Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Ирини Жамбонас – Актриса със златно сърце

Новият филм на Стефан Командарев “В кръг” вместо да се върти в кръг, изхвърча право нагоре с две награди в световния си дебют на фестивала в Сараево. Лентата получи наградата CINEUROPA – за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура. Това обаче, на което най-много се радват всички в екипа, е наградата “Сърцето на Сараево” за най-добра женска роля на безкрайно обичаната и талантлива Ирини Жамбонас.

Филмът разказва за три двойки патрулиращи полицаи в нощна София и предизвикателствата, с които се сблъскват, докато са на поста си. Екипът е звезден, а премиерата в България ще бъде на 8 ноември.

Ирини Жамбонас играе във втори пореден филм на Командарев. В предишния – “Посоки”, тя играеше таксиметров шофьор. Сега отново кръстосва нощна София, но като полицайка в патрулна кола със Стефан Денолюбов.

Всеки, който е работил с Ирини, казва за нея, че тя не играе, а живее с образа. Затова цяла плеяда български режисьори я канят на сцената на театъра – Леон Даниел, Теди Москов, Пламен Марков, Мариус Куркински.

Ирини Жамбонас е родена на 12 ноември 1969 г. Нейните родители бягат от германския режим през 1944 година и се заселват в България. Мечтае за сцената от дете.

По разказите на родителите й, тя тормозела хората в квартала още съвсем малка, като им изнасяла концерти. “Пеех фаливо, разбира се, а и сега пея фалшиво, а много обичам да пея”, разказва Ирини пред Рашко Младенов (поредица от интервюта с колеги, б.р.). И днес любимо занимание й е да тормози вокално колегите си в театъра, така както е тормозила и съседите преди години.

“Но от друга страна – казва тя – имам огромни фенове в театъра, като Илка Зафирова, Иван Петрушинов и други, които твърдят, че моят певчески талант е на космическо ниво”.

По театъра я запалва актьорът Филип Трифонов. Историята е прелюбопитна. Като ученичка Ирини се пробвала в едно театрално студио, откъдето я изгонили, защото “за нищо не ставала” и тя тръгнала да си реве по софийските улици. Реве момичето, а дъждът вали в унисон с вътрешното й състояние. Стига до университета и се скрива под някаква козирка. Там някакви хора пушат нервно цигари, а след това идват още и още хора. По едно време се отваря някаква врата и някой казва “Хайде, влизайте всички!” Тя първо се дръпнала и рекла едно “Ама аз не съм…”, но онзи бил настоятелен: “Всички да влизат!” И така Ирини се озовава в студентския театър, където Филип Трифонов и Димитър Марин правили кастинг за постановка. Ирини си знае, че не става за актриса, но в продължение на две седмици ходи упорито на препитването и накрая се оказва една от избраните.

“Филип Трифонов е първият ми учител. Навремето той ми казваше, че един актьор не може да си позволи да играе това, което е играл вчера, нищо че това е една и съща постановка. Мина доста време, докато разбера какво е искал да ми каже.”

Кариерата на Ирини Жамбонас изригва с участието й във филма “Маргарит и Маргарита” на Николай Волев. Филмът е толкова силен и провокативен, че е забранен като “прекалено публицистичен и нямащ художествена стойност”. Тръгва по кината едва в края на 1989 година, след промените.

Ирини е на 16 години, когато се снима филма и трябва да се справи с доста сериозно предизвикателство. Тя не осъзнава, че целият екип се опълчва на системата, като представя едни сценарий пред Художествената комисия, а снима по съвсем друг. Никой от актьорите не издава тайната до края на снимките.

След завършването си в Академията, мечтае да замине в Пловдив, където вече са разпределени нейни приятели – съмишленици, но не я харесват и тя изкарва едно тъжно лято, пропити със самообвинения “ти за нищо не ставаш”. Нейн приятел, актьор разбира се, я пита дали навсякъде си е подала документите и става ясно, че тя дори не е смеела да мечтае да си подаде документите в “Малък градски театър “Зад канала””. Той подава документите вместо нея и не след дълго й се обажда Руси Чанев, за да я покани в трупата и тя остава там и досега, въпреки бунтарския си характер.

“Да си бунтар не означава непременно да сменяш театър след театър… “Зад канала” е първият театър, който ми отвори врати. За него ме държат колегите и сцената. Там са корените ми. Не обичам думата “бунтар” изобщо. Бунтът е типичен за тийнейджъра, който за да те накаже, се прибира в два през нощта и не ти говори цяла седмица. Минала съм тази възраст отдавна. Другото е опитът ми да отстоявам някакви мои принципи и критерии – за добро и лошо, за хубаво и грозно, за стойностно и нестойностно.”

 

Сблъсък между актьорски и истински патрул

За да се подготви за ролята, Ирини се среща и разговаря няколко пъти с действаща полицайка, присъства на патрули, наблюдава, а сетне репетира, докато се превъплъти истински в ролята си. По време на репетициите, които Командарев обича да прави на терен, се стига дори до комична ситуация. Истински патрул спира за проверка актьорския патрул и се започва “Колеги, може ли документите ви? О, нямате документи? Какви сте вие?”. Подозренията на снимачния екип са, че след като полицаите са зърнали красива колежка, която не познават, любопитството им е надделяло, за да ги връхлети изненадата, че това е актриса.

 

За нея

Не търпи компромиси

Когато поканих Ирини за филма “Посоки” й казах, че ще имаме дълги репетиции. Бях приятно изненадан от реакцията й: “Знаеш ли от колко години мечтая за такъв тип работа…”. И по време на тези репетиции, както и при работата ни за “В кръг”, Ирини и аз, заедно с нейните партньори Димитър Баненкин и Стефан Денолюбов направихме пълен анализ на техните образи, обсъждахме, пробвахме, променяхме, пренаписвахме. Докато се получи истинско. Ирини е мислещ актьор, перфекционист, който не търпи компромиси. Дава всичко от себе си, но и изисква същото от режисьора и партньорите си. И затова киното я обича.

Стефан Командарев, режисьор

 

Момичето огън

Ирини. Момичето огън. Така я наричам. Първата ни съвместна работа беше в “Ярост” на Илиян Симеонов. Последваха театрални постановки и още филми. Последните, в които работихме заедно са “Докато Ая спеше” на Цветодар Марков и “Посоки” на Стефан Командарев. Истината за нея е, че тя никога не играе. Тя живее! Щастлив съм за Ирини. Много… ама много…! Тя наистина е един от най-любимите ми партньори!

Добрин Досев, актьор

 

Поредно признание

Много се радвам за наградата, защото това е поредното признание, че имаме талантливи актьори от световно ниво. Ирини Жамбонас е страхотен професионалист. С месеци се подготвяше за ролята си – работиха със Стефан по образа и текста. По време на репетициите, тя както и другите актьори, имаше възможност да наблюдава и присъства на реално дежурство с полицаи. Ирини беше изключително концентрирана и изискваща от себе си и към своето изпълнение и не е случайно, че прави такава органична, автентична и пълнокръвна роля.

Катя Тричкова, продуцент

 

Мечтан партньор

Ирини Жамбонас е мечтан партньор от мен, а би трябвало и от всеки уважаващ себе си актьор, а бих добавил и режисьор. Страхотно удоволствие е да се работи с нея. И искрено се надявам, че “В кръг” и “Докато Ая спеше” няма да са последните ни общи проекти, а началото на един творчески тандем! Дано да съм заслужил това право.

Стефан Денолюбов, актьор

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.