Накъде върви българското животновъдство

На международен салон на сиренето и млечните продукти тези дни в Париж зам.-министърът на земеделието Янко Иванов заяви, че трябва да приложим френския опит храните у нас да се произвеждат задължително само от български суровини.

Но как да се произвеждат у нас млечни продукти по БДС, когато нямаме достатъчно наше производство на мляко, поради което се слага вредното палмово масло?

В публикация във вестник „Струма“ от 18 февруари т. г. Димитър Бакалов, председател на Регионалния млечен борд в Благоевград, чието семейство от около 35 г. е в животновъдния бизнес, описва проблемите и откъде произтичат те.

„Министерство на земеделието обрече на гибел и съсипа млечното животновъдство със субсидирането му на глава добитък- казва той. От второто тримесечие на 2007 г., когато България влезе в ЕС, в министерството престанаха да се интересуват дали кравите дават мляко или не, дали са ялови, дали са заплодени, дали са болни... Единственото изискване е животното да има две уши!... Животновъдите нямаме интерес да гледаме крави за мляко, защото трябва да имаме обор, доилни инсталации, да предаваме млякото, докато за кравите за месо повечето изисквания отпадат - пускаш ги в планината и само взимаш телетата, ако не са ги изяли вълците, или някой не ги е откраднал!“

По отношение на субсидирането на производството на мляко Бакалов казва: „Не може да получаваш субсидии при предаване само на 4 т мляко, такова нещо няма в цяла Европа! Там крава с под 8 тона мляко на година не е млеконадойно животно! Ние приравняваме всички крави към норма от 4 тона, което не само не е реално, то е измислено! В Европа имат рекордни животни, които гонят 12-16 тона млеконадой годишно, а заради такива измислени норми от 4 т ние нямаме развитие в животновъдството! В Европа субсидията се дава всеки месец, но по съвсем различен начин от тук, и тя зависи не само от предаденото количество, но и от качеството на млякото, което си произвел, като допълнително получаваш за по-висока масленост, за по-голяма плътност, за това че си работил повече и си хранил по-добре животните. Тук никой не плаща допълнително за тези важни компоненти на качеството“.

Но и производството на месо не е просто, според Димитър Бакалов. Ако имаш стадо в планината, къде ще откараш телетата, които си отгледал- казва той. „Кланица няма! Ако заколиш теле, къде ще изхвърлиш отпадъците?! Никой не се интересува от месото, а и няма кой да ти го изкупи! Няма кланици, няма екарисажи, нищо няма! Вика се кола от екарисажа във Варна да събира останките. От София до Кулата има 2-3 кланици по необходимост, ако някое животно е куцо и сакато и не може да живее. Едната кланица е на Киройчев в Кочериново, другата е в Разлог. Отскоро има и трета в Сандански или Петрич, това са, други няма“.

Димитър Бакалов бие тревога за проблемите на животновъдството не за първи път. Още през октомври 2017 г. пред БНТ той говори за фаталното за животновъдството решение от 2007 г., затова че изкупната цена на млякото е по-ниска от тази на минералната вода и че цената на изкупното мляко не се определя от такива показатели като масленост, плътност, чистота, поради което производителите са заинтересовани само от това животното да е животното, а не от това дали произвежда качествено мляко. Тогава той обясни, че субсидиите, които дават, са недостатъчни, за да се покрият разходите по отглеждането на животните- сграден фонд, ток, вода, работна ръка, оборудване, и че много по-изгодно е да получаваш субсидия на глава добитък, още повече, че не се изисква да имаш построена ферма, пускаш животните на ливадата, нямаш нужда от работници. Докато така се раздават субсидии, каза на интервюто той, никога няма да имаме собствено млекопроизводство, всичко е внос.

Ето прости неща, които все още не са решение. Защото на пръв поглед всичко е наред. Има ли мляко и сирене на пазара? Има, нищо, че децата ядат банички със сирене от палмово масло и дебелеят, защото то трудно се разгражда. Палмовото сирене струва 2,50-2,80 лв. и този, който казва, че слага в закуските истинско сирене за 10-12 лв., лъже, казва Бакалов. Има ли месо, суджуци и луканки? Има, нищо, че те се произвеждат от вносно месо, нищо, че нашето животновъдство вегетира.

Броят на говедата у нас намалява

Броят на говедата у нас намалява, но при овцете, козите и биволите има увеличение, показват данни на аграрната статистика. Според информация на земеделското министерство от края на миналата година говедата у нас са 526 500 броя, което е с 2,5% по-малко спрямо предходната година, а овцете са 1 350 000 броя - с 2,5% повече. Кравите намаляват общо с 2,3%, като броят на млечните крави се понижава със 7,1% до 234 000 глави, докато кравите в месодайното направление се увеличават с 10,5% до 106 763 броя.

Висок остава интересът на животновъдите към отглеждането на биволи. За година техният брой се е увеличел с повече от една пета - от 12 809 броя на 15 625 броя. Голяма част от стопаните виждат перспектива в бранша и отглеждат повече биволици майки (+18%). Овцете майки при месодайните породи са достигнали 131 500 броя, докато млечните овце майки леко намаляват - с 0,4% до 988 400 броя. Общият брой на козите се увеличава през периода с близо 6% и към началото на ноември миналата година те са били 271 700 глави. Секторът е обявил пред властите 654 500 свине, като броят им е с 10,4% повече на годишна база.