Румен Петков: Върху ИК за извършени стотици промени и всички те са в противоречие с изискванията на Съвета на Европа и Венецианската комисия

Локацията е най-важна за луксозните имоти Новите купувачи са млади хора на добри позиции

Откриха колата на изчезналия българин на Санторини

500 лв. глоба за запален контейнер за смет

Повдигнаха обвинение на 19-годишния Алекс Иванов за убийството в Кюстендил

Започна монтажът на парковата мебел в градината „Кристал“

Инспектори на ИАРА спипаха бракониери, извадили от водите на Дунав 200-килограмова моруна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Любо Киров и JEREMY? влизат „В час по интелектуална собственост“

„Хонда“ затваря завода си във Великобритания до 2021 г. 3500 души остават без работа

Автомобили тровят Пирин

„Галъп“: 60% от българите одобряват международната политика на Европейския съюз

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

С цветя и песни Монтана се поклони пред Апостола на Свободата

До 1500 лв. помощ от фонд „Ин витро“ в Шумен

Младеж ще се труди в полза на обществото 400 часа заради притежание на антични монети

Расте пропастта между приемащите и нежелаещите промяна Биволското търпение е още по-страшно, когато се комбинира с липсата на отговорност

Защо българинът мрази правилата

„Иииии, разбързали се! Какво пък толкова?“ Така обичайно посрещат молбата ми да освободят лявата „скоростна“ лента на ескалаторите в София – независимо дали става дума за метрото или в мола.

Не, не е чак толкова голям проблем, ще се съглася. А в същото време е проблем. И не само защото ще се забавя с още няколко секунди, рядко минути. И не само, защото по един типичен влудяващ начин отново се сблъсквам с родната гордост от непознаването и/или незачитането на правилата.

Най-много ми тежи поредното твърде явно натрапване на тъжната истина, че все още се борим с дълбоко вкорененото усещане, че времето ни е безценно – но тъкмо в обратния на обичайното смисъл, че е без стойност. Много лесно сме готови да го жертваме, често по безсмислен начин. Според мен не толкова защото живеем в щастливия балон на заблудата, че ще пребъдем вечно, а по-скоро защото голяма част от нас „закачиха“ от онзи строй, при който времето течеше сякаш по-бавно, изпълнено с лекотата на битие, лишено от твърде много избор и твърде много информация. Време, в което денят свършваше „с първа програма“.

Дали масата все още е неподготвена за новата реалност и нормално ли е след десетилетия все още да говорим за „адаптация“?

Промяната на нагласите не е процес за една нощ, неизбежно е и специфичното забавяне от издигането в национални герои на онези, които се борят срещу системата. За справка – Андрешко, на чиято ловкост да измами данъчните поколения наред се възхищавахме в училище. Но сякаш днес пропастта между онези, които вече приеха промяната, заживяха в нея и децата им също са в този „нов свят“, и другите – неприемащите, неразбиращите, нежелаещите да продължат напред – е все по-голяма. А като казват индианците (откраднато от една конференция), скоростта на племето се мери по бързината на най-бавните.

За мен липсата на желание да се движим напред и липсата на разбиране да пуснем по-бързите има много по-сериозен аспект. И ако завистта е причина за второто, то много по-страшно е първото. Не само защото „движението е здраве“. А заради причината, която го обуславя. И това е чакането. Психологията на стадото, което се чувства добре и комфортно в своята неподвижност.

Липсата на усещане, че за да продължиш напред, трябва да се движиш. Че от теб самия зависи дали ще продължиш и с каква скорост. А че ще стигнеш до края, по един или друг начин, е единственото сигурно, както знаем.

Чакането, биволското търпение са още по-страшни, когато се комбинират с липсата на отговорност. Прехвърлянето й на някой друг, който трябва да се грижи за нас, сякаш сме неспособни да разсъждаваме, лишени от всякакъв опит живи същества (за разлика от “хора”), които трябва да бъдат отглеждани от … например държавата. По време на „Битката на талантите“ социологическа агенция „Тренд“ изнесе данните от проучване, според което не просто 330 хил. българи са демотивирани (и това само сред безработните), от дългите години, през които са изключени от пазара на труда, но огромната част считат, че държавата трябва да направи нещо по въпроса. Когато липсата на образование, липсата на квалификация и липсата на желание да се развиваш като индивид за теб не са проблем, тогава проблемът опредено лежи другаде.

Единственото положително в случая е, че тъкмо тези професии, работните места в които евентуално биха били заети от сега демотивираните, изцяло ще бъдат поети от роботите. Последиците, от друга страна, биха могли да са негативни и тежки – какво могат да правят тези хора? Дали просто ще ги отглеждаме, например с минималния социален доход, за който е модерно да се говори през последните години? И – ако продължим в сферата на конспирациите и все по-актуалните на фона на бурното развитие на фармацевтичната и медицинската индустрия (надявам се) филми-фантастики – дали те просто ще станат донори на органи за онези, които искат (и имат възможността) да удължават живота си почти до безкрай?

Има за какво да помислим. Докато пътуваме заклещени, пилеейки ценното си време, между неподвижните маси от хора на ескалаторите.

Спим ли, чакаме ли някакво поредно „събуждане“ или просто това е мъдростта на древна нация, която знае, че светът не се променя за едно поколение? Но! От друга страна ще имаме ли времето като човечество да продължим достатъчно дълго, за да изпращаме отново позакъснелите си предприемачи (този път както личи по всичко на Изток, вместо на Запад), откъдето да се връщат с нови идеи, нови технологии и нови контакти.

Инвестиционната политика на Китай, изследванията за „най-умни нации“ променят малко центъра на събитията, но едно е сигурно – този център не е България и по нищо не личи, че някога ще стане.

Колкото и да се опитваме да покажем, че това не може да ни притесни, защото в живота най-важен е купонът и забавленията (в които май също не сме водещи, нито по оригиналност и пресичане на границите, слава Богу, нито по създаване на истински емоции – повече наблягаме на постоянното им притъпяване, най-често с алкохол) – та колкото и да демонстрираме безразличие, всяко нещо в ежедневието ни предизвиква сериозен сблъсък между действителността и нашите вътрешни потребности да подхранваме безграничното си его.

И обратно по ескалаторите нагоре-надолу, защото те остават от малкото управляеми от нас инструменти за демонстрация на изкривена представа за собствено величие – аз правя, каквото реша и където реша, независимо какви са правилата (ако отново си припомним “народната мъдрост” за закона, който е просто ‘врaта у пoле’), независимо дали безсмисленото ни запъване по средата на лявата лента пречи на някого, а понякога и просто защото сме твърде уморени – да гледаме, да мислим,… да живеем. Това е нашето звездно време, в което излизваме единственото наистина ценно – времето си, за да си създаваме илюзията за контрол върху живота, за безгрижни забавления с още по-безсмислени дейности като разходки по магазините и споделяне на отсъстващи ценности с други мили хора, страдащи от същото.

Бих сложила тук край, но предпочитам типично по американски да се обърна към позитивното. Към онези, които се противопоставят на затлачената липса на гъвкавост и тичат по ескалаторите в обратна посока, само и само да открият своята динамика, независимо от повсеместния сън утопия наоколо. Към онези, които на висок глас поставят въпроси. Защо не се спазват онези рисунки, които дори на 5 годинки можеш да ги разбереш, и без да умееш да четеш. Само малко тъга няма как да не се промъкне между цялото.

Онази тъга, която тихо, но настойчиво шепне, че по нашите ширини не сме привърженици на американския хепи-енд, а по-скоро на гръцките (да не го модифицираме допълнително с други географски названия) трагедии. и че тези, младите, към които гледаме, най-вероятно ще продължат да тичат по ескалаторите. но не тук. не при нас. Ако още ни има.

* Авторката е експерт по бранд мениджмънт.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (20)

  1. Авторката може и да отбира от нещото „бранд н`ам к`во си“, но от социология и психология не стопля нищо, но тук е нагазила именно в социалната психология. Желанието й да се оплаче от българите – и тя не случила къде да се роди и живее – е достойно за съжаление и даже по-друга емоция. За „типичното по американски“ и тамошния хепи-енд да прочете съседната статия за „Бумеранга, достигащ Америка“. Вместо да бабани по клавишите, да се замисли колко са световните центрове по технологии и как една страна става център.

    1. Явно русофилската сган и дъртите комунистически пачаври изобщо не стоплят за какво става дума в тази статия. Ами така е от лизане на руски задници и четене само на руска преса. Тя зашеметява, огупява и дехуманизира до крайна степен. И Хитлер с всичките му учени и технологии би завидил на масовото оглупяване, което ни приложиха руските „братушки“.

      1. Руснаците бледнеят пред растящата ес простотия… но кат си прост, как да го вденеш?!

  2. Авторката може и да отбира от нещото „бранд н`ам к`во си“, но от социология и психология не стопля нищо, но тук е нагазила именно в социалната психология. Желанието й да се оплаче от българите – и тя не случила къде да се роди и живее – е достойно за съжаление и даже по-друга емоция. За „типичното по американски“ и тамошния хепи-енд да прочете съседната статия за „Бумеранга, достигащ Америка“.

  3. Винаги съм смятал, а и такава теория имаше, че чрез възпитание и обучение всички могат да бъдат оформени в качествени и отговорни граждани. В една статия по този въпрос беше развита теория, в която се определя само 25% възможност за офомяне на човешкия характер с възпитание, а останалите 75% са генетично заложени и не се поддават на промяна; вече съм склонен да вярвам в тези проценти. Разбира се тези 25% трябва да се използват по най-добрия начин.

  4. Има два начина за създаване на правила – с метода „на моркова“ и с този на „тоягата“. За първия са необходими финансови стимули, за втория има нужда от силна ръка. И двата метода са неприложими в България – в демокрацията пари няма, а силната ръка действа изберателно… Няма развито общество в света, което да не е минало през катарзис (гражданска война, религиозни гонения/религиозни доктрини, диктатура…). Съвремените политически лидери в България са формални. Те нямат нищо общо с политическите лидери след освобождението и по време на войните. Те не са народни водачи, а подставени отвън лица, които защитават чужди интереси… Съгласен съм с автора на статията, че българинът обича статуквото. Като цяло (с малки изключения) не сме народ, който вдига революции…

  5. АМЕРИКАНОФИЛИЯТА Е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО каза:

    Авторката говори толкова общо, че изобщо дори не мога да разбера от какво точно е недоволна. Не сме спазвали правилата? Ами дай пример, къде точно не ги спазваме?

    За какви ескалатори и какви пет минути ми говори. Това че тя си знае за какво говори, не означава и че хората знаят.

    Според мен не зависи толкова от „генофонда“ на народа, колкото от управлението.
    Северна Кореа и Южна Корея имат еднакъв „генофонд“, ама работите май не вървят еднакво. Китай имат еднакъв „генофонд“ с Тайван и Сингапур, ама и там има огромна разлика в поведението на хората. ФГР и ГДР също са били с еднакъв „генофонд“, ама при различно управление, и при тях имаше, и все още са останали разлики.

    Истината е че рибата е вмирисана от главата, а ние и глава нямаме, а чип с радио приемник. Само че против редовите българи, особено когато е общо, е най-лесно да се говори.

    Според мен в България има един много сериозен проблем, и той е яростната българофобия, която ни залива от всички медии. И съм забелязал, че против „българинът“ говорят хора, които иначе са антирасисти, анти етнисти, и според които всички хора на земята са еднакви. Тоест: лицемери.

  6. авторката е напълно права в тезата си, която издава неразбиране за живота… не е случайно, че тъкмо тези, които не го разбират са най- активни в проповядването на своите идеи на другите…
    пп. лошото е, че ние ги приемаме (както пише в статията) и те, движени от нахалството си, често стават политици. визирам най-вече бездетните премиери на европа.

    1. Нормален човек не може да разбере логиката на българите. Много вицове има на тази тема. Най-добре разбират живота в българия русофили, комунисти, лакеи, тарикати, остапбендеровци, измамници, мутри, престъпници и прочие човешка помия.

      1. прав си.
        затова и плевнелиев и цветанов (принадлежащи към няколко от изброените от те6е групи) се справят много добре у нас…
        факт.

  7. Некомпетентност, наивитет, повърхностност и което е най-лошо, отбългареност лъха от тази статийка.

    1. Така е, защото ти си от тези, за които говори авторката – от некомпетентните, наивните и повърхностни булгаристанци, които се лъжат лесно и вярват, че всичко, което лъщи е злато. Така се получава след унищожителното руско робство – тотално оглупяване и оскотяване, защото РУСКИТ ФАШИСТИ НИ ЗАБРАНИХА ДА МИСЛИМ.

  8. NIE ,,BARZITE,,GI PUSNAXME ,,S PREDIMSTVO,,PO PISTATA OSHTE PREZ 1990 GODINA!IZPOTREPA
    XA SE OT BARZANE,PRESKA4AIKI STAPALA,PRAVILA I MORALNI NORMI DA PRIVATIZIRAT ZA 1 LE
    V I DA STANAT KAPITALISTI!VIDJXME REZULTATITE!A,NARODA SI GO E KAZAL:BARZAI BAVNO!OT
    VSJKO DARVO,SVIRKA NE STAVA!VSJKO NESHTO S VREMETO SI!

  9. Разбирам гореста на авторката по изгубената родина и държава, но тя трябва да приеме това, което 3.5 милиона българи разбраха и се изнесоха в Другата България. „Боже, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя, смелост да променя нещата, които мога, и мъдрост да се разбера разликата между тях.“ (Р. Нийбър)

    1. „Ти си прост им6ецил и нищо няма да ти дам!“

      пп. може да ми казваш просто: кмнтр

  10. Отбългареност лъха в тази статия?! Но какво
    е типичното българско , което статията отхвърля?!
    Нима винаги сме били овча маса, чакаща някой
    да ни поведе или да ни даде кора хляб?! Да българинът живее стая нагласа вече 90 гадини.
    Ако се вгледаме в истинската българска не
    историята на продажните историци,ще се уверим, че генния фонд на българина ,не е причина за съдбата ни.Не можем да виним и постояното обвинение от не малка част от хората подали, ръка за милостиня на изток , американофилията.
    Запитали ли сте някога колко българи са загинали за свободата на Гърция.?! Ами
    сърбите изградиха пирамида от черепи на
    бъблгари избити от турските палчища е
    безцеремонно се гордеят и ги пишат сърби!!
    Има ли поне един сърбин или грък да е бил
    участник в борбата ни за свобода ?! Свободна
    България след толкова мнага изпитания
    За 5/6 години е вдигала гордо глава и е всявала
    респект до края на ВСВ . И ако говорим за
    политика на отбългареност,това е втълпяването
    от външна сила и подкрепена от политическа и не
    заблудена част от българите за неспособността ни да градим нашето бъдеще сами..
    Аз виждам ,зов за възстановяване на българин
    като истински българин

    1. БРАВО! Абсолютно точен коментар и вярно заключение. Само си мисля, че през турското … военно присъствие все пак е имало борци за свобода, хайдути, чети, въстания, комитети и др. подобни патриотични формирования. Имало е някакъв БЪЛГАРСКИ ДУХ И ЖИВОТ. Имало е Възраждане, което днес показваме на чужденците и съживяваме умрялото си национално самочувствие. Но на 9 септември 1944 дойде горския и изгони всички от гората. Свърши се с българския дух, с хайдутите, четите и комитетите и забравихме патриотизма, защото ФАШИСТКА РУСИЯ НИ ЗАБРАНИ ДА СЕ СЧИТАМЕ ЗА ОТДЕЛНА НАЦИЯ. Фашистка Русия изведе нацистката тайна полиция на невиждано високо ниво: всеки да топи всички на властта. Пълно мозъчно претопяване на нацията.

      1. мдаааа… пропагандата, че русия ни е забранявала да се пишем отделна нация, можеш да продаваш на децата на демокрацията и слабоумните фенове на цветанов.
        хората живели по онова време ще ти кажат, че лъжеш и да си вземеш хапчетата.
        пп. няма да коментирам отказа от национални интереси на бойко борисов в полза на отвъдокеанските ни „партнери“

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.