Както богатството, така и бедността се предават по наследство

С нарастването на световното население се увеличава и броят на милиардерите

Няма как възможностите на всички хора да са равни, доказва го практиката

На гроба на Никос Казандзакис, авторът на романа „Алексис Зорбас“, пише следното: „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен!“. Но свободата в днешно време е толкова субективна, че се е превърнала в оправдание за всички неправди и извращения, които се случват по света и у нас. Особено за онези неправди, които касаят разпределението на доходите и функционирането на икономическите системи. Те са пазарни. И като такива, ние нямаме право да ги обвиняваме за каквото и да било. Защото в противен случай неолибералният елит ще каже, че така се вреди на конкуренцията, икономическия растеж, равните възможности и на прогреса като цяло.

Но дали възможностите на всички ни са равни, така, както би трябвало да е на теория и така, както всички ни убеждават? Например, ако сте се родили в слаборазвита африканска страна, вероятността да станете следващият Илон Мъск клони към нула. И тук не става въпрос за личните ви качества и таланта, който притежавате, а за социалната и икономическата инфраструктура, която ви заобикаля още от ранна детска възраст. Ако нея я няма, то вие със сигурност нямате равен шанс с детето родено в Лондон или Ню Йорк, например. Ако родителите ви нямат висше образование и се намират в долните доходни групи, то вероятността и вие да нямате висше образование и цял живот да останете в същата доходна група, е голяма.
Както богатството се предава по наследство, така и бедността в днешно време се завещава на децата ни.

Изключенията са малко и често ги дават по телевизията, именно поради тази причина. Защото за изключения хората се чудят „как е станала тази работа?“. Ако възможностите бяха равни за всички и беше наистина възможно да прескачаш от една обществена група в друга, благодарение само и единствено на личните ти качества и трудолюбие, то тези примери нямаше да ги дават по телевизията. Тогава те нямаше да бъдат интересни, защото щяха да бъдат нещо нормално, а не частен случай. Но нека да видим колко богати са богатите хора всъщност.

Както нараства световното население, така се увеличава всяка година и броят на милиардерите. Така например, през 2000 г. в целия свят е имало едва 470 милиардера. По време на световната финансова и икономическа криза, те достигат до 1125 души (2008 г.), като тенденцията е всяка следваща година да нарастват (с изключение на 2009 г. заради кризата). Средният темп на прираст на годишна база на броя милиардери по света за последните 20 години, е около 9%.

Въпреки тази устойчивост на данните, през 2021 г. се наблюдава една аномалия, която няма все още логично обяснение. Последните данни за 2021 г. показват, че броят на милиардерите по света вече е 2755 души, което представлява ръст от 31,5% спрямо 2020 г. (2095 милиардера). Това е най-големият ръст, който е регистриран някога, при това в условията на криза. За сравнение, при предишната глобална криза от 2007 - 2009 г., имаше значителен спад. Но явно настоящата криза оказва благоприятно въздействие върху най-богатата прослойка от обществото, като я прави още по-богата.

Но да оставим настрана броят на милиардерите и да погледнем с какви пари разполагат те през годините. През 2000 г. всички милиардери по света са притежавали около $900 млрд. Това богатство нараства всяка следваща година със среден темп на прираст от около 17%, стигайки през 2008 г. пик от $4,4 трилиона. След този връх, поради негативните последици от световната финансова и икономическа криза, общото състояние на милиардерите намалява до $2,5 трлн. (2009 г.). Този спад обаче е само за една година, след това настъпва отново дълъг период на умерени прирасти от ок. 17%. И така до 2020 г., когато дойде ковид кризата.

За разлика от предишната и всички други преди нея кризи, тази не намали богатството на милиардерите, а напротив, увеличи го. Това увеличение не беше 17%, а цели 64%. За сравнение, комбинираното богатство на милиардерите по света през 2020 г. беше в размер на $8 трлн., а през 2021 г. то вече е $13,1 трлн. В момент, когато международните организации прогнозират, че 500 млн. души по света ще изпаднат в крайна бедност, а домакинствата ще изгубят над $2 трлн. доход заради негативните последици от пандемията най-богатите хора са увеличили своето състояние с повече от $5 000 000 000 000.

Каква е тази система, която твърди, че подобно нещо е нормален резултат от пазарните взаимоотношения между икономическите субекти? Каква е тази система, която „в името на свободата“ допуска да се развие подобен тип неравенство? Икономическата криза този път изигра роля на катализатор на неравенствата и не доведе до обедняването на всички прослойки от обществото, а само на най-долните. Ако погледнем размера на глобалния Брутен вътрешен продукт, който се създава от всички страни на планетата, ще видим, че той също нараства. Например, през 2000 г., глобалният БВП е оценяват на около $33,9 трлн., по време на кризата през 2008 г. на около $58 трлн., а през 2021 г. вече $93,8 трлн. Пресмятайки дела на световното богатство, концентрирано в ръцете на всичките милиардери, като съотношение спрямо размера на световния БВП, ще видим че то също се променя значително през годините. Така например:

1) През 2000 г. комбинираното богатство на всички милиардери е представлявало 2,65% от световният БВП;
2) През 2007 г. комбинираното богатство на всички милиардери по света е представлявало 6% от световният БВП;
3) През 2020 г. комбинираното богатство на всички милиардери по света е представлявало 9,5% от световния БВП;
4) През 2021 г. комбинираното богатство на всички милиардери по света представлява 14% от световния БВП;

И така при постоянно нарастващ световен БВП и богатство на милиардерите в абсолютен размер и при променящо се съотношение в посока все по-голяма концентрация на ресурси в ръцете на все по-малко хора, се оказваме в ситуация, в която явно имаме сериозен проблем. Той предстои да се засилва през следващите десетилетия, тъй като преразпределителните инструменти не действат адекватно и не способстват за редуцирането на неравенствата в обществено приемливи граници. Надявам се бъдещето на мнозинството от човечеството да не се превърне в антиутопия, тъй като това са само числа, но те могат да предизвикат сериозни обществени, социални и икономически катаклизми, дори да доведат до бъдещи войни и разпадане на държави и интеграционни съюзи. Балзак е бил прав, когато е казал, че „зад всяко голямо богатство стои престъпление“. Случващото се в момента е престъпление срещу човечеството. Защото дори и богатите хора, имат нужда да сочат с пръст нанякъде. Те имат нужда от враг. Ако нямат враг, системата на експоненциален ръст на печалбите няма да работи. Врагът може да приема много форми.

Според Сенека, дори след падането на Картаген, Ханибал упорито продължавал да обхожда царете, молейки да му дадат войски против Рим, предлагайки се за пълководец. Вече доста остарял, той не преставал да търси войната навсякъде по света и до такава степен изпитвал нужда да има враг, че престанал да изпитва нужда да има своя родина. Ами ние от какво имаме нужда? От враг или от своя родина, която наистина да дава равен шанс на всички?

*Авторът е член на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и Катедра “Икономикс”, УНСС

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи