Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Реки от водка и конят се леят на приемите организирани от Вожда на народите
Пиршествата трябва да покажат на чужденците стабилността на СССР дори в трудни времена
По време на изтощителни войни, когато населението бедства и гладува, владетелите не спират да устройват празници и да организират тържества. Втората световна война не е изключение. Съветският лидер Йосиф Сталин организира над 30 банкета. Заедно с него пируват ръководителите на съюзническите държави: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, представители на външните министерства на Великобритания и САЩ.
На 1 октомври 1941 г. германските танкове вече се приближават към Москва. Украинската и Белоруската ССР са обхванати от пламъците на войната. Много хора, остават без дом, едва свързват двата края. Междувременно в столицата на страната приключва първата московска конференция на представителите на съюзническите сили, след което започна пиршество. То е организирано в Големия Кремълски дворец. В центъра на тържеството е Йосиф Сталин.
„Масите бяха отрупани с прасенца сукалчета, черен и червен хайвер, баници… Водка, коняк и всякакви видове ликьори се лееха като реки”, пишат в мемоарите си чужди дипломати, присъствали на приема. По време на тържеството прозвучават над 30 наздравици. Гостите неуморно си доливат напитки. По-късно си спомнят, че на всички празненства, организирани в Кремъл, първо се вдигат наздравици за съюзниците, Червената армия и победата над нацистка Германия, след което съветският лидер става и вдига тост лично за всеки от чуждестранните гости и съветските военачалници.
Правило за добър тост
„Грузинските тостове са цяло изкуство (...) Тостът, като всяка литературна форма, има свои собствени правила: трябва да се държи дълго време, но името на този, в чиято чест се произнася, звучи накрая”, така един от гостите описва приемите в Москва.
Често съветският лидер използва тостове, за да демонстрира завоалирано пред съюзниците недоволството си от техните действия. На прием през август 1942 г. в чест на Чърчил, организиран след изтощителни преговори и категоричния отказ на британския министър-председател да открие втори фронт в Европа, Сталин нарочно вдига наздравици в чест на представителите на различни родове войски от Червената армия, почита с тост задочно и американския президентът Франклин Рузвелт. Но не назовава името на самия Чърчил. Това предизвиква недоволството на ръководителя на британското правителство.
На дипломатическите приеми в Кремъл, освен кралски лакомства, на гостите се предлагат различни видове алкохолни напитки. Ако водката се сервира със студени мезета, вината се поднасят след супи. Подсилените вина са за дивеч и месо, а полусухите - за рибни ястия. Текат реки от шампанско. Чужденците признават, че най-много ги поразяват лютите чушки, залети с водка.
Гостите са възхитени от простотата на образа на Сталин, който се появява на всички тържества в яке и ботуши. Говори се, че въпреки изобилието от алкохол, Сталин успява да не се напие. Предполага се, че вместо водка, на приемите той пие обикновена вода.
Какво им е на тези руснаци, по дяволите!
„Не знам какво им е на тези руснаци, че пият така! Това е просто някакво разложение!“ - казва веднъж след едно от тържествата Йосип Броз Тито, който не обича да пие алкохол в огромни количества.
Преди смъртта на съпругата му Надежда Алилуева, вечерята на Йосиф Сталин обикновено се състои от три ястия: супа за първото, месо или риба за второто, компот за третото. Понякога за лека закуска той иска да му сервират херинга. След смъртта на съпругата му, генералният секретар иска по-разнообразни ястия и обича да се храни в компания. Често съвместните вечери с приятели се превръщат в изискани празници. „Вечерята у Сталин, дори много обилна, винаги минаваше без услугите на сервитьори. Те само донасяха всичко необходимо и мълчаливо си тръгваха. На масата бяха поставени прибори за хранене, хляб, коняк, водка, сухи вина, подправки, сол, зеленчуци и гъби. Колбаси, шунка и други закуски, като правило, не бяха налични. Той също не понасяше консерви”, описва случващото се генерал от армията Сергей Щеменко.
По време на обикновена вечеря в Близката дача, първите ястия от вечерята стоят настрана, на друга маса. Има и купища чисти чинии. Сталин отива там, вдига капаците, поглежда вътре и казва на глас, че има например зелева чорба. Пълни си чинията и сяда на масата за хранене. След това всеки от присъстващите прави същото. После донасят и основните ястия.
Следва чай, който се налива в чаши от голям врящ самовар. Самият Сталин никога не сяда начело на масата: той заема мястото вляво от центъра на трапезата. Често вечерята продължава шест часа или повече.
Не жалят масло и хайвер
По време на конференцията в Ялта през февруари 1945 г. американците и британците, които обикновено сервират малки сандвичи на приеми, са изненадани, че са посрещнати толкова гостоприемно: съветските представители приготвят огромни сандвичи, намазани с масло и хайвер, а има и сандвичи с впечатляващи резени от разнообразна шунка и риба.
Много западни политици осъждат Сталин за провеждането на подобни празници в най-тежките дни на войната. Това обаче е добре обмислена протоколна практика. Луксозните приеми, проведени по време на война в Големия Кремълски дворец, трябва да покажат на чужденците стабилността на СССР дори в толкова трудно време. Освен това, на банкетите в Кремъл, Сталин изразява насоките на съветската външна политика, които определят курса на страната.
