Акция „Бира за смет“ чисти плажа Срещу 100 кенчета кехлибарена течност доброволци събраха 2 тона боклук

Пиян съсипа картина в известна московска галерия

Рибарските семейства почерпени с чорба, малка мастика и сладолед

Спортният министър откри обновения стадион Арена „Арда“ в Кърджали

Светлин Русев прекрачи Отвъд Маестрото на четката ни напусна на 84 години

Тръмп увери, че в екипа му няма разногласия за Северна Корея

Римските пълководци се лекували в Кюстендил Минералната вода бори и стерилитета

ТИР се обърна край Любимец Вадят шофьор през предното стъкло

Борисов пред украинския премиер: Политиците сме длъжни да търсим компромиси, които носят полза за народите ни

Вицепрезидентът откри Деня на Африка Вицепрезидентът Илияна Йотова разгледа автентичните африкански предмети.

Атлетите на древна Тракия оживяха

Русия връща на Турция 1 милиард долара от плащанията за газа

5 леки пиеси за тиган, фурна и виртуоз Ненатоварващи безмесни ястия за летните жеги

Тир се килна, затвори Ришкия проход

„Локо“ (София) за 30 секунди от Първа лига до разпадане

Защо много българи избраха да посрещнат Нова година в Сърбия и Македония

Комшиите привличат с евтина скара, веселба и възможност да се пуши

Преди две години в състава на журналистическа група по спечелен от организаторите проект бяхме в сръбския Димитровград, за по-старите – Цариброд. Гостувахме и на кмета на града, който ни посрещна като скъпи гости, похвали се с каквото има и се оплака, че периферното местоположение на градчето му пречи да се развива по-бързо. Е, близостта с българската граница е някакво предимство, ама все пак… Накрая, когато трима-четирима от групата останахме само с него, той ни призна:”Ако не са българите да идват на пазар и по ресторантите наоколо в петък, събота и неделя, загиваме.”

Това българите да ходят да ядат хубава скара в съседна Сърбия не е никак ново. Някак си времената се обърнаха – помня някога в родния си Петрич, когато бе истински подвиг да имаш паспорт с необходимите визи и да отидеш да близката Струмица оттатък границата, македонците, тогава югославяни, идваха и по ресторантите в града пръскаха пари с шепи. Или пазаруваха по местните магазини каквото има. Беше им евтино, та чак „без пари”…Сега е обратното – петричани ходят до първото градче след границата Ново село или в Струмица, за да оставят доста пари в местните ресторанти. Заслужава си, а за човек като мене, който прекара повече от десет години на работа в Скопие като кореспондент, нещата са познати, както се казва, от практиката.

Ако има нещо положително, на което сърбите са научили македонците през дългите години съвместно съжителство, първо в Кралска Югославия, после в Титовата й наследница, това е отношението към „угостителството”, към ресторантьорството. Ключът към това е култът към скарата – колко пъти са ме питали защо е така, съм отговарял, че македонците не признават никаква друга храна освен плескавиците или кебапчетата, или целия друг асортимент, който заведенията в Македония предлагат. Но ако търсите разнообразие в тези „рамки” на различните места из Македония или Сърбия, няма да ги намерите – с малки изключения, разбира се. Нещата са така отработени, че всяка новогодишна или празнична вечеря не минава без скара. Дали ще е плескавица „со каймак”, което означава над сочното печено месо на скара на дървени въглища да се сложи лъжичка млечен каймак (той се прави само в Сърбия и се внася в Македония, може да се намери по пазарите навсякъде!), или ще е шарска, тоест от Шар планина с пълнеж от кашкавал, дали ще е някоя друга модификация, няма значение – вкуснотията е велика… Преди години, когато Македония призна Тайван, в Скопие бе отворен китайски ресторант. Хора, това бе най-лошата инвестиция, която съм срещал. Вътре – празно като в храм, както казваше мой покоен професор по журналистика. Ние, няколко българи от посолството, хора от другите мисии и нито един македонец. Тайванските китайци скара не сервират, а защо да си губят времето и да си харчат парите за нещо, което не е скара… Скоро тайванецът си замина.

Иначе менютата са някак си „регулирани” – прясна салата, някакво предястие и много месо, за което споменахме. Ако сте в Македония, ще ви предложат прословутата жолта гроздова ракия, произведена в района на Тиквешията. Не бива да се плашите – за толкова години не попаднах на ракия, произведена в Кавадарци, където са основните масиви лозя и изби, която да е менте. Няма, просто няма. Има ли етикет, не е фалшива. Но ако сте в Сърбия, ще ви поднесат или дюлева, или крушова, или познатата сливовица. Но пък и в двете ни съседни страни сутрин предлагат за закуска супа или чорба, както искате я наречете. Много е трудно да намерите супа на обяд или, не дай си Боже, на вечеря. Сутрин – това е времето на чорбата.

И в двете държави може да се прекара чудесно – и сърби, и македонци умеят да се веселят, да създават атмосфера, оркестрите са опитни, само дето тези в Македония пеят сръбски песни, докато в Сърбия мнооого рядко да чуеш македонска. Но оркестрите свирят непрекъснато, няма ги познатите дълги паузи от нашите заведения.

Ще имате и едно предимство – ще можете да си кажете „Честита Нова година” на два пъти – първо в 0 часа българско време, и втори път в 0 часа местно време, заедно с домакините. Нали са един час по-назад във времето.

А ако сте пушачи, внимавайте – в Сърбия все още няма закон за забрана на пушенето на обществени места. Това привлича българите, докато в Македония отдавна има такъв закон, но и там гледат през пръсти на спазването му. Все пак внимавайте, някой може да се заяде и да тресне глоба на собственика, та да ви развали настроението.

Във всеки случай, ако имате възможност да посрещнете Нова година в Сърбия или в Македония, не се колебайте. Чака ви празник.

Не признават морска риба

Македонците не признават морската риба – за тях рибата е само сладководната. Ако имате куверти за посрещане на 2017 г. в Охрид, попитайте дали имат белвица – по-малка е на размер от пъстървата, но е по-вкусна. И не се връзвайте, че пъстървата е непременно охридска – много често тя е от околните рибарници извън езерото. Но има няколко ресторанта, за които давам гаранция, че рибата е прясна и е от езерото.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. “Комшиите привличат с евтина скара и веселба.” Крайно време е нашите ресторантьори да се поучат от комшиите , да намалят цените и да приемат клиента си за най-важния.

    1. Ресторантьорите ни са жадни, но и търговците от които купуват също са ненаситни. Не може в съседна Турция килограм домати да е 10 стотинки, а у нас същите се търгуват за 2 лева. Когато там домата е 40-60 стотинки, у нас е 3-3.50.

  2. Не може да се отрече атмосферата и качеството на обслужването и храната в сръбските ресторанти, минусът е музиката която ви залива, но за сметка на това е невъзможно да чуете чуждоезична музика, те си държат и отстояват на тяхната музика и култура.За разлика от нашите ресторанти където масово нивото на обслужване е много ниско и качеството на храната е съмнително, а и на всичкото отгоре няма да чуете традиционна българска музика, а ще ви залеят с чалга, сръбска, гръцка, турска и тем подобни помии.В сръбските ресторанти може да се докоснеш до техния бит, култура и манталитет, от което нашите ресторантьори могат само да се поучат.Замислете се колко ресторанта има в София, където може да слушаш народна музика и да консумираш националната ни кухня, мисля че се броят на пръсти.Учете се и поддържайте българския дух.

  3. Защото те не са българи а сърби и македонци. Малко ли от тях имат БГ паспорти ?!

  4. Тая част от Сърбия и Македония са части от България,за съжаление откъснати от нея!А иначе музиката,макар и мелодична е доста еднообразна и бързо омръзва.Но това,че в Българя обслужването е лошо и не се чува българска народна музика е вярно и показва колко е изостанало националното възпитание и самочувствие на българите.

  5. Най-доброто телешко след Белгия съм ял в Косово. Има и народна музика, която е досуш шопска. Обслужването е моментално, кафето просто жестоко. Само като говорите няколко пъти кажете кафЕ, а не кАфе и нещата заспиват. В Македония скарата е жилавиняк. В Сърбия малко по-добра. Ако месото е хубаво, най-добрата свинска скара е у нас.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.