Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Илиана Велкова – полиглот, млада и успяла българка, пред „Труд“: Където и да съм по света, България е в сърцето ми Националните традиции и фолклорът са мостът на една страна към света

Илиана сред скритите скални църкви на планината Гералта в Етиопия близо до границата с Еритреа.

Какво мисли една млада българка за родината си и за света. От какво не трябва да се отказваме и защо дългите хора, които извиват нашите сънародници по европейските площади, не бива да ни настройват негативно, а да ни радват. Откъде идва интересът u към езиците и защо Африка е в сърцето u. За всичко това разговаряме със завършилата в Оксфорд Илиана Велкова, която дни преди Рождество Христово получи покана за среща лично от вицепрезидента Илияна Йотова и разговаря с нея в кабинета й.

– Идвате ли си често в България, Илиана, и как виждате родината си? Хората, които живеят навън, винаги имат различен поглед върху всичко, което става тук, и обикновено очите им виждат повече хубавото, отколкото ние тук, които естествено се вторачваме повече в негативното. Как е при Вас, госпожице Велкова?
– Ходила съм в много държави и винаги първото, което виждам, са положителните точки. Тази година моят роден град Пловдив беше европейска столица на културата. Виждам красивите промени в града, колко се е инвестирало в музеите, за което много се радвам. Особено много се гордея с това, че моят Пловдив има история на над 8000 години. Споделям това в чужбина с приятели и колеги, но там много малко се знае, че Пловдив е по-стар и от Рим, и от Константинопол, и от Атина. И когато се върна в него, се гордея истински. Подбирам местата, които посещавам в България с моето семейство и най-вече с баба и дядо – те живеят в България. Пътуваме често и обичам запазените красиви места като Жеравна, Копривщица… Чувството да ги усетиш и видиш е невероятно.

– За какво Ви боли най-много тук, какво Ви дразни?
– Ще Ви кажа – наистина ме боли, заради липсата на уважение към възрастните хора. Чувствам, че това липсва особено сред младите хора. Може и в други държави да го има, но аз го забелязвам тук и бих желала да е по-различно.

– А ежедневните дребни битови проблеми дразнят ли Ви, обръщате ли внимание на грозните тротоари, на дупките по улиците?
– Разбира се, че виждам всичко това. Ходила съм в Африка, в Латинска Америка, в Азия, във всяка държава има по нещо, което да те подразни, но аз не се концентрирам в него. Да, прави ми впечатление, няма да крия, но имам надежда, че нещата ще се оправят. Ако нямаш надежда, не можеш да променяш.

– Политиката в България интересна ли Ви е, следите ли я? Научавате ли за почти ежедневните скандали, които белязват политическия живот тук?
– Следя новините, научавам все повече, интересува ме развитието в България. Следвала съм европейски науки и съм се концентрирала върху международните отношения, най-вече европейската политика. В последно време обаче се занимавам повече с африканска политика.

– Личи, че сте позитивен човек, разкажете малко повече за себе си. Всъщност Вие сте дъщеря на Ваня Велкова, обявена за „Българката на годината – 2016-а” от Държавната агенция за българите в чужбина.
– Израснала съм в Германия, където заминах още много малка с родителите си. Това бе решаващо за моето развитие. Освен сред немски деца, израснах и сред деца на други чужденци. Мои приятели бяха от Сирия, от Перу, от най-различни държави и още тогава заобичах общуването с тях, общите тържества и фестивали на народите. Благодарение най-вече на моята майка, макар и в чужбина, не забравих своите корени. Тя много искаше да мога да чета и пиша на български език, да зная българската история. Така моята майка създаде у мен любовта към света, много пъти ме е водила в Музея на народите в Хамбург, който е любимият ми музей. Предполагам, че точно това сложи началото на желанието ми да опознавам повече култури и да мога да си представя да живея в различни континенти за в бъдеще. На 15-годишна възраст заедно с моето семейство решихме да уча в Англия и там в един интернат продължих образованието си. Много съм благодарна за моралната подкрепа на цялото ми семейство, откакто съм в Англия, също виждам голяма промяна в мен. Образованието там е много по-различно, отколкото в Германия или в други държави, има традиции. Реших да остана и там да завърша висшето си образование. Следвах европейски науки в Лондон, а магистратурата си завърших в университета Оксфорд, по-точно миграционни науки в колежа „Лейди Маргарет” (Lady Margaret Hall, 1878 г.) Той е първият колеж, отворил врати за образованието на жени.

– Вашата майка Ваня Велкова е създателка на българското училище в Хамбург, чела съм, че тя прави невероятни неща за запазване на българските традиции и дух, макар и на хиляди километри от тук.
– Откакто я помня, мама носи България в себе си, където и да сме по света. Още като дете много държеше като нейна дъщеря, да не забравям България. Тя прави всичко и други деца, израстващи в чужбина, да знаят откъде е родът им, както и за нашите прадеди. Защото така научаваме за самите нас повече. Мама се интересува много от българския фолклор и традициите. Тя колекционира носии и това е част от ежедневието u. Никога не забравя за България, тя е учител по професия. Сега живее в Берлин и преподава български език на чужденци, както и немски за чужденци. Гордея се с нея, че знае да цени от къде е. И мен научи на това.

– Тя как прие наградата преди години?
– Беше много радостна. Бях в Германия тогава с нея, баба и дядо също. Вечерта, когато получи новината, много се зарадва. Знае, че наградата е само един резултат от усилията u, а най-главното, което я движи, е желанието u да пази българското и езика ни. Тя притежава страхотно чувство за отговорност, което е знак, че трябва да продължи напред по този път.

– Как майка Ви успя да запази и разгори огънчето за България, защото не всички наши сънародници успяват, а някои нямат желание да сторят това за децата си?
– Намирам за много важен факта, че родителите ми са били на еднакво мнение по този въпрос. И двамата са българи. Гледайки назад, оценявам и друго – ние винаги отбелязваме родните празници. Макар и да живеем в Германия, празнуваме всички български православни празници. Това събужда у мен голям интерес и любознателност. Когато бях малка, мама често ми четеше български народни приказки. Почти всяко лято бях на гости на моите баби и дядовци в България и пътувахме много из родината ми, сега също. Това наистина допринесе и остави следа в мен. Ще си позволя да кажа една суданска мъдрост: „Ние искаме да дадем две неща на децата си – първото са корени, а второто крила.”

– Илиана, много млади българи има навън – кой работи, кой учи, други там са се устроили за дълго. Но младите продължават и днес да напускат родината в търсене на своето щастие и реализация, на по-добро образование, причините са много… Учила сте в Германия, завършила сте един от най-престижните световни университети – Оксфорд. Какво е най-важното днес в съвременното образование?
– Когато човек е извън държавата, е трудно да каже къде е най-добре да има промяна в образователната система. Но мисля, че образованието в Англия е много добро и ще е чудесно, ако успеем да го постигнем и тук. Фокусът трябва да бъде върху това младите хора да се обучават да мислят самостоятелно, логически, не шаблонно и да имат свободен дух. Много е важно това да се цени, да има директен контакт с преподавателите и най-вече да има мотивация – на преподавателите, защото тя се предава и на децата, и на студентите. Освен това младите хора трябва да бъдат учени на качествата, които след обучението един работодател търси. Да има тази хармония от образованието към преминаването в професионалния живот. За реализацията в България на наши сънародници от чужбина е много важно какви перспективи им се предлагат, зависи от възможностите за реализация, предизвикателствата. Българската диаспора трябва да почувства, че България има нужда от нея.

– Много бих искала да Ви попитам за нещо, което се коментира в социалните мрежи често. Българите в чужбина обичат да показват нашия фолклор в страните, където живеят сега, и често те извиват дълги хора по европейските площади, развяват български знамена. Тук мнозина дори се присмиват на това, наричат го признак на комплекс и на едва ли не ориенталщина, разбира се много повече са тези, които го поощряват. Какво е мнението Ви?
– Наистина ли в България има такива хора, които гледат подигравателно на толкова искрена емоция?! Не мога да повярвам… Смятам, че те са изгубили чувството какво е да си българин. Тъжно е, много тъжно, необяснима е за мен такава реакция… Тези хора тъгуват за България, те обичат родината си, но животът ги е откъснал от нея и те искрено мечтаят, желаят да се докоснат до родната култура точно в такива моменти на празненства. Защо да не подчертаят своята принадлежност към страната, в която са се родили?

– Сега наричаме света глобално село, нациите като че ли остават малко назад…
– Знаете ли, работих като стажант с консултантски дейности към една немска програма към Африканския съюз в Адис Абеба, Етиопия. И на 1 март се подготвих – занесох мартеници. На всички мои колеги, които бяха буквално от цял свят, подарих бяло-червена мартеничка и повярвайте – целият Африкански съюз ухаеше на българската пролет, емоцията беше толкова силна… Най-много ме впечатли огромния интерес на всички към тази наша символична българска традиция. По тази логика сигурно някои може да ми се присмее, но чужденците оцениха силно тази наша традиция и целият ден тези хора, които нямат нищо общо с нас, го празнуваха заедно с мен. Не мога да ви опиша как се чувствах!

– Виждала ли сте в чужбина някой да неглижира нашите народни танци, да гледа с досада на всички тези български традиции?
– Не, никога. Не съм усетила дори и най-малък намек за подобно нещо. Дори смятам, че културата, фолклорът, традициите трябва да се спазват, да живеят в нас, независимо колко е стеснен вече този свят и въпреки глобализацията. Това прави света по-интересен и по-пъстър. Хората винаги са били различни и ще бъдат такива. Ако знаете, в Етиопия, където съм често, колко много хората се гордеят със своята култура и традиции и това е изключително впечатляващо.

– Е, онези хора, за които сега говорим, могат да вметнат, че това е Африка, не е Европа…
– Да ги оставим тях… Африка е изумителна. Последните години съм размишлявала доста откъде дойде тази моя любов към Африка. Бих казала, че най-вероятно това са трудните човешки съдби в Африка, които пулсират в мен днес. Намерих в интернет един цитат, който искам да Ви кажа и той до известна степен обяснява защо толкова обичам този континент. Цитатът е следният: „Там времето тече по-бавно. Там е започнало всичко. Там усещаш силата на природата. Там разбираш колко малки и едновременно големи са хората.” За мен Африка е не само континент, той е чувство, надежда, светлина. Прекалено много подценяват Африка в световен мащаб, поради нейната крехкост, конфликти, несигурност. Но в моите очи не е така.

– Бедни са, но щастливи, твърдят различни световни изследвания.
– Да, така е. Африка расте все повече, тя е сърцето на света. Намерих статистика, в която пише, че шест от най-бързо развиващите се страни в света през последното десетилетие са африкански. Но още по-важно е, че подобна икономическа перспектива се предвижда и за следващото десетилетие. В момента Етиопия е на първо място по икономическо развитие, на второ място е Бряг на слоновата кост или както сега се казва Кот д’Ивоар, Гана, Руанда. Точно това ме накара да изучавам суахили – африкански език, който се използва в Източна Африка – Танзания, Конго, Руанда, Кения, Сомалия. Думата идва от „сахил” – език на крайбрежието. Това говори, че е език, който пътува и се използва на много места.

– Вие знаете 8 езика, откъде тази любов към езиците, има ли причина за това?
– Да, има. Сега на моята възраст мисля, че да изучаваш езици, е начин на живот. По време на първото ни семейно пътуване до Париж – тогава бях на 6 години, толкова бях изумена от Франция, че у мен се породи неистово желание да изучавам френски. Сама, по моя инициатива в първи клас започнах да уча езика. Това възбуди и желанието ми да изучавам повече езици. То продължи и в Германия, и в Англия. В този свят изучаването на чужди езици говори за самите нас, за уважение към другите. И където и да си по света, да покажеш желание да общуваш с хората там, това го оценяват веднага. Сега обмислям да изучавам и арабски език.

– В последните години има доста опити за преиначаване и подмяна на историята, като че ли дори се толерира забравата. Заради факти от историята някои народи се мразят, други са преодолели различия. Какво мислите Вие за това?
– Историята е мост към бъдещето. Не може да я забравяме. Фактите не трябва да се подменят. Те показват какви грешки не бива да правим, историята е учителка на народите. Истината трябва да се изрича, колкото и страшна да е тя. Истината ще ни направи свободни.

Нашият гост
Илиана Велкова е на 29 години. Родена е в Пловдив, но от много малка отива да живее с родителите си в Германия. Следва „Европейски науки” в Лондон, а магистратурата си завършва в университета Оксфорд – миграционни науки в колежа „Лейди Маргарет” (Lady Margaret Hall, 1878, първият колеж отворил врати за образованието на жени). Полиглот – знае 8 езика, пет от които на най-високо ниво.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.