Кирил и Методий – двама висши интелектуалци, които когато - така да се каже - ги вербовали за тази работа, им казали: „Вие сте от Солун, а всички солунчани говорят и знаят много добре езика на народа, който живее на север от Солун.” И те са залегнали вероятно още от 852 г., когато цар Борис е дошъл на власт, и до 855 година са били готови с превода на най-необходимите книги и са започнали пропагандата на християнството в България. Като експеримент първоначално в брегалнишката област. Експеримент, който е бил изключително успешен, но неизвестно защо е бил прекратен. Вероятно това се е случило заради влошаване на отношенията между България и Византия. Има една неясна война именно в този период – 857-858 г. между двете държави.

Когато богослужебните книги на глаголица са дошли в България през 886 година след смъртта на Методий, носени от Климент, Наум и Горазд, бързо се е видяло, че тази азбука - вероятно правена много набързо, е доста трудна за децата, които са усвоявали знания за бъдещи свещеници. Ето защо Климент и Наум, а може би и Горазд и Ангеларий, и Сава и Константин Преславски, в манастира Голямата базилика край Плиска, са създали нова азбука, която българите познавали малко по-добре. Защото голяма част от буквите – половината, са били от гръцкия алфавит, а българите са писали близо 200 години административните си актове на гръцки език с гръцка писменост. А другата половина от буквите са били руни от прабългарската азбука – „щ, ю, я, ъ”... Тези руни, които са имали биографично значение, са означавали определен предмет – „щ” е щъркел и т.н. Сега им е предадено фонетично значение – това е своеобразна проява на средновековен български патриотизъм.

Затова азбуката ни би трябвало да се нарича българска или старобългарска. И много учени на Запад и не само там, я наричат така. Затова е нужно да настояваме за промяна. Дори и в дните около празника, който би трябвало да бъде не Ден на българската култура и славянската писменост, а да бъде Ден на културата и българската писменост.

Коментари

Задължително поле