Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Изследователят Христо Смоленов пред „Труд“: Мадара и Плиска раждат цивилизационния суверенитет на българите

Удивителната планировка доказва, че по времето на Тервел, Крум и Омуртаг българските строители са имали идея за Златното сечение

Инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска бе учреден във вторник в БАН. Това се случва точно една година след кончината на проф. Божидар Димитров. Сред учредителите са почетният председател на Камарата на строителите Симеон Пешов, бившият председател на БАН Стефан Воденичаров, акад. Антон Дончев, проф. Михаил Константинов и др. За Голямата базилика в Плиска и други грандиозни градежи от времето на прабългарите разговаряме с изследователя Христо Смоленов.

– Г-н Смоленов, вие сте сред съучредителите на комитета за възстановяване на Голямата базилика в Плиска. Датата съвпада и с годишнината от смъртта на проф. Божидар Димитров. Разкажете за това начинание.
– Паметта на основите е несъкрушима. Макар построеното да е в руини, основите пазят информация за първоначалния замисъл на строителите. Те съхраняват мярата и пропорциите на градежите – материални следи и свидетелства за съзидателния дух на предците ни. Оказва се, че мярата на Мадарския конник, на Тронната палата в двореца на Омуртаг и на Голямата базилика в Плиска има космичен еквивалент. Тя е учудващо близка до данните на съвременната наука. Същевременно тази свещена мяра хвърля мост към системата от знания за Земята и Вселената, чиито носители и пазители са били древните българи. Единният стандарт в свещените градежи от Мадара до Плиска позволява да пристъпим към възстановяване на Голямата базилика като израз на духовно-цивилизационен суверенитет.

– Има ли някакво послание в градежите на древните ни предци?
– Тайното познание на древните българи е закодирано в размерите и пропорциите на каменни шедьоври от Първото българско царство. Те са разположени в пространството между Мадарското плато и гигантската могила до село Войвода на север. На юг се простират до Велики Преслав, на запад стигат до сакралния комплекс Сборяново, а на изток – до скалите на нос Калиакра. Удивителната им планировка доказва, че по времето на Тервел, Крум и Омуртаг българските строители са имали идея за Златното сечение и са използвали закономерности от прогресията на Фибоначи. (При това четири века преди да се роди този велик италиански математик, на когото дължим въвеждането на използваните днес цифри.) Строежите на Първата българска държава отсам Дунава са жалони на грандиозен космометричен проект. Той откроява духовната мощ на своите създатели. Не случайно двама колоси на британската историческа наука – сър Арнолд Тойнби и сър Стивън Рънсинман изразяват възхищението си от цивилизационното достойнство на българите, които противостоят на Източната Римска империя не като племе, дошло отнякъде си, а като държавотворен народ с хилядолетна култура. Имат самочувствието да застанат срещу най-голямата имперска сила на тогавашния свят. Борят се с Византия от позицията на собствена държавност – първата национална държава в Европа. И то не каква да е, а „Държавата на духа“, както академик Лихачов наричаше нашата България.

– Къде е мястото на Голямата базилика от Плиска?
– Средоточие на сакрална енергия в тази държава е Голямата базилика от Плиска – символ на духовен и цивилизационен суверенитет! В градежа на храма е вложена мяра за дължина, която има космичен еквивалент. Тази мяра се открива още в Тронната палата на Омуртаговия дворец, който е от по-стари времена. И това не е съвпадение, а израз на приемственост при сакралните градежи на древните българи. Явно те са възприемали размерите на Тронната палата като нещо свещено. И са пренесли като щафета това свое разбиране при проектирането на Голямата базилика. Вложили са същата свещена мяра и в новия християнски храм, за да осигурят приемственост на вярата, която на свой ред да запази държавата. Тази приемственост е подвиг на един народ, надживял превратностите на прехода между две епохи без да загуби своя духовен и цивилизационен суверенитет… Би било крайно несправедливо да свеждаме този преломен период само до смяната на една религия с друга. Едва ли преходът е бил просто от така наречените езически вярвания към християнството. Промяната има социално-тектоничен размах и засяга устоите на хилядолетната българска цивилизация. Съхраняването на нейните древни знания е било приоритет, към който строителите на храма са се отнесли с отговорността на посветени пазители. В основата на тези необикновени знания е гениално доловената връзка между космичните и земните пропорции. Koсмосът не е хаос от случайни явления и механични процеси. Освен тях има и обективно взаимодействие между универсални константи. Има математични принципи и закономерности, без които светът би бил в насипно състояние. Структурата и динамиката на света са гениално хармонизирани и този ред на нещата е обективна реалност. От такова разбиране произтича вярата на древните българи, която е била по-скоро космическа, отколкото езическа!

– А как стоят нещата с Мадарския конник?
– Вселената е преди всичко система от пропорции. Такова послание е закодирано в сакралното пространство около Мадарският конник. Той е глобален символ на много древна култура, която днес се възправя от руините. Самото разположение на дворците и храмовете в Плиска и Велики Преслав е белязано от впечатляващи пространствени закономерности. Това важи и за уникалния символ на българска държавност – Мадарския конник. Ще отбележа, че изразът „Мада-Ра“ на шумерски значи „свещена земя“, или „сияйна страна“. Мада = страна, земя, почва; Рa = сияещ, свещен. Да се изсече Мадарския конник в монументалните скали на платото Мада-Ра несъмнено е художествено-творчески подвиг. Чрез този барелеф българите са сакрализирали своето държавотворно присъствие в различни места по света. Но тук изваянието на царствения конник има и друг дълбок смисъл. Самият му формат (3.1 м Х 2.6 м) е забележителен и като мяра, и като пропорция. От нея се извеждат ширината на крепостната стена в Плиска, размерите на Тронната палата в Омуртаговия дворец, както и на кръстовидната сграда под олтара на Голямата базилика.

– Не станаха ли много загадките и съвпаденията?
– Да. Загадка остава функцията на тази сграда с размери (15.5 м Х 15.5 м). Важно е да се подчертае – този размер е точно пет пъти по 3.1 метра. Пет дължини на Мадарския конник определят разстояние = 15.5 метра, което е форматът на мистериозната кръстовидна сграда под олтара на Голямата базилика. Според някои изследователи тя може би е била мавзолей на български владетели. Според мен е имала астрономично предназначение – обсерватория на канасюбиги Омуртаг. От исторически документирания му спор с византийския проповедник Кинам става ясно, че Омуртаг вярвал в „този бог, който е създал Слънцето, Земята, Луната и планетите“. Удивително е, че олтарът на Голямата базилика – и външната, и вътрешната му ширина, и дълбочината на абсидата, възпроизвеждат измерения на по-древната кръстовидна сграда. На свой ред те са функция от дължината и височината на Мадарския конник. При това се получават по построение, с елементарни геометрични средства, без да са необходими сложни изчисления. Така в „светая светих“ на храма – в структурата на олтара присъства геометричното послание на Мадарския конник. Мярата и пропорцията на този вековечен символ носят информация за вселенски закономерности. Пропорцията между височината и дължината на Мадарския конник има и космометричен смисъл. Тя се равнява на (100 Х 100) по отношението между две характерни за Земята разстояния: екваториалния диаметър на планетата към максималното отдалечаване на Земята от Слънцето. Разбира се, това далеч надхвърля тогавашните астрономични познания. Би било пресилено да се твърди, че такъв смисъл е вложен съзнателно в барелефа на конник върху скалите на Мадарското плато. Но има и красота, и логика в грандиозния проект Мадара – Плиска. Разгърнатото там строителство използва обща сакрална мяра, която има космичен еквивалент. Тя отговаря на една милионна част от земната екваториална обиколка. Например, тази мяра = 40,075 м, умножена по квадрата на Златното сечение 21/13 х 21/13, прави точната дължина на Голямата базилика.

– Случайно съвпадение ли е това съответствие? Или е потвърждение на хипотезата, че древните българи са имали забележително познание за Земята и Вселената?
– Загадъчните му кодове осмислят главните градежи в архитектурния комплекс Мадара – Плиска. Става въпрос за Тронната палата и Двореца на Крум и Омуртаг, за храма в Цитаделата на север от Двореца, както и за храма, разположен западно от Тронната палата. Макар че са в руини, тези градежи респектират с непоклатимата квадрова зидария на основите. Тук и размерите на построеното, и разстоянията между обектите имат космометрични съответствия. Как и кога са били установени тези съответствия – това е отворен въпрос. Но те са факти, в чиято истинност се убеждаваме чрез измервания на терен и съпоставката им с данни на съвременната наука. Когато Питагор въвел за първи път понятието Космос, то означавало „красота“. Космосът е синоним за красотата на Вселената, част от която е системата Слънце – Земя. Неслучайно тази система е била във фокуса на древните българи – космометричният им проект е одухотворил завинаги пространството около Голямата базилика в Плиска. То сякаш оживява и се самоорганизира с мяра от Мадарския конник.

– А каква е връзката с прабългарската държава?
– В това пространство възкръсва тайното познание на Черноморската Атлантида, пренeсeно по-късно като щафета към Шумер и древен Египет. После то се отправя далеч на изток към свещената за българите планина Имеон. От великия предел на Памир и загадъчната Таримска котловина пътят на знанието продължава на запад, по небесната следа на Слънцето. Колко ли дълго трае завръщането през степите на Централна Азия, през Волга и Кавказ, до държавата на канасюбиги Кубрат? Между другото, на езика на шумерите и кутите (кути-гурите) изразът канасюбиги = канасю + би + ги означава „суверенен владетел“, т.е. повелител на своята си земя. Канасю значи „властвам“, „повелявам“; докато би ги означава буквално „негова земя“. По такъв начин титлата, изсечена върху прочутата колона на Омуртаг получава смислена интерпретация на най-древния известен език – на шумерски. А пък Кубрат е отглас от древния израз Kibrat Erbettim, с който шумерите означавали четирите четвъртини на цялото. Със същия израз те именували и четирите четвъртини на тогавашния цивилизован свят: Шумер, Акад, Елам и държавата на кутите.

– Как се е запазила държавността през вековете?
– Удивително е, че хилядолетия след великата цивилизация от Междуречието, древните българи са запазили в държавната си традиция ключови думи и позиции от нейната властова структура. Дори титлата „цар“ идва от същата традиция и означава на шумерски точно това, което значи и на български. Идвайки на Балканите, (всъщност – завръщайки се тук) българите носят заряда на много хилядолетия цивилизовано развитие. То им дава самочувствието да основат първата национална държава в Европа, чието име е България през 1400-годишното u съществуване на стария континент. Това е основата и на цивилизационния суверенитет, който народът ни не е губил дори през мрачните векове на робство, във времена на разруха, смут и разорение. За този народ с древна закалка е в сила една войнска мъдрост от далечния изток: „И седем пъти да паднеш – осем пъти стани!“ Тя важи с пълна сила и за решимостта да се даде нов живот на грандиозния проект Мадара – Плиска. За тази благородна цел трябва да се започне отнякъде, от нещо конкретно и заедно с това символично. Да започнем с възстановяването на Голямата базилика като символ на български духовен и цивилизационен суверенитет!

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.