Защо много българи избраха да посрещнат Нова година в Сърбия и Македония

Комшиите привличат с евтина скара, веселба и възможност да се пуши

Преди две години в състава на журналистическа група по спечелен от организаторите проект бяхме в сръбския Димитровград, за по-старите - Цариброд. Гостувахме и на кмета на града, който ни посрещна като скъпи гости, похвали се с каквото има и се оплака, че периферното местоположение на градчето му пречи да се развива по-бързо. Е, близостта с българската граница е някакво предимство, ама все пак... Накрая, когато трима-четирима от групата останахме само с него, той ни призна:”Ако не са българите да идват на пазар и по ресторантите наоколо в петък, събота и неделя, загиваме.”

Това българите да ходят да ядат хубава скара в съседна Сърбия не е никак ново. Някак си времената се обърнаха - помня някога в родния си Петрич, когато бе истински подвиг да имаш паспорт с необходимите визи и да отидеш да близката Струмица оттатък границата, македонците, тогава югославяни, идваха и по ресторантите в града пръскаха пари с шепи. Или пазаруваха по местните магазини каквото има. Беше им евтино, та чак „без пари”...Сега е обратното - петричани ходят до първото градче след границата Ново село или в Струмица, за да оставят доста пари в местните ресторанти. Заслужава си, а за човек като мене, който прекара повече от десет години на работа в Скопие като кореспондент, нещата са познати, както се казва, от практиката.

Ако има нещо положително, на което сърбите са научили македонците през дългите години съвместно съжителство, първо в Кралска Югославия, после в Титовата й наследница, това е отношението към „угостителството”, към ресторантьорството. Ключът към това е култът към скарата - колко пъти са ме питали защо е така, съм отговарял, че македонците не признават никаква друга храна освен плескавиците или кебапчетата, или целия друг асортимент, който заведенията в Македония предлагат. Но ако търсите разнообразие в тези „рамки” на различните места из Македония или Сърбия, няма да ги намерите - с малки изключения, разбира се. Нещата са така отработени, че всяка новогодишна или празнична вечеря не минава без скара. Дали ще е плескавица „со каймак”, което означава над сочното печено месо на скара на дървени въглища да се сложи лъжичка млечен каймак (той се прави само в Сърбия и се внася в Македония, може да се намери по пазарите навсякъде!), или ще е шарска, тоест от Шар планина с пълнеж от кашкавал, дали ще е някоя друга модификация, няма значение - вкуснотията е велика... Преди години, когато Македония призна Тайван, в Скопие бе отворен китайски ресторант. Хора, това бе най-лошата инвестиция, която съм срещал. Вътре - празно като в храм, както казваше мой покоен професор по журналистика. Ние, няколко българи от посолството, хора от другите мисии и нито един македонец. Тайванските китайци скара не сервират, а защо да си губят времето и да си харчат парите за нещо, което не е скара... Скоро тайванецът си замина.

Иначе менютата са някак си „регулирани” - прясна салата, някакво предястие и много месо, за което споменахме. Ако сте в Македония, ще ви предложат прословутата жолта гроздова ракия, произведена в района на Тиквешията. Не бива да се плашите - за толкова години не попаднах на ракия, произведена в Кавадарци, където са основните масиви лозя и изби, която да е менте. Няма, просто няма. Има ли етикет, не е фалшива. Но ако сте в Сърбия, ще ви поднесат или дюлева, или крушова, или познатата сливовица. Но пък и в двете ни съседни страни сутрин предлагат за закуска супа или чорба, както искате я наречете. Много е трудно да намерите супа на обяд или, не дай си Боже, на вечеря. Сутрин - това е времето на чорбата.

И в двете държави може да се прекара чудесно - и сърби, и македонци умеят да се веселят, да създават атмосфера, оркестрите са опитни, само дето тези в Македония пеят сръбски песни, докато в Сърбия мнооого рядко да чуеш македонска. Но оркестрите свирят непрекъснато, няма ги познатите дълги паузи от нашите заведения.

Ще имате и едно предимство - ще можете да си кажете „Честита Нова година” на два пъти - първо в 0 часа българско време, и втори път в 0 часа местно време, заедно с домакините. Нали са един час по-назад във времето.

А ако сте пушачи, внимавайте - в Сърбия все още няма закон за забрана на пушенето на обществени места. Това привлича българите, докато в Македония отдавна има такъв закон, но и там гледат през пръсти на спазването му. Все пак внимавайте, някой може да се заяде и да тресне глоба на собственика, та да ви развали настроението.

Във всеки случай, ако имате възможност да посрещнете Нова година в Сърбия или в Македония, не се колебайте. Чака ви празник.

Не признават морска риба

Македонците не признават морската риба - за тях рибата е само сладководната. Ако имате куверти за посрещане на 2017 г. в Охрид, попитайте дали имат белвица - по-малка е на размер от пъстървата, но е по-вкусна. И не се връзвайте, че пъстървата е непременно охридска - много често тя е от околните рибарници извън езерото. Но има няколко ресторанта, за които давам гаранция, че рибата е прясна и е от езерото.

Коментари

Задължително поле