Твърдо подкрепя добива на нефт и природен газ

Политиката му ще бъде насочена към осигуряване на три предимства за инвеститорите – евтина енергия, по-благоприятни регулации и ниски данъци

Възприема за заплаха повече Китай, отколкото Русия

На проведените миналата седмица избори за президент на Съединените американски щати категорично беше избран Доналд Тръмп. В настоящата статия ще се опитам да представя някои основни аспекти от политиката на Тръмп според предизборните му изказвания и действията му по време на първия му мандат и какви биха били икономическите и финансовите въздействия от нея върху Европейския съюз и оттам върху България. Всъщност не само мерките в областта на икономиката и финансите имат такива измерения, което прави тази задача по-трудна.

Войните

В първия си мандат Тръмп ясно посочи на членовете на НАТО, че колективната отбрана не означава държавата с най-силни въоръжени сили да се грижи за всички останали.

Едни от най-ясно заявените намерения на Тръмп в предизборната му кампания се отнасят до войната между Русия и Украйна и способността на държавите от Европейския съюз да се отбраняват. През периода след Втората световна война (ВСВ) за отбраната се разчита основно на САЩ, което има своето историческо обяснение. От големите европейски сили Германия и Италия са загубили войната и особено първата е трябвало да бъде ограничавана в областта на въоръжаването и поддържането на голяма армия, за да не разполага с възможност за експанзия, както в миналото. Освен това Германия е разделена на две части между Западния и Съветския блок. Така че на територията на Федералната република са построени американски, а в Германската демократична република – съветски военни бази. Американски бази има още в Италия, Великобритания, Турция, Белгия, Нидерландия и Португалия.

В първия си мандат Тръмп ясно посочи на членовете на НАТО, че колективната отбрана не означава държавата с най-силните въоръжени сили да се грижи за всички останали, и тези, които не го правят, трябва да предприемат стъпки и да увеличат способностите си. Нещо повече - чл. 5 от Северноатлантическия договор, който често се посочва като сигурна гаранция за европейските държави, всъщност никога не е бил използван досега в тяхна подкрепа. Единственият път, когато той е бил задействан през цялата десетилетна история на НАТО, е за войната в Афганистан след терористичните атаки срещу САЩ, в която участваха и държави, които не са част от НАТО (включително Русия), тоест това беше координирано усилие на международната общност, а не само на НАТО.

В България призивът за повишаване на военните разходи беше възприет, тъй като въоръжението в армията се нуждаеше от модернизация. В резултат от това бяха направени поръчки, но само за американска техника, която не е непременно по-подходяща за поставените цели, но е с по-висока цена и все още не е произведена и доставена. Така капацитетът на българските въоръжени сили продължава да се понижава поради остаряването на наличната техника.

Тръмп вероятно ще изпълни обещанието си, защото според досегашните му действия той възприема за основна заплаха повече Китай, отколкото Русия. Спирането на подкрепата за Украйна, която все повече американци считат за твърде скъпо струваща, и вероятният поради това старт на мирни преговори биха позволили постепенна отмяна на санкциите срещу Русия при достигане на споразумение и промяна в отношенията между двете държави, така че последната да не бъде на страната на Китай при евентуални конфликти (например в Далечния Изток). Неслучайно и сенатор Ванс беше определен за кандидат за вицепрезидент, като привърженик на спирането на помощта. Подобен ход би допринесъл и за подобряване на отношенията между САЩ и Турция, след като последната наруши санкциите срещу Русия с поръчката на ракетните комплекси С-400.

За държавите от Европейския съюз спазването на тези изисквания ще означава повишаване на разходите за отбрана в дългосрочен период. Проблемът обаче е сериозен предвид големия размер на бюджетните разходи и дефицити спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Вероятното повишение на разходите спрямо БВП ще бъде около 1 процентен пункт (около 180 млрд. евро на година по текущи цени). Тази сума се добавя към допълнителните разходи за зеления преход и евентуалното възстановяване на Украйна, които постоянно нарастват.

Зелена трансформация

Позицията на Тръмп относно климатичната политика е ясна – в първия си мандат той извади САЩ от Парижкото споразумение за климата и вероятно ще повтори тази стъпка. По този начин той би могъл да даде импулс на европейските лидери да преразгледат своето отношение по тази толкова важна област, като заложат по-възможни за изпълнение цели и предоставят по-голяма възможност на бизнеса и домакинствата да направят избор какви технологии и продукти да използват.

Той твърдо подкрепя добива на нефт и природен газ, тъй като те са основен източник на приходи от износ за САЩ и освен това като човек от бизнеса той осъзнава колко е важна достъпната и евтина енергия за икономиката и производството. За тази цел той вероятно ще отмени забраната за издаване на нови разрешителни за проекти за втечнен природен газ.
По този начин той ще помогне и на европейския пазар, тъй като нарастващото производство ще позволи и по-големи количества да бъдат насочвани към ЕС. От друга страна субсидиите за проекти за нисковъглеродни технологии биха могли да бъдат запазени след оценка на ефективността им, тъй като те са инструмент за привличане на инвестиции от чужбина и (за съжаление) най-вече от ЕС.

От друга страна федералните субсидии за електрически автомобили едва ли ще бъдат понижени или отменени предвид ролята на Илон Мъск (Тесла) в кампанията и евентуалното му участието в управленския екип на Тръмп.

Републиканската партия е категорично против подкрепеното от администрацията на Байдън предложение за ограничаване на производството на пластмаса като част от продължаващите преговори за глобален договор за пластмасата. Вероятната промяна в политиката ще означава, че позицията на ЕС няма да получи достатъчна подкрепа в последния кръг от преговорите и няма да бъде приета.

Бизнес среда и конкуренция

Подходът на Тръмп към търговията е „Америка на първо място“. Основните проблеми според него са отрицателното търговско салдо (стойността на внесените стоки е по-голяма от тази на изнесените) заради твърде слабото търсене от страна на ЕС и Китай на произведени в САЩ стоки. Това търсене той отдава не е на ниската конкурентоспособност на американските производители в някои отрасли, а на нечестна търговска политика като високи мита или нетарифни пречки от страна на ЕС или големи производствени субсидии от Китай. В резултат от това тези икономики заедно най-вече с Мексико „крадат“ работни места и доходи от САЩ.

Решението според него е повишаването на митата или въвеждането им при липса на действащи такива. Така за повечето стоки той обяви възможно увеличение между 10 и 20 процентни пункта за всички стоки от чужбина, докато за тези с произход Китай митата да достигнат около 60%. Така  цените на облаганите стоки ще нараснат толкова, така че да станат по-скъпи от местните и да намалят пазарния си дял. Така стимулът за местните производители да предлагат стоки с по-добро съотношение цена-качество, като инвестират в нови технологии и оптимизират разходите си, намалява. По този начин обаче в дългосрочен период икономическият растеж се забавя, капиталът остава блокиран в по-ниско производителни дейности.

От друга страна в изказването, с което обяви победата си, Тръмп посочи, че политиката му ще бъде насочена към осигуряване на три основни предимства за инвеститорите в страната (най-желаните от него са производителите на автомобили) – евтина енергия, по-благоприятни регулации и ниско данъчно облагане. Тези предимства и понастоящем са налице спрямо повечето икономики от ЕС. Неслучайно вече стана практика производства да се местят към САШ най-вече от Германия, като търговската политика може да даде допълнителен тласък в тази посока. Засилването на тази тенденция ще има силно негативен ефект и върху българските доставчици на компоненти, които ще загубят пазари и ще се наложи да закриват работни места или дори заводи.

ЕС на първо място трябва да се справи с проблемите на собствената си среда за бизнес, но заедно с това ще трябва да реагира срещу евентуално повишаване на митата. Необходимо е да се разрешат продължителните търговски спорове относно митата за стомана и алуминий, екологичните субсидии за електрически автомобили и възобновяването на работата на върховния съд на Световната търговска организация. Очаква се тези разногласия да се задълбочат при управлението на Тръмп. Най-непосредствените решения ще се отнасят до спрените ответни мита на ЕС срещу САЩ, като примирието изтича през март 2025 г., както и относно субсидиите за самолетостроенето до 2026 г.

В краткосрочен план победата на Тръмп изглежда като лоша новина за глобалното въвеждане на правилата, известни като Базел III. Те са изготвени след Световната финансова криза, за да се гарантира, че банките разполагат с достатъчно капитал, за да се справят с икономически сътресения. САЩ вече промениха плановете си и отложиха въвеждането на глобалните правила след масирано лобиране от страна на банковата индустрия, а сега може и да се откажат от тях изцяло, което ще предизвика опасения за глобалната финансова стабилност.

Изглежда, че Тръмп се противопоставя на антитръстовите усилия на САЩ и ЕС за разделяне на части от бизнеса на някои от световните технологични гиганти, като в тази област е подкрепян от Мъск, който е собственик на социалната мрежа X. Тя е застрашена от сериозна глоба от ЕК за нарушения на правилника на блока за модериране на съдържанието, което може да представлява пряк повод за бързо влошаване на отношенията с Тръмп и да дадат основание на твърденията му в миналото, че ЕС се опитва само да "свали американските големи технологични компании".

В крайна сметка победата на Тръмп може да ускори усилията ЕС да разчита по-малко на САЩ като партньор, като продължи да прилага стратегия за икономическа сигурност, която набляга на европейското производство и се опитва да разширява кръга от международни доставчици и пазари. Това може да увеличи стремежа на ЕК да насърчи създаването на по-големи (но по-малък брой) европейски компании чрез сливания и чрез повече държавна помощ (т.е. по-слаба конкуренция на вътрешния пазар на ЕС и по-високи разходи).