Ирини Жамбонас - Актриса със златно сърце

Новият филм на Стефан Командарев “В кръг” вместо да се върти в кръг, изхвърча право нагоре с две награди в световния си дебют на фестивала в Сараево. Лентата получи наградата CINEUROPA - за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура. Това обаче, на което най-много се радват всички в екипа, е наградата “Сърцето на Сараево” за най-добра женска роля на безкрайно обичаната и талантлива Ирини Жамбонас.

Филмът разказва за три двойки патрулиращи полицаи в нощна София и предизвикателствата, с които се сблъскват, докато са на поста си. Екипът е звезден, а премиерата в България ще бъде на 8 ноември.

Ирини Жамбонас играе във втори пореден филм на Командарев. В предишния - “Посоки”, тя играеше таксиметров шофьор. Сега отново кръстосва нощна София, но като полицайка в патрулна кола със Стефан Денолюбов.

Всеки, който е работил с Ирини, казва за нея, че тя не играе, а живее с образа. Затова цяла плеяда български режисьори я канят на сцената на театъра - Леон Даниел, Теди Москов, Пламен Марков, Мариус Куркински.

Ирини Жамбонас е родена на 12 ноември 1969 г. Нейните родители бягат от германския режим през 1944 година и се заселват в България. Мечтае за сцената от дете.

По разказите на родителите й, тя тормозела хората в квартала още съвсем малка, като им изнасяла концерти. “Пеех фаливо, разбира се, а и сега пея фалшиво, а много обичам да пея”, разказва Ирини пред Рашко Младенов (поредица от интервюта с колеги, б.р.). И днес любимо занимание й е да тормози вокално колегите си в театъра, така както е тормозила и съседите преди години.

“Но от друга страна - казва тя - имам огромни фенове в театъра, като Илка Зафирова, Иван Петрушинов и други, които твърдят, че моят певчески талант е на космическо ниво”.

По театъра я запалва актьорът Филип Трифонов. Историята е прелюбопитна. Като ученичка Ирини се пробвала в едно театрално студио, откъдето я изгонили, защото “за нищо не ставала” и тя тръгнала да си реве по софийските улици. Реве момичето, а дъждът вали в унисон с вътрешното й състояние. Стига до университета и се скрива под някаква козирка. Там някакви хора пушат нервно цигари, а след това идват още и още хора. По едно време се отваря някаква врата и някой казва “Хайде, влизайте всички!” Тя първо се дръпнала и рекла едно “Ама аз не съм...”, но онзи бил настоятелен: “Всички да влизат!” И така Ирини се озовава в студентския театър, където Филип Трифонов и Димитър Марин правили кастинг за постановка. Ирини си знае, че не става за актриса, но в продължение на две седмици ходи упорито на препитването и накрая се оказва една от избраните.

“Филип Трифонов е първият ми учител. Навремето той ми казваше, че един актьор не може да си позволи да играе това, което е играл вчера, нищо че това е една и съща постановка. Мина доста време, докато разбера какво е искал да ми каже.”

Кариерата на Ирини Жамбонас изригва с участието й във филма “Маргарит и Маргарита” на Николай Волев. Филмът е толкова силен и провокативен, че е забранен като “прекалено публицистичен и нямащ художествена стойност”. Тръгва по кината едва в края на 1989 година, след промените.

Ирини е на 16 години, когато се снима филма и трябва да се справи с доста сериозно предизвикателство. Тя не осъзнава, че целият екип се опълчва на системата, като представя едни сценарий пред Художествената комисия, а снима по съвсем друг. Никой от актьорите не издава тайната до края на снимките.

След завършването си в Академията, мечтае да замине в Пловдив, където вече са разпределени нейни приятели - съмишленици, но не я харесват и тя изкарва едно тъжно лято, пропити със самообвинения “ти за нищо не ставаш”. Нейн приятел, актьор разбира се, я пита дали навсякъде си е подала документите и става ясно, че тя дори не е смеела да мечтае да си подаде документите в “Малък градски театър “Зад канала””. Той подава документите вместо нея и не след дълго й се обажда Руси Чанев, за да я покани в трупата и тя остава там и досега, въпреки бунтарския си характер.

“Да си бунтар не означава непременно да сменяш театър след театър... “Зад канала” е първият театър, който ми отвори врати. За него ме държат колегите и сцената. Там са корените ми. Не обичам думата “бунтар” изобщо. Бунтът е типичен за тийнейджъра, който за да те накаже, се прибира в два през нощта и не ти говори цяла седмица. Минала съм тази възраст отдавна. Другото е опитът ми да отстоявам някакви мои принципи и критерии - за добро и лошо, за хубаво и грозно, за стойностно и нестойностно.”

 

Сблъсък между актьорски и истински патрул

За да се подготви за ролята, Ирини се среща и разговаря няколко пъти с действаща полицайка, присъства на патрули, наблюдава, а сетне репетира, докато се превъплъти истински в ролята си. По време на репетициите, които Командарев обича да прави на терен, се стига дори до комична ситуация. Истински патрул спира за проверка актьорския патрул и се започва “Колеги, може ли документите ви? О, нямате документи? Какви сте вие?”. Подозренията на снимачния екип са, че след като полицаите са зърнали красива колежка, която не познават, любопитството им е надделяло, за да ги връхлети изненадата, че това е актриса.

 

За нея

Не търпи компромиси

Когато поканих Ирини за филма “Посоки” й казах, че ще имаме дълги репетиции. Бях приятно изненадан от реакцията й: “Знаеш ли от колко години мечтая за такъв тип работа...”. И по време на тези репетиции, както и при работата ни за “В кръг”, Ирини и аз, заедно с нейните партньори Димитър Баненкин и Стефан Денолюбов направихме пълен анализ на техните образи, обсъждахме, пробвахме, променяхме, пренаписвахме. Докато се получи истинско. Ирини е мислещ актьор, перфекционист, който не търпи компромиси. Дава всичко от себе си, но и изисква същото от режисьора и партньорите си. И затова киното я обича.

Стефан Командарев, режисьор

 

Момичето огън

Ирини. Момичето огън. Така я наричам. Първата ни съвместна работа беше в “Ярост” на Илиян Симеонов. Последваха театрални постановки и още филми. Последните, в които работихме заедно са “Докато Ая спеше” на Цветодар Марков и “Посоки” на Стефан Командарев. Истината за нея е, че тя никога не играе. Тя живее! Щастлив съм за Ирини. Много... ама много...! Тя наистина е един от най-любимите ми партньори!

Добрин Досев, актьор

 

Поредно признание

Много се радвам за наградата, защото това е поредното признание, че имаме талантливи актьори от световно ниво. Ирини Жамбонас е страхотен професионалист. С месеци се подготвяше за ролята си - работиха със Стефан по образа и текста. По време на репетициите, тя както и другите актьори, имаше възможност да наблюдава и присъства на реално дежурство с полицаи. Ирини беше изключително концентрирана и изискваща от себе си и към своето изпълнение и не е случайно, че прави такава органична, автентична и пълнокръвна роля.

Катя Тричкова, продуцент

 

Мечтан партньор

Ирини Жамбонас е мечтан партньор от мен, а би трябвало и от всеки уважаващ себе си актьор, а бих добавил и режисьор. Страхотно удоволствие е да се работи с нея. И искрено се надявам, че “В кръг” и “Докато Ая спеше” няма да са последните ни общи проекти, а началото на един творчески тандем! Дано да съм заслужил това право.

Стефан Денолюбов, актьор

Коментари

Задължително поле