Играта „Президент GO!“

Играта с добавена реалност Pokemon Go! - която подлуди света със смесването на на виртуално и реално - се оказа не толкова безопасна за живота и здравето на участниците, а и много ясно показа идейната задънена улица на днешните поколения - да тичат след въображаеми цели.

Но пък, от друга страна, новото поколение не се различава от предходното поколение, което днес е увлечено от една друга игра - политиката, която в момента се играе във варианта „Президент GO!”, или лов на кандидати за държавен глава, повечето от които са смесица между виртуална слава и реална безпомощност. Играта има много прояви. Например много прилича на вече формираното в обществото ни чисто спекулативно разделение между патриот и космополит като противоположности. Това е една небезопасна манипулация, която насади настоящия президент Плевнелиев наред с групата на „красивите и умните” и техните медии. Представяте ли си някой във Франция или друга европейска страна да се опита да разделя тези две понятия и да се чуди как да се определи - като французин или като косомополит?

Дали някъде в европейското пространство съществува налагането на подобни представи, при това често противопоставяни до крайност. Не само от патриотите, но и от „красивите и умните”. Това е видима измама на ценности, за която може би именно сега, в края на мандата на Плевнелиев, трябва да се сложи точка. Отдавна не е необходим послушен натовски емисар и/или европейски придворен, който не осъзнава основната си отговорност на държавен глава - да следва българския интерес. А българският интерес не може да бъде формулиран само от изпълняване на евроатлантически решения. Сега, когато тече истинска война в Европа, предизвикана от изкуствено създаваната идея за мултикултурните общества, повече от опасно е да бъде допуснато в предстоящата предизборна кампания подобно изкуствено разделение „патриот или космополит”, отнасящо се за изискванията към държавния ни глава.

А за кампанията вече е ясно, че политическият елит цели да няма дълъг и ясен дебат, да няма достатъчно време да се появят нови лидери на хоризонта, а да се работи с познатите вече лица. Това до голяма степен показва тревожно консервиране на политическия процес, което може отново да бъде защитено под формата на запазване на стабилност. Макар че стабилността сега звучи толкова невъзможно и измамно на фона на случващото се в Европа, Близкия изток, САЩ. Изфабрикуването на подобни измислени представи в настоящия момент не е безопасно. Но е предстоящо наесен.

Пределно ясно е, че за 20 дни или месец не може да бъде озвучен смислен дебат и избор за президент. И това не носи никаква стабилност, да не говорим за демократичност. Явно предстоящите избори са преходни към формиране на ново прегрупиране в политическия елит с цел неговото оцеляване. Една невиждана „демократична” практика. В този контекст е ясно, че трябва да се дъвчат стари дъвки, да се вадят стари компромати като прикритие на нарушеното основно правило за широка публичност на изборите.

Застрашава ни случаят „Плевнелиев” - посочен човек на Борисов и ГЕРБ, да заеме особено „демократично” този пост. Най-голямата партия да търси беквокал на Борисов, да наруши разделението на властите. Освен ако най-накрая не скочи самият Той.

С това статукво „Плевнелиев” са солидарни и опозицията - левите и десните, защото и те са в ступор и беквокал ги устройва. И те търсят покемон, тъй като са в задънена улица.

Първанов и АБВ ни убеждават с поведението си, че са си направили дългосрочен план, който включва: напускане на правителството в удобно за тях време; изваждане на удобна за тях кандидатура - например, както беше в началния вариант, на Калфин, а защо не и на самия Първанов. Не стана, но новият фаворит на левите - генерал Румен Радев, също минава за любимец на АБВ. Както би казал Първанов, „аз съм го правил генерал”.

Но това не пречи АБВ да са смешни с тропането си с крак, за да се наложат на левите. БСП води кампании за допитване до членовете си, но повечето от предложенията са невъзможни - коалиция с други леви формации, както и с АБВ и движението на Татяна Дончева.

Другата манипулация в подгряващата програма за президентските избори е мантрата „обединител на нацията”. Като коректив на множество крайни действия и изказвания на Плевнелиев през мандата му се открои вицепрезидентът Маргарита Попова. Сега тя е издигната от неправителствена организация и като Мая Манолова е „изненадана”. Тези хибридни поведения в политиката явно избухват, когато трябва да се работи с наличния утвърден персонал на властта. Маргарита Попова, кандидат за вицепрезидент на ГЕРБ, сега е издигана дори от партийни организации на БСП по места из страната. Явно борбата за статуквото е яростна, запазването на мястото в елита без скрупули.

Най-тежко засега е положението на Реформаторския блок, който иска да издигне неполитическо лице за президент - професор, интелигент, гражданин. Тук късогледството им вече мина всякаква граница. Ако през последните години имаше такива независими и силни фигури, те щяха ли да оставят образованието ни да стигне до настоящото си безпрецедентно ниво, както и културата. Целият този геноцид към българите, превърнали се просяците на Европа.

Днес интелигенцията има голям грях- артистите допуснаха да бъде убита в мизерия и кич публиката им, безкритично направи младите неграмотни и безработни. Това са големи щети и няма сериозна гражданска кандидатура, колкото и да я търсят реформаторите. Тук ме изненада изплуването на проф. Велислав Минеков сред кандидатите на славата. Дали цялата му акция срещу Вежди Рашидов, която се възобнови именно в навечерието на кандидатпрезидентската надпревара, не е просто PR ход? Или просто ДСБ стреля напосоки? И в двата случая е много ниска топка! Както и избуялото самочувствие на Гроздан Караджов от Гражданския съвет на реформаторите, познат като ковчежник на Иван Костов и прословутата фондация „Демокрация”, която публично бе разкрита като черна каса. Разбира се, и с други небезизвестни безобразия в името на „демокрацията”.

Цялата кампания за президент или нейната липса ще измери нашите достижения в пътя ни към демокрацията. Опасно е да не се появим в някоя класация около страни от Африка по постижения.

Коментари

Задължително поле