Мая Манолова така и не си избра в коя оперета ще играе Жана д’Арк или майка Тереза

Водещото за избора на кмет следва да е наличието на подходящите управленски качества

На финалната права към изборите за местна власт вниманието на партии, политици и наблюдатели се съсредоточи върху интригата в столицата. Предишният резултат - кадидатът на ГЕРБ да спечели на първия тур - се представя като невероятен, на балотаж се очаква да се класират с малка разлика Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Правят се прогнози, очакват се изненади, ухажват се или стряскат целеви групи избиратели. Разумният избор обаче е само между желаното и действителното. Не само в София.

Тъй като нуждите винаги изпреварват възможностите за задоволяването им, недоволните неизбежно са впечатляващо мнозинство. Това обстоятелство предполага огромното предизборно изкушение за кандидатите безотговорно да обещават всякакви бъдещи радости за гражданите. Всички го правят, номерът обикновено минава при наличието на партийни структури и достатъчно пари зад гърба.

После повечето радости не се случват, намират се някакви оправдания, проблемите в града стават повече, недоволните също. Реален избор обаче не се съзира, либералната „демокрация“ не предвижда такъв. Значи няма избор между добро и лошо, а между лошо, по-лошо, много лошо и нещо нецензурно. Липсват основни предпоставки за осигуряването на желаното от мнозинството успешно управление. Преди всичко грамотни и подготвени управленци, работещ механизъм за избирането и издигането им на ключови позиции, ефективен контрол върху корупцията.

От трите предпоставки засега променлива е само първата и то май по случайност. Попадат на кметския стол и в общинските съвети и някои читави хора, способни да ръководят и да взимат разумни решения. Затова хората в град, в който се появят, ги избират по няколко пъти, прощават им пропуските, грешките и дори не особено дразнещите мушии. Ела зло, че без теб по-зло - това е водещият мотив в доста селища у нас. Сред все още гласуващите все пак повече са разумните.

Кметът е едновременно политик и управленец с преимуществено административен профил. За оценката му второто е много по-съществено. Следователно наличието на подходящите за кметуването качества би следвало да е водещото от гледна точна на избирателите. Управлявал ли е преди кандидатът процеси и хора, къде, колко време и с какви резултати? В политическата професия има профили, един е за партиеца, друг за парламентариста, трети за изпълнителната власт. Доста по-различен е комплектът от дадености и нагласи за ръководителя в местната власт.

Йорданка Фандъкова е с качествата на успешно реализирана учителка с характерните професионални деформации. Повечето положителни, но и с неизбежните отрицателни за кмет и политик. Като склонностите да се предоверява, излишно да обгрижва и прощава чуждите грешки, несъзнателно да се противопоставя на необходимостта от промени. Била е и директор на елитна гимназия, за малко и министър на МОН. Приема се за правило, че реализираните в други професии лица значително по-добре после се представят и в политическата дейност. На Фандъкова някак прилепна прякорът от мрежите Учителницата, манталитетът й е такъв, нищо лошо. В професията на учителя главното е служението на велика кауза, разбира се, но не само. В него е включено и управлението на много специфични образователни процеси, а в работата на директора на училището и цял куп стопански, обществени, междуличностни и дори нравствени. Ако днес учителството е лесно и приятно поприще, от него няма да бягат младите хора, проблемът далеч не е само във възнагражденията.

Фандъкова става заместник-кмет по култура, образование, спорт и превенция на зависимости на Столичната община. Много полезен опит в местната власт, наситен и с немалко горчивини поради свои и колективни неуспехи. Зам-председател е на партията си. През 2009 г. е избрана за депутат, но я пренасочват към позицията на столичен кмет, ГЕРБ тогава е голяма сила, тя три пъти печели изборите с впечатляващо мнозинство. Междувременно преминава през изключително тежък стрес, успешно преодолява онкологично заболяване.

Натрупала е Фандъкова и доста умора през последните десетина години, кметът в големия град няма как да мързелува. Управленските й качества са проверяеми, действителното е налице, желателното може да бъде приземено, конкретизирано. Много дълъг е списъкът на претенциите на столичани към общината и кмета в частност.

Учителницата е най-често пред очите им, носи отговорност и за чуждите вини. За некачествените ремонти в инфраструктурата, за променящите се или закрити маршрути в градския транспорт. За редица по-дребни, но също дразнещи и неприятни за едни или други групи софиянци пропуски и грешки. Работила е и грешила Фандъкова, ялово дърво не го друсат.

ГЕРБ отново я издигна за избор, очевидно нямат с кого да я заменят. Срещу нейната кандидатура не се забелязва някой с поне малко сходен управленски и политически профил. Остава да я атакуват главно косвено, основно чрез обвинения по адрес на партията, правителството, премиера. Рутят статуквото и „модела ГЕРБ“, каквото и да влагат в това. Размахват някакви принципи, които преди това не им се е случвало някъде в местната власт да прилагат.

Споделят за съществуващ в джоба им дълъг списък от „доказали се кадърни, знаещи, можещи и честни“ лица, готови да оправят София в съкратени срокове. Предлагат желателното за гражданите поради липса на действителното в себе си. Виждаме цялата гама от театрални жанрове - от интерлюдии и мистерии до комедия дел арте и куклени пиески. Професионалист е само Тончо Токмакчиев, Сидеров гримасничи като опитен дилетант, другите са просто любители.

Мая Манолова е объркана, така и не си избра в коя оперета ще играе Жана д,Арк или майка Тереза, а й се иска поне в няколко да впечатлява. Ярък представител на желаното, откъснато от практическата основа за извършването му. Без подкрепата на социалистите и симпатизантите на БСП в София не може да се класира и в петорката на първия тур, но го играе безпартийна.Тогава за тях няма здрава мотивация да подкрепят именно нея, дори да са твърдо срещу „модела на ГЕРБ“.

Лакома е за част от големия процент десни столичани, но отдавна се е представила като „трето поколение социалист“. Жълтопаветниците са злопаметни на тази тема, точно срещу такива като нея доста са скачали по мегданите. „Умея да чувам хората. На тях им омръзна от голи обещания. Искат действие!“, казва тя. По-важното по време на избори обаче е те нея да чуят с кого и как ще действа, щом няма никакъв управленски опит.

Манолова люто напада Бойко Борисов като главният виновник за насадения „модел“, намеква за някакви „хoрa нa г-н Бoриcoв, кoитo рeaлнo дърпaт кoнцитe в Cтoличнa oбщинa“. Същевременно е широко известно, че той яко дръпна едни конци, за да наложи за омбудсман именно нея тъмночервената третопоколенка, явното протеже на председателя на ПЕС Станишев. Във всичките си видни политически роли досега тя е била любимката на сценаристи и режисьори едновременно. Но в нито една от тях не е носила отговорности за реални дела.

Само словоизлияния, чупки и стойки от трибуни и в медии, празни обещания и зле прикрито кариеристично настървение. В БСП вече няма сериозни шансове за растеж, остава да продължава извън нея по пътя на Елена Поптодорова в дипломацията, или още по-добре след Станишев на блажна международна служба. Ето защо открито подкрепи Истанбулската конвенция, знае, че този ритуален жест ще бъде забелязан от Сорос и важни демократи във Вашингтон и евентуално добре възнаграден.

Не я интересува съществено кметската тегоба в София. Няма и сериозни шансове за поста, българите са я сложили в редиците на активистите на Ония ценности, а не на нашите. Чрез кандидатирането си Манолова ясно се обозначава пред външните фактори за външна употреба, нужни са им на тях такива послушни кадри в европейски или световни институции. Я колко тукашни дамички си уредиха живота чрез сърфиране в политиката!