Повреда остави без ток милиони хора в Централна Америка

Путин предложи на Саудитска Арабия да си купи С-300 и С-400 за защита

Тръмп: САЩ искат да избегнат война с Иран

Променят движението в София заради празника на града

Според учени: Лятото на 2019 г. е най-горещото в северното полукълбо, откакто се правят измервания

Слънчево и топло ще е времето днес

София празнува със „140 удара в минута” Аудиовизуално шоу на площад “Княз Александър I” тази вечер

Общинският съветник и издател от Велико Търново Нейко Генчев: Шумът убива в огромни мащаби Според данни на СЗО 3500 смъртни случая годишно се дължат на прекомерен шум

Горящо ремарке на тир блокира движението на магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Етичната комисия разглежда кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор

Почитаме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

ЦИК и СЕМ подписват споразумение за местните избори

Катастрофа затруднява движението на пътя Плевен – Русе

На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Как замалко да ни наложат “еУро” валута България извоюва кирилицата върху парите на Обединена Европа

В титанична схватка с бюрокрацията спечели азбуката на духовните ни традиции

На общоевропейските банкноти се появи надпис на кирилица – „ЕВРО“. За това, колко трудно се е взело това решение, си спомня Бойко Коцев – първият Постоянен представител на Република България в Европейския съюз, а днес Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация.

През 2007 година България стана първата държава-членка на ЕС, чиято официална азбука е кирилицата. Още в документите за присъединяването, в превода на български език (т.н. български алтернат), там, където става дума за единната валута, нейното наименование е написано също на кирилица: ЕВРО.

В онзи момент никой и не подозирал, че след няколко месеца ще възникне сериозен проблем: как да се изписва и произнася това понятие в официалните документи на ЕС? Европейската централна банка (ЕЦБ) настоява, че след като понятието „евро“ (EURO) като валута, е технически термин и той трябва да бъде един и същ на всички езици на Евросъюза, то и на български език трябва да се произнася като „еуро“. В тази връзка бяха дадени указания на секретариата на Съвета на ЕС и бяха внесени съответни промени в софтуера на програмното обезпечаване на преводачите. Така навсякъде и във всички документи на ЕС в преводите на български език понятието “Евро“ се изписваше автоматично като „Еуро“. Но, тъй като подобна транслитерация никога не е използвана на български език, тази позиция на ЕЦБ беше абсолютно неприемлива за България. На практика, това означаваше игнориране не само на кирилицата като трета азбука на Европейския съюз, но и на цялото безценно българско и славянско духовно наследство, както и на вековното ни културно богатство, свързвано с нея.

С появата си преди 1155 години кирилицата дава началото на нов важен етап в историята на славянските народи, а въвеждането на единната писменост се превръща в колосално културно събитие. Равноапостолите Кирил и Методий бяха провъзгласени от Папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 год. за Съпокровители на Европа. Векове наред Православната църква дълбоко почита както тях, така и учениците и последователите им, тези, които ни завещаха величественото християнско наследство, придаващо духовния облик, както на Църковната мисия сред нашите и останалите славянски народи, така също определящо и характера на самата българска култура.

Не можехме да направим компромис по въпроса за изписването на думата „ЕВРО“/ „EURO“ като „ЕУРО“. Това би означавало отказ от своята си азбука, от достойната история на своята духовност, от своя значим цивилизационен принос за развитието и обогатяването на европейската култура, обединяваща около 200 милиона човека, които споделят общи традиционни ценности.

Нашата страна проведе сериозна, добре аргументирана и професионално организирана дейност по отстояване на специфичният ни интерес, като основната тежест в тази „битка“ се падна на мен като постоянен представител на Репубика България при ЕС.

Отначало опитахме да защитим своето мнение и да докажем правото си с помощта на законите на граматиката. Така бяха постъпили гърците при приемането им в ЕС. Тогавашният министър на държавната администрация-Николай Василев беше изучил в подробности гръцкия опит и използвайки тяхната аргументация, правехме опити за намиране на решение в тази плоскост. Вече от дистанция на времето може да се каже, че тази посока не беше правилна. Тя не даде резултат и не успя да убеди администрацията на Европейската централна банка и държавите-членки на ЕС в безспорността на нашето искане. Европейската централна банка не прие нашите аргументи. Тя се аргументира с това, че ако се ръководи от граматичните особености на всичките 27 страни, членуващи в Евросъюза, това би могло да доведе до най-разнообразни варианти на превода и до правна неустойчивост, което пък от своя страна би довело до проблеми с функционирането на еврото. Но ентусиазмът и отдадеността на министъра на държавната администрация и неговия екип зареждаше с кураж и даваше нови сили на всички нас, които неуморно работехме за защита на нашето историческо и духовно наследство.

В създалата се ситуация положението допълнително се усложняваше от факта, че българската страна наложи резерва (нещо като „вето“ в процедурите на ЕС) върху Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна от 15/10/2007. Нашите балкански партньори искаха по-бързо да вдигнем резервата, защото бързаха към своето членство и не искаха да ги бавим, във връзка с което упражняваха ежедневно натиск върху нашият политически елит.

Другите държави-членки на ЕС ни наблюдаваха отблизо дали няма да сме поредната страна от региона на Балканите, която е готова да пречи на всички само и само да реши някакъв въпрос, който те не бяха разбрали напълно. Поведението ни в тази ситуация беше нещо като тест как да възприемат страната ни. Освен това ние провеждахме политика за утвърждаване на водещата роля на България в района на Югоизточна Европа. В интензивни консултации с ръководството на МВнР успяхме да съгласуваме позиция, при която българската страна не се отказва от защитата на интереса си, заявява ясно и категорично, че следващия месец, когато Лисабонският договор влезе за обсъждане и приемане (т.н. Конституция на ЕС, която беше приета през декември 2007 г.) ние ще наложим резерва върху текста на български език, а междувременно, за да не бавим нашите съседи от Черна гора, изразяваме готовност да приемем текста на български език, в който навсякъде вместо думата „Евро“ да се използва международно утвърденият знак „€“.

След като изпълних тези указания трябва да се отбележи, че веднага падна напрежението в Черна гора, защитихме позицията си на водеща държава в региона и отношението на държавите-членки на ЕС към България се измени кардинално. Докато до този момент ни разглеждаха с подозрение, че можем да бъдем поредната „промъкнала се държава“ в организацията, която ще злоупотребява със своето членство за лични и едностранни изгоди, пречейки на функционирането на ЕС, то след заемането на тази конструктивна по същество позиция веднага се забеляза симпатия към нас, като към страна, която твърдо отстоява свой специфичен национален интерес, но в рамките на общоевропейския проект. Така се появи, може би, единственият документ на ЕС, в който европейската парична единица не се изписва нито веднъж с дума, а навсякъде се използва международно признатия знак „€“.

В създалата се ситуация на нас ни оставаше единствено да се опрем на европейското законодателство, според което наименованието на общата валута трябва да бъде еднакво на всичките официални езици, отчитайки обаче съществуването на различни азбуки. Точно такова беше решението на срещата на върха в Мадрид през декември 1995 г. за преименуването на ЕКЮ-то в ЕВРО и за поетапното му въвеждане като разчетна валута. Това означаваше, че всички които използват латинската азбука следва да използват един и същ термин. България, обаче, влизаше в ЕС със своя нова за организацията азбука – Кирилицата, което ни даваше право да използваме утвърдилият се у нас термин. За да стане това реалност, беше необходимо консенсусното съгласие на всички държави-членки както и на Европейската централна банка.

Ето защо на следващото заседание на Комитета на постоянните представители (КОРЕПР II) изложих подробно нашите същностни аргументи за използването на този термин в исторически и духовно-ценностен план, а така също и сериозните ни юридически аргументи, а именно че в българският текст на Договора за присъединяване на Република България към ЕС навсякъде в текста се използва термина „Евро“. Договорът е ратифициран от Парламентите на 27-те страни, утвърден от трите основни институции на организацията и техните правни служби. Той е обнародван във всички Държави-членки и в официалния вестник на ЕС и влязъл в сила. Очевидно е, че с тези юридически действия всички държави-членки и институциите на ЕС са възприели използването на този термин за правилен и юридически задължителен. Съгласно чл.26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 година Влезлите в сила договори следва да се изпълняват – „pacta sunt servanda“. В случай, че бъде приет друг подход, то би следвало да се предоговори и ратифицира нова версия на нашия Договор за присъединяване към ЕС.

Срещу нас, обаче, беше сериозна институция, която твърдо беше решила да отстоява докрай своята позиция за неприемане на нашето искане. Администрацията на ЕЦБ поиска от нас да докажем, че на кирилица думата „ЕВРО“ във всичките държави, използващи тази азбука, се пише именно като „ЕВРО“, понеже Мадридското решение даваше възможност при друга азбука да се използва изписан по друг начин термина, но това трябва да е еднакво за всички страни, които използват една и съща азбука – в случая Кирилицата. Може би, ЕЦБ смяташе, че страните използващи Кирилица няма да можем да се разберем помежду си и по този начин да мотивира отказа за българското искане. Предвид сложните и чувствителни в политически план отношения с някои от страните, ползващи Кирилица имахме съмнения в бързината на евентуални отговори на дипломатическа кореспонденция, а това беше важно. ЕЦБ искаше твърди уверения, че влизайки първа в организацията България няма да предреши изписването на този термин по начин, който би бил неприемлив за следващите държави, които в перспектива някога ще станат членки на ЕС. В тази връзка решихме на направим справка на официалните сайтове на централните банки на страните, пишещи на кирилица. Навсякъде (в страните, кандидатстващи в ЕС и в трети страни, които нямат никакво намерение а кандидатстват за членство) думата се изписваше като „ЕВРО“. Решихме се на този ход, защото бяхме сигурни, че този аргумент ще се приеме и е убедителен за държавите-членки и ЕЦБ.

Нашите усилия се увенчаха с успех и защитаваната от нас позиция беше приета и подкрепена на ниво посланици, т.е. от КОРЕПЕР II. Предвид, обаче голямата тежест на ЕЦБ в системата на ЕС, правната служба на Съвета препоръча окончателното решение да бъде взето от държавните и правителствени ръководители на ЕС. Подобна среща предстоеше във формат Междуправителствена конференция по приемане на Лисабонския договор през декември 2007 година. При това положение, ЕЦБ би била длъжна да приеме и изпълнява такова решение на държавните и правителствени ръководители.

Смятахме, че останалата част от процедурата ще протече „автоматично“ и без проблеми. Вече се ползвахме с пълното разбиране и консенсусната подкрепата на ДЧ, а и секретариата на Съвета подкрепяше взетото на ниво посланици (КОРЕПЕР II) решение като съответно даваше и положителни препоръки в подкрепа на нашата позиция. Това, обаче, не се оказа така. Прибалтийските републики, които след разпадането на СССР и придобиването на независимост, приеха латиницата. През продължителния период в рамките на СССР, обаче, ползваха Кирилицата. Съответно в техните общества се беше утвърдило използването на понятието „Евро“. Подобно беше и положението в Словакия. При поставянето на въпроса за изписването на паричната единица на ЕС на български език, ръководителите на тези държави поставиха въпроса това да се отнася и за тях. Разширяването на кръга и за държави, които не ползват Кирилицата, беше абсолютно неприемливо за ЕЦБ и даваше възможност да се отхвърли и нашето искане. Въпросът беше разгледан от Междуправителствената конференция във формат министри на външните работи и впоследствие във формат държавни и правителствени ръководители. Твърдата, добре аргументирана позиция, дипломатическите умения, при проява на много такт и при подкрепата на дипломатическата служба външният министър Ивайло Калфин и президентът на Република България Георги Първанов успяха да убедят своите колеги и те в крайна сметка се отказаха от искането си и дадоха безрезервна подкрепа за България.

В дадената ситуация изключително важен беше фактът, че по този въпрос всички институции в България заеха единна позиция. И независимо, че имаше много силен натиск да приемем единната валута именно като „ЕУРО“, в резултат на това единодушие, благодарение на дипломатическите умения и, позовавайки се на правилата и процедурите на ЕС, ние можахме да убедим своите опоненти в правилността на аргументите ни. По този начин ние можахме да защитим и съхраним целостта на духовните си традиции. След два и половина месеца, изпълнени с трудни преговори и усилия, решението, все пак, беше взето. Това стана по време на междуправителствената конференция в Лисабон в края на 2007 година. По такъв начин, кирилицата беше приета и сега вече на новите общоевропейски купюри е напечатано на кирилица „ЕВРО“, а това е азбуката, на която пишат не само в република България, но и повече от 200 милиона човека.

 

Екипът в сянка зад постижението

Получавах поздравления за това, че съм посланикът най-бързо решил важен и специфичен национален интерес в рамките на ЕС, по правилата на ЕС и използвайки механизмите на ЕС. Това беше изключително приятно, но за мен беше ясно, че това е заслуга на целият екип, работещ по въпроса. Няма да споменавам отделни политици и държавници, защото трудно бих могъл да бъда изчерпателен. Бих искал, обаче, да отбележа заслугите на колегите, които по една или друга причина не са имали възможността да отбележат своя принос – в редица моменти даже значителен. Огромна заслуга за подготовката на нашата аргументация имат г-жа Албена Пеева и г-жа Ралица Йотова, които проявиха иновативност и задълбочено познаване на юридическата материя и механизмите на ЕС. Голяма е и заслугата на г-жа Уляна Богданска – тогава изпълняваща длъжността на ръководител на дирекция „Европейски съюз“ в МВнР.Тя със своято убеденост в правотата на нашето искане и неуморността в работата по неговата защита допринесе да не се откажем „по средата на пътя“. Важен беше и приносът на г-жа Даниела Шапчева и г-жа Мариана Хрисчева, които в Брюксел представляваха страната ни в работните органи на ЕС, отговарящи за отношенията с ЕЦБ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Браво!
    питам се дали подобни „особености“ не са и причината да ни обявят за неготови за еврото, понеже, банката ни не била достатъчно независима от държавата (след приемане на еврото, банката ни става нещо малко повече от офис на ецб за монетарната политика).

    1. Всъщност „спорът“ и досега се води, но само на ниво експерти, а нивото „държавни глави“ вече се е предало и пишем: е в р о.
      В европа е лесно: пишеш e U r o и веднага се разбира, че става въпрос за европейски пари!
      пишеш e V r o и веднага се разбира, че става въпрос за еврейски пари (липсва само едно “ оп“, ама е огромна разликата по подразбиране!.
      Благодарение на платените ни експерти, както и господинът ни посланик приехме втория вариант!
      Чинно благодарим! Не забравяме!

      1. шизи ли си или се друсаш с нещо много силно?

  2. ПРИЧИНАТА Е ЧЕ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА СА ДС АГЕНТИ ИЗВОДА СИ ГО ПРАВЕТЕ САМИ АКО МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ. ТАКИВА БОДЕХА ДЪРЖАВАТА И СЕГА Я ВОДЯТ НА КЪДЕ ЕДИН ГОСПОД ЗНАЕ.

    1. браво на хората, че са се застъпили за българското название.
      добре, че не са безродни шизо-отрепки като почитателя и другите евроатлантически олихофрени.

  3. SABIRAJTE NOVI BANKNOTI S KIRILICA,SLED 10-15 GODINI CENATA E 10 000 EVRO ZA PARCE.

  4. Bravo na ZHENITE NI! Inak prilicha na tova da dokazvash shtoto imeto ti e tova dadeno ot roditelite ti !

  5. Браво на хората,които са защитили националната ни идентичност и не са се поставили в угода на лични интереси или „еуропейски“ ценности.

  6. Чета, чета и не вярвам на очите си – излиза, че през 2007 г., под ръководството на посланик Коцев, цялата държавна администрация се втурнала да защитава „еврото“, въпреки, че той пристигна в Брюксел, от МВР, в края на август 2007 г. когато спорът с ПСС (ЕЦБ) за изписването на „еурото“ в българския текст на проекта за ССА между ЕС и Черна гора, фактически бе решен в работнатa групи на Съвета „Западни Балкани“, обсъждаща проекта, именно с основния ни аргумент, на който и г-н Коцев се позовава – pacta sunt servanda. Именно заради този аргумент КОРЕПЕР II не отхвърли нашата позиция и бе ясно,че реши да изпрати въпроса за окончателно решаване от Европесйкия съвет в Лисабон по-скоро за запазване до известна степен на достойнството (face saving) на загубилите спора ПСС (ЕЦБ) – аргументът pacta sunt servanda бе трудно преодолим за тях без да се компрометират ценностите на ЕС.

    1. какви са тези ценности на ес? аз знам за лъжата и ибрикчийството…

    2. какви са тези ценности на ес? аз знам за лъжата и ибрикчийството… кои други са защитавали?

    3. Инак написаното от тебе може да е вярно, но не се връзва с: „Montenegro’s Minister of Finance, has stated that „it would be extremely economically irrational to return to our own currency and then later to again go back to the euro.““

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.