Задържаха мъж за изготвяне на фалшиви документи в Силистра

Дете в болница, съсед го би с пръчка

Вижте колко похарчиха партиите в предизборната кампания за евровота

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Историкът академик Георги Марков пред „Труд“: Превърнаха историята в Женски пазар – това за мен, другото за теб

Страстите около партийните субсидии се оказаха поредната дъвка за политиците. Как тълкува това един историк и прави ли някакви паралели с други времена. Лятото предлага и други теми, които нагорещяват Балканската обстановка – вечната тема за македонските и българските герои, както и изборите в Истанбул. По тези въпроси разговаряме с акад. Георги Марков.

– Политическите и обществени дебати около темата за партийните субсидии разпалиха много страсти. Вие като историк как ги тълкувате, правите ли паралели, защо разбирателството е трудно постижимо, академик Марков?
– Преди 30 години беше ясно – партията разполагаше с държавата. Една партия – едни избори и една победа. Сега вече има много партии и ние възприехме германския модел на финансиране – има държавна субсидия, има и много силни фондации. Всъщност всяка партия си има фондация. „Конрад Аденауер“ е на християндемократите, „Фридрих Еберт“ на социалдемократите и т.н. Те разполагат с достатъчно средства, защото в Германия не се допуска намесата на едрия капитал във властта. Някои говорят за американския модел, но САЩ са друга държава – имат много милиардери. И всички избори им струват все по-скъпо. Открай време там управлява едрият капитал. Тръмп обаче реши да направи изключение – каза, че е милиардер и той ще управлява, защото той има пари. А нашите олигарси не са чак толкова богати, имаме милионери, но милиардери – не. Освен това при нас играта загрубява. Нямаме тези политически традиции, както в Щатите. Казват: „Давам ти парите, но искам това и това“ – т.е. става сделка. В това отношение най-потърпевши у нас ще бъдат малките политически партии и те просто ще загинат.

– Ако се върнем във времето назад, субсидиите за партиите възникват по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Т.е. от 1989-а година до 2001-2002 г. на практика не е имало субсидии. Това все пак е въпрос на модел.
– Тогава премиерът Сакскобургготски каза да видим германския модел, при който партиите не зависят от олигарсите, а да получават държавни субсидии. За нашето бедно положение 12 лева бяха много, а те намалиха субсидията само с един лев. Което беше възмутително за обществото. Разбира се, ако субсидията е само левче, малките партии трудно биха издържали, може би 3-4 лева ще бъде нормално.

– Сериозно се говори, че намаляването на субсидиите само на левче ще даде възможност за корупция.
– Има и такава теза и тя е възможна. Слави Трифонов може и да се готви за политик, е – видяхме, че в Украйна избраха комик за президент, но политиката днес е шоу по американски. Не бива да се прекалява с това шоу. Един лев наистина е много ниска субсидия, може би 3-4 лева да е нормално, но това го казвам без да съм специалист, все пак съм историк. Според мен обаче трябва да има държавна субсидия. Видяхме как Бойко Борисов хвана картата на популизма, макар че може и да използва любимия си принцип „проба-грешка“. Неговата партия има много пари, ГЕРБ е в най-доброто финансово състояние. За БСП не зная как са, но ето – техните милионери пък са разделени, може и да са в трудно положение. ГЕРБ имат предимство, и Борисов реши да влезе със сила в популизма. Убеден съм, че това предложение работи за ГЕРБ, а не за другите партии.

– Помним резултатите от един референдум преди няколко години, когато много българи гласуваха за левче субсидия, дори имаше искания да няма и левчето. Вълната на омраза към партиите днес също е силна. Така ли е?
– Има омраза, но ако партиите бъдат лишени от всякакви субсидии или пък тя остане само 1 лев, наистина те ще бъдат принудени да търсят пари – било от български олигарси или, не дай си Боже, от чужбина. Точно тогава има опасност за националната ни сигурност. Затова трябва да не се поддаваме на вълната на Слави Трифонов. Едно е да си водещ на най-популярното шоу почти 20 години, друго е да правиш политика чрез шоу. Трябва да има мярка. Помним още Жорж Ганчев, който внесе елемент на шоу в българската политика с думите: „Не ме гледай тъпо, българино!“ Това тогава правеше впечатление.

– Освен за партийните субсидии, политическото лято започна и с много страсти по една друга тема – за Гоце Делчев, която нашите съседи – македонците навиват като макара. Вие – историците, предвидихте, че това може да се случи, защото се оказа, че създадената комисия за историческите факти нищо не можа да направи.
– То и нямаше как да направи, защото тук става дума за употреба на историците. А това е най-гадното нещо. Историците бяха употребявани много преди 1989-а, сега се случва същото. Съжалявам, че трябва да кажа това за колегите. Ето, гърците държаха 30 години Македония далече от НАТО и успяха. Подходът им беше печеливш. Отказаха Скопие от т.нар. антично наследство за Александър Македонски. А ние подписахме договора с македонците, за да угодим на чичо Сам (САЩ). Получи се така, че политиците казаха: „Ето, тук има едни историци, те ще свършат работа“. А наистина предварително беше ясно, че комисията няма как да помогне. Все пак вече доста поколения са възпитавани в друга история. Самият Никола Груевски преди 4-5 години беше казал: „Как така българите имат градове, които се казват Гоце Делчев и Сандански? Това са наши национални герои. Аз това съм го учил в училище!“ Е, да, но той е учил една фалшифицирана история с промит мозък. Преди година заявих за нашата външна министърка Захариева, че в политиката и дипломацията могат да се правят фалшификации, но в историята не могат. Захариева се беше похвалила, че македонците признали Самуил за цар на българите. Нищо подобно, те казаха: „Да, голямо е царството на цар Самуил. Но той първо е цар на македонците, той е наш. А след това е цар на българите, на ромеите“ и т.н. Както Иван-Асен II е цар на българи и на ромеи.

– Новият президент Стево Пендаровски и той скандализира с изказването си, че Гоце Делчев е българин, но искал да се бори за независима македонска държава.
– Това е също пълна глупост! Нашият академик Любомир Милетич е събрал спомените и на Гоце, на Даме Груев и те три пъти са издавани. Даме казва: „Ние знаехме, че няма да има второ Съеднение, няма да има втора Източна Румелия, съседите ни няма да позволят това да стане. Ние се борим за автономия, искаме автономна Македония, но с бъдещо присъединяване към България“. Все още македонците не са се опитали да си „присвоят“ и големия българин Иван (Ванче) Михайлов.

– Политиците ни допитват ли се по този проблем до вас – историците, искат ли съвети как да действат в тази ситуация?
– Колегите, които са в тази българо-македонска комисия, са добри историци, сигурно има какво да им кажат. Но те всички са минали през МВнР и се правят на дипломати. Исторически не могат да се правят компромиси и да те опрат до стената с някоя нова теза. Те нямат моралното право да ровят костите на нашите герои…

– Г-жа Захариева не подходи ли малко погрешно към тази българо-македонска комисия, може би от Външно имаха едни очаквания, а македонците пак се опитват да си присвояват костите на нашите?
– Ние – политиците, излязохме по-смели и от историците. Много моля – не зная доколко министър Захариева е запозната с историята на българите в Македония, но компромиси не трябва да има. Та съседите ни в една сутрин на 1944-а са се събудили македонци. Не може да приемем тяхната теза, как така държавата ни ще преглътне този цинизъм? САЩ ще пробутат Северна Македония в НАТО, това е ясно. Чичо Сам гони Дядо Иван от Балканите, обаче за Европейския съюз това е доста по-сложно. Там лесно няма да стане, а и чичо Сам няма как да ги пробута, защото няма интерес. Както Любчо Георгиевски каза преди години: „Ние трябва да признаем българското минало до края на Втората световна война. А София трябва да признае настоящето – че Тито е създал някаква македонска нация. Те обаче казаха: „Как така, ние щом имаме македонска нация, трябва да имаме национални герои“. Още като бях директор на Института по история към БАН те казваха: „Много са героите. Гоце Делчев, Даме Груев и Яне са наши. Вие си вземете Тодор Александров и Иван Михайлов.“ Тогава още не бяха посегнали и на Тодор Александров… Такова разпореждане с историята е кощунство.

– Нещо като разпределение на порциите – при кого да е супата, при кого основното ястие и при кого десертът?
– Ето това правят. Вижте още от „предложенията“ им: за Илинденско-Преображенското въстание казват: Ние си имаме Илинденско, вие вземете Преображенското. Моля? Това да не е Женския пазар! Няма как да стане. Никакви компромиси.

– Истината обаче е, че всичко това е заложено преди десетки години и тази бомба все трябва да избухне.
– Няма как да се откажем от българската история в Македония! Това те трябва да го разберат, а ние не трябва да плюем върху себе си и върху гробовете на нашите предци. Та тези млади юнаци са загинали за една национална кауза, но това не е каузата за независима македонска държава.

– Случващото се сега не е ли резултат от новата политика на ЕС за пренаписване на историята, за скриване на някои факти уж за да вървим към едно по-обединено общество?
– Да, точно това е. Казват ни сега: оставете националната идентичност, гледайте европейската. Не съм много наясно с това, което се случва сега, но чувам как са събирали учителите по история в Банкя. 700 учители! Появиха се изказвания и на Цветан Цветанов, и на Касим Дал, искат да спрат учебника по история за 10-и клас. Тезата им е, че новият учебник по история не отразявал изстъпленията на комунизма и трябвало да се спре. Тоест, искат да се пренапише колко лош бил комунизмът. Ама кои сте вие, какво разбирате вие от история? Цветанов ли, който е плод на тази система? Или пък Касим Дал. Трябва да престанат да употребяват историците. Историците пишат историята, а не политиците! Срам нямат някои хора…

– Лято е, но на Балканите ври и кипи. Една друга тема днес е много коментирана – това е победата на опозиционния кандидат Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул, което може би изненада някои наблюдатели. Как да тълкуваме случилото се в Истанбул?
– Когато говорим за този огромен град с над 15 милиона души население – това е икономическото сърце на Турция, трябва да се знае, че там живеят и 2 милиона кюрди. И според мен точно те решиха избора за кмет. Тези избори наистина бяха решаващи. Самият Ердоган каза, че който загуби Истанбул, губи и Турция. И изведнъж този авторитарен владетел, новият султан, получи удар в челото. И то точно в града, откъдето е започнал кариерата си. Но трябва да правим разлика – Истанбул не е Турция. Ердоган има широка опора сред безпросветните, в Анадола. Една моя колежка от истанбулски университет ми каза още преди години: „Ако избираме Ердоган в нашия университет, той няма да получи повече от 5-10%.” Турците имат интелектуален елит, който е против Ердоган. А той хвърли по затвори журналисти, ректори, генерали… Но едва ли скоро ще може да разруши мавзолея на Ататюрк и да построи пирамида за себе си.

– Анализатори вече коментират, че светският елит в Турция е започнал да се преориентира. Кой е основният проблем на Турция в резултат на управлението на Ердоган?
– Според мен това е рязката поляризация в турското общество и противопоставянето на религиозно-консервативните кръгове на прозападно ориентираните в страната. Всъщност точно това се случва в момента. Ердоган се самозабрави. Той управлява и изведнъж получи юмрук в лицето. Доста турци вече разбират, че това е връщане назад в историята и той няма как да възстанови Османската империя, няма как да върне времето назад.

– Ердоган обаче е хвърлил милиарди в Югоизточна Турция – днес тя изглежда като от картичка. Толкова много жилища са построени, пътищата са перфектни, хората там няма как да не оценят стореното.
– Това е вярно, но самата Турция има 500 милиарда дълг. Но в Турция няма свобода, има свирепа цензура, затвори… Западът хвърли много капитали в Турция, но вече започва да изтегля част от тях. Защото тепърва ще има социални сътресения там и съпротивата ще се засилва. А ние трябва да внимаваме много с турските инвестиции. Те са несигурни, защото са политически и са за влияние. Турската икономика е в криза и скоро няма да се измъкне от нея. Ердоган е магаломан, вижте колко милиарди хвърли за новото летище в Истанбул.

– В Гърция също става интересно, а между Сърбия и Косово конфликтът се разраства…
– Така е, в Гърция най-вероятно ще има нови управляващи – „Нова демокрация“. Сърбия и Косово са в бойна готовност. Трябва много да внимаваме, вътрешно-политически нещата трябва да се успокоят и да не се изострят, защото около нас има достатъчно пожари в съседните страни. В Прищина има булевард на името на Бил Клинтън и негов паметник в цял ръст. САЩ залагат изключително много на Косово, там е тяхната най-голяма база на Балканите. И НАТО пак ще се намеси срещу Сърбия, в това няма съмнение.

Нашият гост

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 25 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.