Проф. Кантарджиев: В момента у нас боледуват над 100 хил. души, предстои разпространението на грипа в повечето области

Отложиха дело за зверска катастрофа заради смъртта на единствен оцелял Преди 2 г. пиян, дрогиран и без книжка шофьор уби трима край Лясковец

Над 20 загинали и 37 ранени при катастрофа между два автобуса в Боливия

Двама загинали и 14 ранени при пожар във френския ски курорт Куршвел (ВИДЕО)

17-годишно момче е намушкано с нож в корема заради момиче в Разград, има опасност за живота му 22-годишният нападател е задържан, след като се е бил укрил във Варна

В покрайнините на Дамаск е избухнал взрив

Калоян Паргов: За кмет на София БСП ще търси надпартиен кандидат, който да има широка подкрепа

Националният съвет на МО в БСП гласува в Търново „Визия на младите в България“

Тома Томов: Има битка за Балканите, в която американците искат да изгонят руснаците окончателно от региона

Американски боен кораб навлезе в Черно море, руските ВМС го следят

Шефът се вози отзад по средата Nissan представи концептуална електрическа лимузина с 2+1+2 места

Зимните ни курорти отбелязват Световния ден на снега

Макавой срещу Сам Джаксън в „Стъкления“ Завръщането на режисьора Шаямалан

Крепост става Атина днес заради протест, затварят пътища и метростанции

Снежната буря в САЩ взе три жертви

Защо много българи избраха да посрещнат Нова година в Сърбия и Македония

Комшиите привличат с евтина скара, веселба и възможност да се пуши

Преди две години в състава на журналистическа група по спечелен от организаторите проект бяхме в сръбския Димитровград, за по-старите – Цариброд. Гостувахме и на кмета на града, който ни посрещна като скъпи гости, похвали се с каквото има и се оплака, че периферното местоположение на градчето му пречи да се развива по-бързо. Е, близостта с българската граница е някакво предимство, ама все пак… Накрая, когато трима-четирима от групата останахме само с него, той ни призна:”Ако не са българите да идват на пазар и по ресторантите наоколо в петък, събота и неделя, загиваме.”

Това българите да ходят да ядат хубава скара в съседна Сърбия не е никак ново. Някак си времената се обърнаха – помня някога в родния си Петрич, когато бе истински подвиг да имаш паспорт с необходимите визи и да отидеш да близката Струмица оттатък границата, македонците, тогава югославяни, идваха и по ресторантите в града пръскаха пари с шепи. Или пазаруваха по местните магазини каквото има. Беше им евтино, та чак „без пари”…Сега е обратното – петричани ходят до първото градче след границата Ново село или в Струмица, за да оставят доста пари в местните ресторанти. Заслужава си, а за човек като мене, който прекара повече от десет години на работа в Скопие като кореспондент, нещата са познати, както се казва, от практиката.

Ако има нещо положително, на което сърбите са научили македонците през дългите години съвместно съжителство, първо в Кралска Югославия, после в Титовата й наследница, това е отношението към „угостителството”, към ресторантьорството. Ключът към това е култът към скарата – колко пъти са ме питали защо е така, съм отговарял, че македонците не признават никаква друга храна освен плескавиците или кебапчетата, или целия друг асортимент, който заведенията в Македония предлагат. Но ако търсите разнообразие в тези „рамки” на различните места из Македония или Сърбия, няма да ги намерите – с малки изключения, разбира се. Нещата са така отработени, че всяка новогодишна или празнична вечеря не минава без скара. Дали ще е плескавица „со каймак”, което означава над сочното печено месо на скара на дървени въглища да се сложи лъжичка млечен каймак (той се прави само в Сърбия и се внася в Македония, може да се намери по пазарите навсякъде!), или ще е шарска, тоест от Шар планина с пълнеж от кашкавал, дали ще е някоя друга модификация, няма значение – вкуснотията е велика… Преди години, когато Македония призна Тайван, в Скопие бе отворен китайски ресторант. Хора, това бе най-лошата инвестиция, която съм срещал. Вътре – празно като в храм, както казваше мой покоен професор по журналистика. Ние, няколко българи от посолството, хора от другите мисии и нито един македонец. Тайванските китайци скара не сервират, а защо да си губят времето и да си харчат парите за нещо, което не е скара… Скоро тайванецът си замина.

Иначе менютата са някак си „регулирани” – прясна салата, някакво предястие и много месо, за което споменахме. Ако сте в Македония, ще ви предложат прословутата жолта гроздова ракия, произведена в района на Тиквешията. Не бива да се плашите – за толкова години не попаднах на ракия, произведена в Кавадарци, където са основните масиви лозя и изби, която да е менте. Няма, просто няма. Има ли етикет, не е фалшива. Но ако сте в Сърбия, ще ви поднесат или дюлева, или крушова, или познатата сливовица. Но пък и в двете ни съседни страни сутрин предлагат за закуска супа или чорба, както искате я наречете. Много е трудно да намерите супа на обяд или, не дай си Боже, на вечеря. Сутрин – това е времето на чорбата.

И в двете държави може да се прекара чудесно – и сърби, и македонци умеят да се веселят, да създават атмосфера, оркестрите са опитни, само дето тези в Македония пеят сръбски песни, докато в Сърбия мнооого рядко да чуеш македонска. Но оркестрите свирят непрекъснато, няма ги познатите дълги паузи от нашите заведения.

Ще имате и едно предимство – ще можете да си кажете „Честита Нова година” на два пъти – първо в 0 часа българско време, и втори път в 0 часа местно време, заедно с домакините. Нали са един час по-назад във времето.

А ако сте пушачи, внимавайте – в Сърбия все още няма закон за забрана на пушенето на обществени места. Това привлича българите, докато в Македония отдавна има такъв закон, но и там гледат през пръсти на спазването му. Все пак внимавайте, някой може да се заяде и да тресне глоба на собственика, та да ви развали настроението.

Във всеки случай, ако имате възможност да посрещнете Нова година в Сърбия или в Македония, не се колебайте. Чака ви празник.

Не признават морска риба

Македонците не признават морската риба – за тях рибата е само сладководната. Ако имате куверти за посрещане на 2017 г. в Охрид, попитайте дали имат белвица – по-малка е на размер от пъстървата, но е по-вкусна. И не се връзвайте, че пъстървата е непременно охридска – много често тя е от околните рибарници извън езерото. Но има няколко ресторанта, за които давам гаранция, че рибата е прясна и е от езерото.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. „Комшиите привличат с евтина скара и веселба.“ Крайно време е нашите ресторантьори да се поучат от комшиите , да намалят цените и да приемат клиента си за най-важния.

    1. Ресторантьорите ни са жадни, но и търговците от които купуват също са ненаситни. Не може в съседна Турция килограм домати да е 10 стотинки, а у нас същите се търгуват за 2 лева. Когато там домата е 40-60 стотинки, у нас е 3-3.50.

  2. Не може да се отрече атмосферата и качеството на обслужването и храната в сръбските ресторанти, минусът е музиката която ви залива, но за сметка на това е невъзможно да чуете чуждоезична музика, те си държат и отстояват на тяхната музика и култура.За разлика от нашите ресторанти където масово нивото на обслужване е много ниско и качеството на храната е съмнително, а и на всичкото отгоре няма да чуете традиционна българска музика, а ще ви залеят с чалга, сръбска, гръцка, турска и тем подобни помии.В сръбските ресторанти може да се докоснеш до техния бит, култура и манталитет, от което нашите ресторантьори могат само да се поучат.Замислете се колко ресторанта има в София, където може да слушаш народна музика и да консумираш националната ни кухня, мисля че се броят на пръсти.Учете се и поддържайте българския дух.

  3. Защото те не са българи а сърби и македонци. Малко ли от тях имат БГ паспорти ?!

  4. Тая част от Сърбия и Македония са части от България,за съжаление откъснати от нея!А иначе музиката,макар и мелодична е доста еднообразна и бързо омръзва.Но това,че в Българя обслужването е лошо и не се чува българска народна музика е вярно и показва колко е изостанало националното възпитание и самочувствие на българите.

  5. Най-доброто телешко след Белгия съм ял в Косово. Има и народна музика, която е досуш шопска. Обслужването е моментално, кафето просто жестоко. Само като говорите няколко пъти кажете кафЕ, а не кАфе и нещата заспиват. В Македония скарата е жилавиняк. В Сърбия малко по-добра. Ако месото е хубаво, най-добрата свинска скара е у нас.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.