Вот на недоверие срещу Тереза Мей тази вечер

Младо момче заби нож в гърба 25-годишен мъж след скандал край Търговище

Цвета Караянчева: Осъждам всеки опит за дискредитация на българските строители Не се съмнявам в качеството на тяхната работа, коментира председателят на НС

Мъж, жена и дете пострадаха при катастрофа в Търново

Френската полиция все още търси стрелеца от Страсбург

Протестът на строителите не затруднява движението в София

Пациент, изпаднал в мозъчна смърт, спаси трима болни с органите си Това е втора донорска ситуация тази година в областната болница във Велико Търново

Специалисти от ВМА с поредна трансплантация на черен дроб

МВнР към българите в Страсбург: Избягвайте посещението на публични места!

Български журналисти се оказали в близост до стрелбата в Страсбург

Бивш служител в „Полимери”: Вместо да даде заплати, Банев си купи кола

Гл. комисар Николай Николов: Бюджетът на пожарната не е пострадал

Сергей Станишев за резолюцията на ЕП: България има нов инструмент за натиск за Шенген

Ето как българските евродепутати коментираха ужаса в Страсбург

Защо не трябва да се пита „Колежке, може ли за минутка-две“?

Защо получаваме толкова малки заплати? Проблемът е не само в ниската производителност на труда

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Ако пазарните условия у нас бяха подобни на тези в ЕС, заплащането на труда би следвало да нарасне значително

Ако зададем въпроса защо заплатите в България са толкова ниски на представители на политическия или икономическия елит на страната, ще получим стандартния отговор, че получаваме това, което сме произвели, и че само нарастването на производителността на труда може да увеличи нашите доходи. Иронията на ситуацията е в това, че ако въпросът беше само в производителността, то заплатите би трябвало да бъдат около два пъти по-високи. Това е така, защото нашите заплати са под 20 на сто от средните в ЕС, докато БВП на глава от населението се колебае около 40 процента от средния в ЕС, в зависимост от това, дали сравнението е направено на база паритета на покупателната сила на националните валути или въз основа на текущия валутен курс и пазарните цени. С други думи, ако пазарните условия у нас бяха подобни на тези в ЕС, заплащането на труда би следвало да нарасне значително. Подобни отклонения има и в останалите посткомунистически държави-членки на ЕС.

Следователно, проблемът е не само в ниската техническа производителност, но и в това, как се разпределя доходът между труда и капитала. За да имаме постоянна деформация на разпределението в полза на капитала, трябва да наблюдаваме постоянен недостиг на капитал и свръхпредлагане на работна сила.

Недостигът на капитал започна със стихийната и често абсурдна приватизация, извършена при отсъствието на реален капиталов пазар и често при грубо нарушение на законите на страната. В тази обстановка приватизацията се превърна до голяма степен във враждебно изкупуване (assets stripping), т.е. закупуване на производствени активи с цел разпродажба на наличното оборудване и затваряне на предприятието. На макроравнище това доведе до унищожаване на част от капитала и нарастване на безработицата. Това е една от причините за недостига на капитал и свръхпредлагане на работна сила.

Разбира се, предлагането на капитал зависи впоследствие от интензивността на инвестиционния процес. По принцип, високата доходност на капитала би следвало да привлича външни инвестиции и да доведе постепенно до изравняване на доходността с тази в ЕС. Периодът преди глобалната финансова криза действително се характеризира с интензивен приток на чуждестранен капитал, но този източник рязко се съкрати в следкризисния период, като продължава да намалява. Вътрешните спестявания, макар и по-високи в сравнение с 90-те години и началото на новото хилядолетие, са все още недостатъчни, за да променят съотношението между предлагането на работна сила и капитал. Фундаменталните причини за недостатъчните външни и вътрешни инвестиции са свързани с инвестиционния климат и в частност с непрозрачните публични финанси, макроикономическите ограничения, наложени от режима на валутен борд, бюрократичните спънки, правораздавателната система и други добре известни фактори.

С влизането на България в Европейската общност стана възможно решаването на проблема със свръхпредлагането на труд по друг начин – чрез износ на работна сила. Както показват изследванията, ниските заплати са основна мотивация за търсене на работа в чужбина. Това обстоятелство е особено характерно за България, в сравнение с всички останали нови страни-членки, където технологичната специализация и разделението на труда играят основна роля при миграцията на работната сила. При това, миграционните процеси у нас, с някои изключения, са значително по-слаби, в сравнение с останалите страни от Източна Европа, което обяснява донякъде изоставането в областта на заплатите. Географската отдалеченост от икономическия център на ЕС, културно-езиковата бариера и квалификацията на работната сила са основните причини за относително по-слабата миграция на работната сила от и към България.

Процесите, които протичат на пазара на труда, в контекста на трудовата миграция, са изключително интересни. По принцип, запазващото се неравновесие между труда и капитала действа понижаващо върху работните заплати, но пък стимулира трудовата емиграция. Нарастващата емиграция, с известно закъснение, въздейства стимулиращо върху нарастването на заплатите. В последна сметка преобладава процесът на ускоряване нарастването на трудовите възнаграждения.

Основният довод на бизнеса против тази тенденция на нарастване на заплатите, се свежда до това, че увеличаването на заплащането на труда не бива да превишава нарастването на производителността на труда. В случая се сблъскват две теоретични тези. Едната е тази на неокласическата школа и бизнеса, която твърди, че заплатите трябва да следват производителността на труда. Другата е кейнсианската концепция на ефективната работна заплата, според която високите заплати сами по себе си стимулират нарастването на производителността. В българските условия и двете концепции се потвърждават, т. е. има връзка както между производителността и заплатите, така и между нарастването на заплатите и последващото нарастване на производителността.

Следва да се има предвид, че сближаването на пазарните условия между България и останалите държави от ЕС, задължително предполага и приближаване на структурата на първичното разпределение на доходите, т. е. сближаване на дела на заплатите и дела на печалбите в България с тези, които преобладават в ЕС като цяло. Този процес неизбежно изисква заплатите да нарастват изпреварващо по отношение на производителността. Наличието на последващ положителен ефект по линията на ефективната работна заплата прави тази тенденция по-поносима от гледна точка на капитала.

Нарастването на трудовите възнаграждения има и други положителни последици. По-високите заплати стимулират притока на работна сила към страната, което смекчава негативните демографски последици от трудовата миграция, като същевременно компенсира временния недостиг на работна сила.

Държавата би следвало също да има отношение по въпроса за справедливото разпределение на доходите. Практически това може да се реализира или по линията на данъчно-преразпределителните отношения, или чрез политиката на доходи.

От гледна точка на преразпределението плоското данъчно облагане без необлагаем минимум прави невъзможна някаква по-действена социална политика.

При политиката на доходи, реално единствените инструменти са минималната работна заплата и заплащането в публичния сектор. От гледна точка на минималната работна заплата правителството се намира между противоположните позиции на профсъюзите и бизнеса. Предвид продължаващото вече десетилетия относително пренебрегване на заплатите, правилно би било възприемането на дългосрочна политика на ускорено и предвидимо нарастване на минималната работна заплата. Тази политика е неизбежна, предвид запазващото се изтичане на работна сила извън страната. При това, вследствие отсъствието на необлагаем минимум, хората с ниски заплати са особено заинтересовани да търсят работа в чужбина, където те на практика не плащат подоходни данъци, т. е. минималните възнаграждения са особено важни за запазване на работната сила в страната.

Парадоксално, ускоряването на нарастването на заплащането на труда не е в интерес само на наемните работници. Поначало наличието на диспропорции в разпределението на доходите означава неоптимално използване на производствените ресурси и загуба на национален доход. Увеличаването на трудовите доходи неизбежно ще стабилизира вътрешното търсене, ще ускори растежа, както и нарастването на производителността и инвестициите. Разпределението между труда и капитала ще се измени до известна степен в полза на работната сила, но общият обем на доходите на капитала ще нараснат. Трябва да се има предвид също така, че действат и противоположните тенденции- технологичният прогрес, поне на този етап, води до намаляване дела на работната заплата в структурата на БВП, макар че този дял в страните с развита пазарна икономика остава значително по-висок от наблюдавания в България. При интелигентна политика на доходи България има шанс да обърне много от отрицателните тенденции в своето социално-икономическо развитие, характерни за последните почти три десетилетия.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (24)

  1. Каква ниска производителност? С какво един учител в България е по-малко производителен от учител в Западна Европа? Мога да давам и други примери, но истината е, че робовладелците комунисти станаха работодатели в България и оценяват труда на българина много ниско, а после реват, че нямат работници. Казват, че скоро циганите ще са 22 % от населението, но те по чудо завършват гимназии, и то неграмотни. Искам да видя цигани да работят за комунисти фараони, и то за унизителни пари.

    1. Задаваш въпрос и сам си отговаряш. За производителността на учителите ми е думата. Щом неграмотни деца завършват гимназия, значи производителността е нулева. За това разбира се не са виновни учителите, а порочният принцип “ парите следват ученика“ Пример: явява се директорът и казва, че никое дете няма да повтаря, иначе няма да има премии. И резултатът е на лице. А относно производителността в тъй наречения реален сектор, тя зависи от това колко пари е инвестирал работодателят и как си е организирал мениджмънда, а не от ръчичките на работника. Все пак сме в 21-ви век, а не във времената на Чарли Чаплин.

      1. Производителността на учителите в България е много висока, но циганите са умственоизостанали и учителите са задължени да се занимават с тях, накрая циганите отпадат от училище, а истинските таланти не получават достатъчно внимание, но все пак завършват гимназии. Прав си, че държавата и директорите изкуствено ги задържат в училищата, а циганите реално не научават нищо.

  2. Правилно Реалист! Заплатите са ниски защото комунистите, вече настоящи капиталисти са лакоми и жестоки.Не случайно е казано: ПАЗИ БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!

    1. Точно така, комунистите са крадливи гадове, които трябва да бъдат изтребени до девето коляно, иначе няма спасение за тази държава и народ. Най-върлия комунист бойко колко открадна за последните десетина години, а? Ами като съберем всички комунисти, тогава даже не ми се мисли.

  3. Производителността не е ниска,ами работодателите не искат да плащат високи заплати,защото законовата база не е променяна от 90-те години. На работодателите така им е добре и те затова не плащат. Повечето карат на минимална и не ги интересува. Други плащат разсрочено,заплатите се дават на вноски,влачат се с месеци. Заради ниските възнаграждения българите бягат в чужбина. Тези практики вече трябва да се пресекат,но и управляващите си затварят очите.

    1. ми като не искат да се обединят и да поискат по-високи заплати, така ще е… да бягат!

  4. Виждал съм чужденци в България, в чужбина не им стигат парите за някои неща, а в България са като царе и лесно си купуват къщи, а са средноинтелигентни, и дори леко тъпи, а в България човек трябва да е гениален и да бачка като вол, за да взима нормална заплата, а къща може да изплати след минимум 30 години. Не е честно, не е справедливо и затова много хора бягат в чужбина.

  5. Колкото по малко работна сила остане в България, толкова по бързо ще настигнем Запада по доходи. Тази тенденция вече е доказана и продължава да работи. Още 500-600 хиляди работници да изат на Запад и ще видите как родното производство ще дръпне със заплатите. В момента все още може да се намери работна ръка за 6-800 лв, и това е проблема. След три години няма да намерите работник за под 1500.

    1. Благодаря. Комунистите винаги са се мислели за елит без да са такъв, но хората поумняха и избягаха в чужбина, а циганите никога няма да им бачкат за смешни пари, което много ме радва. Бенчев, Очите, Нинова, Йончева… скоро ще свършат откраднатите милиони от хората.

      1. Ти не си никакъв реалист, а просто един неук самозванец. Какви комунисти са ти виновни за „земята в реални граници“, мистър „10 процента“, РМД-та, реституция на нови заводи? Филип Димитров ли е комунист или Иван Костов?

        1. костов си е комунист, ама неуспял….
          а инак луканов и сие политбюро извърщиха една от най-големите кражби на България: 500 000 000 долара с един транш ноември 89та… та да се зародят партийни фирми и фирмички….

  6. В България има най-много учебни заведения на глава от населението затова един учител взима по-малко от този в Западна Европа, да не говорим, че така създадените специалисти завършвайки масово се изнасят в чужбина.

    1. Не е вярно. В Гърция има същия брой ВУЗ-ове, а ти чул ли си в през изминалите 40 и повече години в Гърция да са изобретили или открили нещо?

  7. Профеооре, отдавна тръбя че проблема с ниските заплати и пенсии се решава от раз…като направим 1 EUR = 1 Лев…Така на мама пенсията става 300 евро а не както е сегинка 300 мижави левчета…Е тия с депозити в евро..ще пият по една студена водица..Даже и поразяващата уста Гумен Речев споделя идеятя ми

  8. 760 000 души са на държавно – общинска ясла. Професорееее това що го пропускаш?!?!?!

  9. Е най после разберете че все повече хора ще напускат тази пропаднала все повече страна.Вече 30 години заплатите са между 500 лв и 800-900 лв.Частниците помияри нямат никакво намерение да дават по високи заплати.Аз още преди 10 години започнах в чужбина на стартова заплата 3629 във левове.Каде сега 2018 ще намерите такава заплата никъде,и това е заплатата за обща работа??

  10. Някъде четох статия, че България ще догони Западна Европа по заплати след 50-60 години, тоест след БСП всеки път следва не потоп, а каменната ера, но ние сме си виновни,че не громим бузлуджанските изверги с павета и факли, а те обикалят всеки ден по телевизионните студиа и лъжат като брадати цигани.

  11. Реалист е много прав ! Нещата се спихнаха след 1944 година и досега няма оправия а няма и да има защото системата произвежда брак – допуска да ни управляват чрез избори тикви и кратуни, а калпавия матрял се множи като марокански скакалци и става структуроопределящ но за работа/дори не и качествена/ изобщо не става . А управляващите БайХойовци ги устройва идеално това защото те разпределят порциите без да питат умните хора защо, къде, кога, как и колко и затова у нас от нещо правим нищо а Бойко в момента е в ОАЕ и ръси мозък вместо да пита как те от пустинята направиха рай разбира се с много пари но умно инвестирани от хора завършили на Запад а не в Симеоново. Това е проблемът- калпаво управление и голям процент калпав човешки/ромски/ матрял който засега предизвика БРЕКЗИТ-а , но е на път да затрие ЕС и християнската цивилизация защото му липсват гени за добродетелност .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.