Залезът на цивилизацията - има ли противоотрова?

Обезглавеният френски учител Самюел Пати

 

Убийството на френския учител е пример за отказ от приемането на гражданската култура на Запада

Покрай затварянето на световната икономика и Стопанската депресия, все повече ще избуяват и тежките социални и културни проблеми на Западния свят. Крайнолеви и крайнодесни движения изригват в мощен бунт срещу системата, а големите теми като бъдещето на капитализма и ефектите от глобализацията се открояват все по-видимо като философската основа на конфликтите.

Грешните икономически политики в Западния свят десетилетия наред доведоха до сериозно обостряне на културни и социални конфликти, които разяждат тъканта на обществено-политическия живот. Фаворизирането на задлъжняването и потреблението за сметка на спестовността и разумното инвестиране; манипулирането стойността на парите и лихвените нива, одържавяващо де факто финансовата система, инструментализирайки я в полза на единици и политическата класа; разрастването на социалната държава, раздаваща изкарано от трудещите се на конкретни електорално изгодни групи; наказване на добавящите стойност с високи данъци в полза на нетните потребители на преразпределена чрез бюджетите стойност за считани като “дискриминирани” и онеправдани групи; издигането е култ на равенството - не пред лицето на правото, а в резултатите от усилията; административните и данъчни пречки пред нови предприемачи, циментиращо нездравата симбиоза между установени бизнеси и държава. Списъкът е дълъг, но всичко тези явления водят до икономически и културен упадък, застрашавайки мрежата от общи ценности и достижения, които глобално наричаме „цивилизация“.

Съществуват два вида глобализация - „добра“ и „лоша“. Добрата ни свърза комуникационно и транспортно, дава ни възможност да се ползваме от разделението на труда и международното сътрудничество, изразено в интензивна търговия и полза за всички народи.

За последните десетилетия тя е извадила почти един милиард човека над линията на бедността, а глобалните спестявания са шанс за недоразвитите икономики да прескочат векове на застой и рязко да повишат доходите и стандарта на гражданите си. Добрата глобализация е „икономическата“ такава.

Лошата глобализация касае криворазбраното свободното движение на хора, пренасящи със себе си неработещи културни и стопански модели. За да има търговия, гражданинът на страна А искат стоката на производителя от страна Б и с парите си го демонстрира. Обратно, насилственото „включване“ и политиката по миграция, изразени във внос на чужденци, без оглед на техните ценности, желание за интеграция и професионални качества са рецепта за социални конфликти и подронване на устоите на местните общности.

Това създава враждебни анклави в сърцето на Запада, където вирее омразата към местните традиции, обичаи, култура и език. Убийството на френския учител, защитаващ принципа на свободно словото, е пример за отказ от приемането на гражданската култура на Запада, където религия и политика са разделени. Ако първото - религията - налага подчинение и изисква безусловно приемане, второто, политическото, е въпрос на диалог, дебат и търсен консенсус.

Лошата глобализация е „политическата“ такава. Тя се изразява и в неглижирането на локализма и местната и национални идентичности в полза на наднационални политически структури и елити, по подобие на мутиращия с всеки ден в квази-държава ЕС.

Мултикултурализмът на Запада днес не се изразява в защитаваното от мъртвия класически либерализъм равенство пред правото и неутралност пред институциите, обслужващи гражданите, а в раздробяването на обществото на враждуващи групи и налагането на „групови“ права вместо на индивидуални такива - лайтмотивът “новия” ляв либерализъм. Така се поощрява “култура на жертвата”, където някой дължи доход, дом и здравна грижа на друг, без те дори да се познават камо ли да има реципрочно взаимодействие и полза за двете страни.

Най-големият удар идва по линия не на опита да се наложи мултикултурализмът, който можеше да бъде ограничен до толерантност към другата гледна точка за света, политиката, религията начина на живот - исторически най-високото постижение на Западната цивилизация. Всъщност, проблемът е, че границата на разумното се пресече и вече говорим не за разбиране на „различието“, а за отричането на собствената идентичност. За срам от произхода, ценностите и идеите, довели до просперитета и напредъка на Западната цивилизация. Хуманизмът и рационалността, моралният императив на религията и капитализма, като система на натрупване на спестявания и растеж, са анатемосани и оплюти безогледно. А когато унищожиш причината за благоденствието и културния подем, получаваш стагнация или разруха на нрави, икономика и култура. А оттам и оскотяване на обществените отношения и отмирането на ключови добродетели.

Правителствата днес правят грешката от Голямата депресия - вместо да има изчистване на стопанската система от грешните стимули и инвестиции, виждаме нарастваща държавна намеса, задлъжняване, изкуствено висока безработица и унищожение/похабяване на капитал и ресурс.

Големият победител от цялата галимация е социализмът. Дали интернационален като марксистката му версия, национален като националсоциалистическата на Хитлер в Германия от 30-те години на миналия век или прикрит като формална пазарна икономика, но реален контрол на производствени фактори по подобие на фашизма - разликата е степента на вредата, не в същността й.

Икономическата стагнация пък ще извади кирливите ризи на културната вакханалия, която досега тлееше, а днес громи Запада. В резултат на обедняването имаме стопяване на средната класа - изключително опасно и в културен план явление.

Именно т. нар. средна класа е ядрото на всяко здраво общество, а опитът на държавата да я подкоси, правейки я зависима и инфантилна е престъпен. Ударът по всички “посредници” между граждани и държава води до усещането за атомизация и отсъствие на авторитети, общностна подкрепа и идентичност. Църква, традиции, история и култура - няма ценностен компас, който да не е пострадал от ляво-либералния чук на оплюването, нихилизма и саркастичното окарикатуряване.

Противоотровата е в осъзнаването на проблема и сезирането на общественото внимание за процесите, които протичат. Медии и култура са пропити с неприкрит културен марксизъм, а социалните мрежи контролират, отсяват и засилват само ляво-либералните послания, формирайки дневния ред на обществото по тяхно усмотрение. Инакомислещите интелектуалци и активисти са парирани и блокирани, със свалени канали от платформи като youtube, а целта е да бъде заглушен алтернативния наратив.

Задругата между левите политически формации, представителите на враждебните към Западната култура клонове на исляма, “социалните инженери” от университетите, медиите, синдикалните и бизнес организации - тази задруга става все по-твърда и мощна. Предлози и извънредни ситуации, които да легитимират “нуждата” от силово налагане “правилните” модели на културно и икономическо съжителство - винаги ще има. Пандемии, тероризъм, екологичен алармизъм, растящи неравенства - поводи бол. Под маската на това обаче сме свидетели на свирепа атака, не по-малко важна от тази вируса срещу здравето ни. Атака срещу цивилизацията и плодовете й. С голяма цена за всички.

Коментари

Задължително поле