Зам.-министър Нанков: Ще има оставки за водната криза в Перник

Продадоха за 3,7 млн. евро сградата на посолството на Югославия в Бон

Тото от „Скандау“: Обичам сина си, но жена ми е на първо място

Земеделец връща 10 000 евро след укрити 6 животни

„Труд“ уличи Радан Кънев в лъжа за магистрала „Струма“

Почина знаков лидер на СДС – Бургас Венцислав Чамурджиев издъхнал в дома си в село Маринка

От ревност мъж плати 2 500 евро да взривят къщата на бившата му жена Полицията е задържала поръчителя и извършителя

Български орден беще продаден за 20 000 евро в Германия

Иззеха над 200 стоки, имитиращи известни марки от магазини в Пазарджик

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. от незаконни заменки

Отстраниха временно шефовете на трите болници до приключване на проверката за починалото дете

Съдят син, бил и тормозил родителите си

56-годишна жена е загинала при катастрофата на бул. „Европа“

Рохани: Иран е победоносен и единен след протестите

Вижте писмото, с което ВиК е уведомило Община Перник за водната криза

За милениумчетата любовта е секс, а любодействието е порно В обществения превоз срещаме три поколения - със „здрав гръбнак“, със „слаб“ и безгръбначно

„Историческите поколения“ стават повече от „биологическите“

В обществения транспорт може да се наблюдават цял куп типажи, персонажи, конфликти и прочие взаимоотношения, даващи основания за любопитни обобщения за днешните българи. Без социологическо анкетиране, но с разбирането, че всяко обобщение е минирано с по-малък или по-голям брой неточности и грешки. Иде реч за някои изводи относно мнозинствата и вечния поколенчески конфликт „бащи и деца“.

Той е неизбежен. След разшифроването на клинописа на шумерите на някои глинени плочки са прочетени текстове с уверения, че „тези младите след нас ще погубят държавата“. Прогнози в този дух са установени във всички някога съществували култури, правят се и днес. Според Зигмунд Фройд, бащите винаги ще доказват на синовете си тяхната несъстоятелност, а на свой ред синовете им ще демонстрират обратното.

Лекарят и зоолог Конрад Лоренц в анализа си за вътревидовата агресия убедително доказва, че между поколенията конфликтът е постоянен, защото без него е заплашено оцеляването на вида. И хората, както е абсолютно задължително при животните, родителите, съгласно установените за даден исторически период форми и методи, прогонват децата. За да се разселват на нови места за обитаване.

Е, при отказ не ги убиват физически , както правят някои птици с порасналите си пилета, но винаги посягат на менталното пространство на съседните поколения, за да ги подтикнат да поемат по своя път. Чие мнение, чия житейска концепция за живота ще надделее! Мисълта също е енергия, своеобразна форма на живот – движи се, действа, може и да се размножава. Битките между поколенията на фронта на идеите се надграждат върху биологическата конструкция и също могат да се водят „на живот и смърт“.

В революционни епохи, каквито връхлетяха България след световната война и след разтурването на СССР и соцлагера, времето изпреварва естествената смяна на поколенията. Конфликтът „бащи и деца“ се превръща и в сблъсък между личности, изградени в принципно различни исторически условия. „Историческите поколения“ стават повече от „биологическите“. Виждаме го както в интелектуалната, така и в емоционалната области.

Все още срещаме в обществения превоз хора с произход от селска България, от китните градчета, където изхвърлят боклука „край село“. Трудно се качват и слизат, често се нуждаят от помощ, не са рядкост инвалидите. Обикновено отбелязаните за тях места са заети от младежи, разсеяно зяпащи настрана. Отстъпват им местата си хора от средното поколение, по-често жени.

Повечето от най-възрастните са убедени, че нищо не е по-голямо от хляба, с умиление кътат отдавна овехтели вещи, пестят „за черни дни“, каквито наистина са преживявали. Това поколение, макар и силно политически разделено, е търпяло постоянни лишения между двете световни войни, по време и след последната. Всмукало вековния подсъзнателен стоицизъм на предците си, готово да жертва за родината личните си удоволствия, желания и мечти.

С много „здрав гръбнак“, с пределна икономичност спрямо различните удоволствия, станало още в края на пубертета достатъчно възрастно за справяне с живота. Защото постоянно е решавало екстремални задачи, повечето с обществен и национален характер. В мнозинството си изпитвало радости при правенето на нещо полезно за семейството и родата, за селото, махалата, предприятието, службата, народа. То осигурява „историческата памет“ на следващите поколения, на които днес им набиват в главите „вярната“ история, изгодна за чужди недоброжелатели.

По-многобройно е следващото поколение, на следвоенния „бейби бум“, на масовото преселение от селото в града. На момиченцата с избелели от носене роклички и момченцата с кръпки на панталонките отзад. На хронично дефицитния бит, евтините и качествени хранителни продукти, „мазните“ влакове с колети в плетени кошници от селата. С приспособеното към техническата революция добро училищно образование, наследено от царско време заедно с патриотичните елементи и вяра, че който се учи, той ще сполучи.

Поколението, от „студената“ война, минало през пионерските и комсомолските организации в „народно-демократичната“ република. Усилено напомпвано идеологически със съмнителните мантри за вечна дружба с великия СССР, „братство по оръжие“ с непобедимата Червена армия и неизбежно Светло комунистическо бъдеще. Расло в условията на реално авторитарен режим, в управленска система с двойно дъно, с малка и голяма правди, в атмосфера на разнообразни по характер ограничения лично за всеки и за всички в страната.

Оттам и днешното масово очакване сред тази група пак да съществуват някакви ограничения, не идеологически, а външни законови и особено вътрешни нравствени рамки. Как така права без задължения! Какво добро може да се очаква от свобода без ограничения! Защо ни унищожиха държавата, която ние изградихме с толкова лишения и страдания, за да ни ограбят и хвърлят на вълците! Трудно е да се оспори истината на това поколение, затова такъв спор не се допуска днес.

Виждаме в градския транспорт побелели 60-70-годишни люде посърнали, опърпани, приведени от безпаричие, болести и неволи. Изблъсквани от активния живот, блъскани от по-младите в автобуса и трамвая. С деца, които не ги разбират, не могат съществено и да им помогнат. С повърхностно образовани и слабо квалифицирани внуци, които не се вястват при тях дори и да са в България.

В началото на ХХ в. научно-техническият прогрес започва да „свива“ историческото време, войните засилиха епохите в тръс, след информационната революция поеха в галоп. Формираните за столетия исторически системи започват да се рушат за десетилетия, следващите – за броени години. В задъхания свят и поколенията се сменят ускорено. В средата на 60-те години се пръкна ново поколение, на „развития“ социализъм, на плахите реформи след появата на Бийтълс и Стоунс, избухването на Парижките и Пражките събития.

Косите на гимназистите и студентите от началото на 90-те се прошариха, генерацията се поумори в битки, едни с „комунистите“, други с „демократите“ и заедно с разочарованията от свободата, с която повечето не се справят добре. И техните очаквания обаче в голяма степен са ориентирани към държавата, с всичките й кусури и страхове спрямо нея, дори и да не си го признават. Защото психологически са формирани в условията на строги регламенти и твърда организация. Имат „гръбнак“, макар и с дископатия.

Готови са да поемат отговорности, но в условията на „ръководна сила“. Синя, червена, шарена, дори външна за една част, но да я има, да се усеща. Значи приемат някои ограничения, искат определени рамки на поведение в обществото, макар и подвижни. Подредени са, но малък процент са и предприемчиви. В „прехода“ едни успяха да се вградят в по-горните етажи на обществото, други останаха прецакани според тях. Забързани са, но повече се суетят. В обществения превоз имат делови вид, наблюдават околните скрито, крият неодобрението си.

Все още преобладава схващането, че „да бъдеш човек, не означава да бъдеш управляван, а сам да решиш какъв какъв да бъдеш“. Т. е. да си отговорен. Приемат, че свободата би трябвало да се заслужи, в сегашната са силно разочаровани, не излизат да вувузелят с грантаджиите и непеошките. И тук тлее вътрешно поколенчески конфликт, макар не идеологически. Срещат се и явни лумпени, бездейно оплюващи всичко, но воюващи само в кухните си. С този профил са и немалко то уредените с имане през „прехода“ субекти.

Децата им, Милениумчетата все по-слабо приличат на предишните поколения, все по-трудно с тях се намира общ език. Друго е училището, вече не формира какво е „добро“ и „зло“, как се разпознава „чужд“ от „свой“. За тях любовта е секс, а любодействието е порно. Каквото е било, всичкото е охрачено и отхвърлено, липсват основите на историческата памет, нищо смислено ново не се предлага. В обществената даденост няма структура, ред, рамки, горе, долу, ляво и дясно.

Естествено, тази генерация няма „гръбнак“, затова другите части – глава, тяло и крайници – макар и на местата си, са неподвижни. Расли са без насрещно противодействие, тренирали са само във въображението си. Най-важното условие за прогрес е противодействието спрямо външните ограничения и пречки! То усилва желанието за живот и борба, тласка към търсене на нови пътища и нови възможности.

В обществения транспорт изглеждат като отнесени от някакъв вътрешен вихър, заблеяни през прозореца, затънали в смартфона. Мечти вместо амбиции, без смислени житейски ориентири, без авторитети и отговорност поне към себе си. Не отлагай за утре кефа, който може да получиш днес! В края на либерално-демократичното възпитание се очертава катастрофата „кой както може и накъдето види“. Изглежда все пак, че на това му идва краят.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Наистина отлично написан материал, поздравления!

  2. Можеше и по-простичко да се напише. Авторът се е увлякъл от собствените си философии, с които прави стила си тежък. Вероятно се опитва така да смайва читателя, но със сигурност си спомня кои професори в университета са били най-харесвани. Онези които „с думи прости“ съумяват да предадат сложните материи. А неговата тема съвсем не е сложна. Конкретно за нея, мисля че е прав. Но вероятно мисля така, защото не съм от поколението на „милениумите“. Те със сигурност няма да го приемат, нещо повече, няма да го прочетат. Такъв е живота, казват французите. А може би те строят нещо ново, неизвестно за нас. Нали е казано, че за да построиш ново, трябва да счупиш старото!? Ами ако правят това??

  3. , Coveshkata istina e kat omarsena dreha’ – iz Svetoto Pisanie , a Bozhieto Slovo e do Veka ! Komunisti i preopakovani komunisti / levichari, liberali – ateisti / lagat liudete deto nema Bog . Az vi kazvam – GENETIKATA GOVORI TOCHNO OBRATNOTO – IMA INTELIGENTEN DIZAIN !!! Nekoi imat golema faida da poddrzha ateizmot ! Statiata stava bezsmislitca sled gorekazanoto – bez Vera v Boga nema moral / samonalozheni ogranichenia ! Inak, sichko e pozvoleno i dobro za Vas, stiga da ne Vi fanat !

  4. Даншо,ако не пишеш на шльокавица,а на български,какво ще стане? Статията е хубава,съгласен съм,че може и да е по-сбита,по-кратка,многословието уморява и погледа и мозъка.

    1. на данчо Бог му пречи да си инсталира кирилица…

  5. Да, уредените в началото на 90-те от червени и сини управляващи новобогаташи също са лумпени, макар че за разлика от лумпен-пролетариите имат собственост, по същество са отрепки на едно отминало общество, но така и непридобили съзнанието на отговорни граждани и данъкоплатци. Подареното имане не обогатява човека духовно, а го деградира социално.

  6. Така е милениумите са пълен провал мислят че всеки им е длъжен а те нямат никакви задължения само права . Работа за 2 ст. не свършили през животеца си но презадоволени и правилно написано в статията – считащи че живота е порно. Какво друго да очакваш от келеши започнали с порното в четвърти клас и живеещи без уважение към никого,без авторитети и познания за миналото и хората градили това което им е дадено на тепсия. И без познания въобще.Пълна трагедия. Най-проваленото поколение след войната. НАгли прости некадърни. Безделници тъпо пулещи се в телефоните . Колкото и да не им изнася тази истина на татювците и мамите им изпуснали ги да растат като безпризорни до степен за нищо да не стават.Прочее много расли безпризорни едно време са намирали начин да се изградят като хора и са били по-читави от тез нефелници.

  7. Безпризорните са били принудени да се справят с много и големи трудности в живота, а милениумчетата с никакви и затова повечето са по-неграмотни от поколението на родителите си и дори на предишното. Най-много обаче им наврежда промиването на мозъчетата по либерастки и толерастки модели.

  8. За нещастие, феноменът е повсеместен. Ето, преди дни стоях до пет сутринта да уйдисвам на едно каучсърфърче от алеманистан – идваше на стоп от Тюркия. Хеле не готвих ли, не пазарувах ли, не говорих ли с Ирански тираджия, пращах/плащах такси до Црна маца и обратно… Дойде, заяви се, тагна се (сичкото съвсем естествено за него). На’рани се, тегли си една баня, па като ми гиди захърка, пуу, наш Ганя мишка се види. Аз туй време да прибЕра, да се уйдисам на сън и след два часа – на къря. Ей, работИх, слънцето жив ме изеде… ПисАх на вайбъря, дето у „Маймунарника“ консерт – млади льойте (че найнцингадишен йонгена, сакън и нагон да олаби)… Ноу енсър фром дис нъмбар. Така до другиот дан… И се почва кавалкадата – Ма, да си?Шо се не прибра? Докога ше те чакам? Аз как да продължа хичайка към Ада сиганлия?… Търпеливо и учтиво давах съвети, доде копах и бръшех чело. Накрай йонге ман каза „Perfect“ и ойде да руча у един луксозен ресторан (нищо дека бе на олмъст ноу мъни разкладка)… От тогава не съм го чул. Току-виж тия дни се оплакал от сървиза (впрочем, той ме питаше за една вметка за други йонге швабета, що им пиша „squat the hotel, avoid the picollo“… Уви, миленчетата сък биг тайм и не е ясно, докъде ще ни доведе тяхната (а още повече родителската им) нефелност…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.