Защо преговаряме с Белия дом за Ф-16?

Американската държава е водеща в случая, а не частната компания производител „Локхийд Мартин“

Защо за придобиването на нови изтребители Ф-16, блок 70 за родните военно-въздушни сили /ВВС/ България преговаря с правителството на САЩ, а не с компанията “Локхийд Мартин”, която ги произвежда? Това е въпрос, който задават читателите на “Труд”. Няма спор, че проблемът е комплексен, многозначен, чиито отговор се крие в българското законодателство и правните норми в съответната държава. Отговорът, разбира се, има и икономически аспекти. Принципът, който е възприел кабинетът е възможно най- оптималният – независимо, чия оферта избираме, преговорите трябва да се водят на ниво правителство – правителство.

В проекта за инвестиционен разход, гласуван от парламента, става дума за закупуване, както на нови бойни машини, така и на употребявани. Ограничения в това отношения не бяха поставени, за да можем да търсим най-добрият вариант за нов тип боен самолет за нашите ВВС. Разбира се, че можем да преговаряме директно и с фирма за доставка на самолетите. Но нито една оръжейна компания в света не държи на склад нови самолети и чака някой да ги купи- това не са картофи, да речем. Самолети се произвеждат само след сключен контракт. Но след като се продадат, те вече не са нейна собственост, а на съответното военно министерство, респективно държавата, която ги е закупила. Значи – с нея трябва да се пазарим.

Няма фирма производител в света, която да е собственик на бойни самолети “second hand”. Именно, за да има равнопоставеност към всички оферти, както за нови, така и за употребявани изтребители, България възприе принципа да се проговаря на равнище правителства. Има ли предимство такъв подход? Той е безспорен – държавата, която стои насреща, е гарант за сделката. Защото компанията, от която искаме да купим авиационните системи, независимо коя, може в даден момент да се отметне или да не изпълни поети ангажименти по договора. Изходът в такава ситуация е трудно предвидим, а и съдебните дела в международните арбитражи са с неясен край и се точат с години. Когато обаче имаме сключен междудържавен договор, ситуацията е под контрол, тъй като отговорността се поема от съответната страна на най-високо равнище.

В конкретния случай проблемът има и друг аспект. България заяви желание да преговаря за закупуване на изтребители Ф-16, блок 70 от САЩ. Но когато става дума за оръжейни сделки с друга държава, според американското законодателство, те се реализират задължително след санкция на Белия дом и Сената. Те трябва да разрешат на “Локхийд Мартин” да ни ги продаде. Те определят условията и цените на сделката. Затова преговаряме с американското правителство, а не с производителя. През 2012 г. България искаше да закупи употребявани Ф-16, блок 15, от Португалия, взети от САЩ. Те бяха собственост на португалското правителство, което ни ги продаваше след ремонт в техен завод. Но според американските закони, собственикът на оръжие, купено от САЩ, за да го продаде на трета страна, трябва да иска разрешение от Белия дом. Такава клауза бе залегнала в търговския им договор с американците. Тя ще залегне и в нашия договор, ако има такъв за Ф-16, блок 70. Тогава Португалия го поиска и го получи. В предложението се включиха и американците с логистичен пакет за осигуряване на изтребителите. Затова офертата към нас бе съвместна на Португалия и САЩ за 16 броя Ф-16 трета ръка. Тя бе почти пред финал, но не се реализира, тъй като първото правителство на Борисов подаде оставка. Освен това според нашето законодателство, сделки за въоръжение от страна на МО, а не на частна компания с комерсиална цел, при цена над 100 млн. лв. може да се реализират само, ако Народното събрание разреши.

Казусът има и друг аспект. Истината, е че ако се пазарим директно с фирмата, производител на изтребителите, няма значение коя, цените ще са по-ниски. Преговорите чрез съответната държава в ролята й на посредник и гарант на сделката я оскъпяват. Това обаче не е самоцел. Така се постига по-голяма сигурност в случай, че имаме претенции към продавача. Много по-лесно е да се договорим за неустойки или компенсации на правителствено равнище, отколкото да се съдим с неясни надежди за благополучен изход с частна компания. Ако се наложи, неустойките ще търсим от американското правителство, това е причината този подход да оскъпи сделката.

Освен това държавата срещу нас ни дава и гаранция, че сделката ще бъде изпълнена в пълен обем. Придобиването на съвременни изтребители е изключително сложна процедура, в която са ангажирани много контрагенти. “Локхийд Мартин” ни предоставя самолета. Но въоръжение за него трябва да се купи от “Боинг” или “Рейтиън”, специално оборудване пък от други компании. Няма нужда ние да се договаряме поотделно с всяка от тях. Това е ангажимент на американското правителство, което трябва да ни предостави пълен и най-добър пакет за изтребителната платформа. Принципът е валиден независимо кой продавач на изтребители изберем. Той важи както за офертата на Швеция, така и на Италия.

 

Договарянето няма да е лесно

Инвестиционният проект за превъоръжаване на нашите Военно-въздушни сили е на стойност 1,8 млрд. лв. с ДДС. Народното събрание даде мандат на кабинета да преговаря с правителството на САЩ да ни продаде осем изтребителя Ф-16, блок 70. Тъй като американската оферта не отговаря на няколко от задължителните изисквания, приети от парламента, депутатите разрешиха на правителството да не ги спази и да води преговори извън тези параметри. Как ще се развие ситуацията е трудно да се прогнозира, преговорите ще са сложни, но при добро стечение на обстоятелството прогнозите са до края на годината да имаме подписан договор. Последната дума обаче е на народните представители, които трябва да го приемат или отхвърлят.

Коментари

Задължително поле