Истинският наказателен вот на българите предстои

Генералният извод от финала на президентската надпревара е, че отново избиратели и политически партии заговориха на различни езици. Веднага след загубата на Цачева, Бойко Борисов хвърли оставката на своя кабинет с думите, че в България има нова политическа ситуация и в нея неговата партия не може да остане и да управлява. Ето защо трябва да има нови избори. Тези думи бяха подети и от лидера на БСП Корнелия Нинова, която също видя именно предсрочни избори във вота на българите. Данните от проведено социологическо допитване на "Галъп", обаче показват точно обратното. 46.8% от гражданите са против подобен ход.

След като мнозинството българи не искат предсрочни избори, тогава защо не подкрепиха избора на Цачева? За разлика от политическите сили, избирателят разглежда изборите сами за себе си. Партиите се опитаха да превърнат президентския вот в мащабно социологическо проучване за тяхното одобрение в обществото. За това и веднага насочиха своите коментари на там. Анализите в изборната нощ се обединиха около това, че ГЕРБ и Бойко Борисов са смъртно ранени и тяхното време във властта е изтекло. Аргументът за това бе, че ефектът Борисов вече не работи. Този ефект е олицетворен в това, че Борисов посочи Росен Плевнелиев за президент и народът го избра. Всъщност подобен ефект никога не е имало. ГЕРБ са открито лидерска партия и ето защо дали ще се нарече някой посочен от Борисов или подкрепен от ГЕРБ е равнозначно. Изборът на Плевнелиев през 2011 г. бе обвързан с това, че той бе един от най-одобряваните министри в кабинета и се радваше на висок личен рейтинг.

Загубата на Цецка Цачева може да се определи като автогол на самия Борисов. Много дълго време отлагаше кандидатурата на партията му за президент и я обяви буквално 4 седмици преди вота. Това го постави в ситуация, в която трябваше да назове силен кандидат, а не слаб, който тепърва да налага. Радостта на БСП от победата на Радев може би нямаше да я видим, ако срещу него се бе изправил Томислав Дончев например или самият Борисов, каквото спекулации имаше.

На предизборния дебат между Цачева и Радев пролича, че генералът не е все още добре запознат относно функциите и правомощията на президентската институция и неговата опонентка го превъзхождаше в това отношение. От друга страна обаче Цачева носеше на гърба си всички управленски грешки на ГЕРБ и слаб личен рейтинг в обществото. Тежестта им се оказа непосилна за нея и я сгромоляса.

И все пак защо Цецка Цачева? Преди да бъде обявено името на кандидат президента на ГЕРБ социологическите данни показваха, че мачът е с предизвестен резултат и единственото неизвестно в него е човекът, който ще бъде издигнат от ГЕРБ и Бойко Борисов за следващ президент. След обявяването на Цачева гласоподавателите застинаха. Много малка част от подкрепящите партията допускаха, че това ще бъде нейният избор и че те трябва да се олицетворяват с Цачева, а не с един Томислав Дончев, например. Именно това подхрани и усещането, че Борисов и ГЕРБ са се самозабравили във властта и могат да си позволят да им налагат какво да правят.

Всъщност изборът на Борисов бе стратегически и стъпка към нови предсрочни избори, които е по-вероятно да бъдат проведени чрез мажоритарна система. Цачева в никакъв случай не е силен мажоритарен кандидат. На местните избори през 2007 г. в Плевен се класира 3-та. Останалите спрягани имена за кандидат президентския вот са силни мажоритарни кандидати, които биха били много по-полезни за Борисов при едни предсрочни избори с мажоритарен характер. Цачева обаче има своите предимства. Познаването на законите и възможностите на президента, биха помогнали на ГЕРБ при организацията на едни предсрочни избори да заложат технически предимства за партията при вота. Знаейки, че изборът на Цачева ще е труден, Борисов заложи самото правителство, с надеждата, че така или иначе този управленски формат е изчерпан и рано или късно предсрочният вот ще бъде факт, за подсили слабата кандидатура на партията си.

Референдумът бе представен на обществото като шанс политическият модел най-после да бъде променен и така да се разбие статуквото. Залаганите в него ограничения с намаляване на субсидиите за политическите партии или преминаването към мажоритарна избирателна система, трябваше да бъдат звучен шамар за политическата класа, с който избирателите да я накажат. Още в нощта на първи тур всички политически сили хвърляха гордо шапки към тава и се радваха на големия му успех. Това показа, че всъщност никой от тях не се е притеснявал от вота и по никакъв начин не се чувства наказан.

Защо се радват политиците? Последните няколко години показаха, че политическата класа и избирателите са стигнали до положение без изход. На двата предходни парламентарни вота се видя, че правителство може да бъде съставено с широка коалиция и много компромиси. Тази управленска формула не се одобрява нито от избирателите, нито от политическите сили. Проучването на „Галъп“ сочи, че дори и при предсрочни избори, управленският цуг-цванг няма да се промени. Партия ГЕРБ би получила 31% подкрепа, БСП 28.9%, "Патриотичният фронт" ще е трета политическа сила с 6.8% (тук не се отбелязва коалицията, която бе направена с АТАКА и резултатът на патриотите може да бъде удвоен), а ДПС – четвърта, с 5.8%.

Мажоритарният вот е именно решението, което ще помогне да се излезе от тази трудна политическа ситуация и може да отреди на някоя политическа сила комфорта да разполага с мнозинство в новия парламент. Голямата въпросителна в момента е дали ще имаме изцяло мажоритарни избори или частични такива. Последните вече бяха факт при местните избори. Именно те могат да бъдат индикатор какво може да бъде и разпределението след предсрочните избори. На местните избори през 2015 г. ГЕРБ спечели в 22 от областните града. Само 6 областни града избраха свой кмет от различна политическа партия или формация. Това показва, че при една мажоритарна изборна система, вероятността ГЕРБ да стигнат до така желаното пълно мнозинство е съвсем реална.

Различният изборен модел дава и възможност за останалите политически сили да променят своите резултати в момента и да вземат по-комфортни позиции. Именно за това и не видяхме сериозна кампания срещу референдума, която да представи на гласоподавателите различна от налаганата в Шоуто на Слави гледна точка. Възможности за подмяна на вота на народа има и при мажоритарните кандидатури. Веднага след приключване на местните избори част от мажоритарно избраните кандидати се оттеглиха и предоставиха полученият от тях мандат на представителите на политическите формации, които са ги издигнали. Именно тази възможност ще е от ключово значение при изготвянето на новия изборен кодекс.

Нека завършим и така както започнахме. Анализите на политиците и визията им за следващите 12 месеца отново се оказва, че не са точно тези, които иска народът. Това ни води и до очакването, че истинският наказателен вот на българите тепърва предстои, но все още не е ясно срещу кого ще бъде.

Коментари

Задължително поле