Калин Костов, адвокат и преподавател по правни науки в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, пред „Труд“: Увеличението на асистентските заплати създава огромна опасност от фалит

Университетите у нас сами ще започнат да се обединяват

Какво се случва с всички промени, които бяха захванати от МОН във висшето образование, а правителството в оставка си отива и служебен кабинет поема властта. Това питаме адвокат Калин Костов, от когото очакваме да разтълкува и защо имаше такава голяма съпротива срещу промяната, която акад. Николай Денков налагаше върху системата. В последните няколко дни от МОН качиха за обществено обсъждане изключително важни предложения - защо се бързаше толкова много, питаме още адвокат Костов.

- Министерството на образованието и науката направи своя отчет за последните седем месеца. Имаше много идеи и много разправии - какво наследство оставя министър Николай Денков, господин Костов?
- Противоречиво. В тази система опитите за революции, независимо с колко добри намерения са осъществявани, никога не са особено ефективни. Казвам го от личен опит. Спокойствие и предвидимост ще са ключовите послания, която ще направят следващият служебен министър успешен. Както и контролиране и насочване на естествения ход на процесите, които протичат съчетано с вслушване в гласа на хората, които живеят ежедневно с проблемите на нашите университети. Не е вярно, че висшето ни образование не се променя, както масово твърдят хората, неангажирани с него. Освен това не всяка промяна води към нещо по-добро. Нещата, които виждаме в нашите висши училища, са моментна снимка на последиците на решения, взети преди пет или дори десет години, поради което министърът на образованието и науката не бива да е лице, активно ангажирано с участие в ръководство на политически формации - при тях се търсят бързи и ликвидни резултати. Академик Денков избра политиката и партийното строителство и то по време на мандата си като министър, което е необяснимо решение. Успешен министър би бил не този, който има нужното мнозинство, за да прокара политически реформите си, а този, който не срещне съпротива за тях. Това е изкуство, за което няма написана наукометрия.

- Буквално в деня, когато се разбра, че и третият мандат за създаване на правителство остава нереализиран и до дни ще бъде назначен служебен кабинет, ръководство на МОН публикува за публично обсъждане концепция за обединяване на висши училища и нова версия на наукометричните таблици, които предизвикаха огромно недоволство сред научната общественост, обявени през април. Пуснаха и концепция за нов закон за насърчаване на научните изследвания. Всичко бе споменато при отчета на Денков като постигнато при неговото управление. При ясен край на това правителство, каква е целта на всичко това?
- Ясно е, че няма как тези идеи да бъдат реализирани. Тяхното публикуване в момента е по-скоро чисто политически акт, своеобразен отчет за свършената от министъра работа и ясна заявка и послание, че ако неговата политическа формация спечели мнозинство на изборите през октомври и той се върне начело на ведомството, ще работи с този дневен ред. От юридическа гледна точка някакво правно значение има единствено новият вариант на наукометрията, но както видяхме и с предишния вариант, който бе свален в хода на публичното обсъждане и напълно преработен, това не обвързва по никакъв начин бъдещия служебен кабинет и може по всяко време да бъде оттеглен.

- Политически мотиви ли единствено прозират в действията и активността в „последния час“ на академик Денков?
- Очевидно е, че той се опитва да покаже резултати от пребиваването си на поста, нещо, което направиха и останалите министри. Публикуването на стратегии и концепции обаче не е правилният начин за това. Видяхме, че този подход на работа по-скоро вреди. За съжаление, постигнатите от пребиваването му в министерството крайни резултати са изключително скромни на фона на заявените от самия него мащабни намерения за реформи. На практика, единственото нещо, което бе реално свършено, е прокарването на промените в Закона за висшето образование и ЗРАСРБ, които при това бяха внесени в предходния кратък парламент още през юли миналата година, по време на работата му като служебен министър. Приемането на цитираните закони стана с огромно напрежение, в последния момент и то вследствие на активния натиск върху политическите партии от страна на академичната общност. Тя самата имаше голяма нужда от тези законови правила, за да не бъде блокирана работата и. Срамното е, че едни напълно консенсусни текстове между първо и второ четене бяха „обогатени“ с две-три чисто лобистки допълнения, което взриви постигнатото съгласие между парламентарните групи и се стигна до ситуация, в последния възможен момент буквално да се убеждават депутатите да си свършат работата, вместо с процедурни действия да си блокират предложенията.

- Освен катастрофиралия фонд „Стефан Самболов“ кои други поправки имате предвид?
- Тези за съставите на общите събрания на висшите училища, която целеше преструктурирането на върховния управленски орган на точно определен университет. Логично те бяха разпознати и отхвърлени като чуждо тяло. В това отношение системата показа, че има добре изграден имунитет. Нека опитите да се манипулират промените в закона тежат на съвестта на вносителите на тези поправки и на техните идеолози.

- Имаше и сериозен конституционен скандал с прословутия параграф 17 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет. Защо се получи тази истерия?
- Случилото се с този абсолютно некадърно написан законов текст е показателен за отношенията между ръководството на министерството от една страна и ректорите и академичните хора от друга, както и за отношенията между коалиционните партньори в управлението по това време. Припомням, че много уважавани колеги, още при приемането на параграф 17 предупреждаваха, че заложеното в него е недопустимо и незаконно. Аз също бях на това мнение. Въпреки това, ръководството на МОН упорито се опитваше да прокара идеята да установи контрол върху чисто академични процеси чрез налагането на нови атестационни правила, независимо че беше ясно от самото начало, че се навлиза дълбоко в територията на академичната автономия по непозволен начин. Самата идея, че правиш реформа при липса на диалог с университетските хора, а чрез силово налагане на възгледите си и то не като сложиш всички намерения, което предлагаш открито на масата, а като се опитваш да ги вкараш тихомълком през задната врата, буквално взриви системата и доверието между министъра и академичната общност бе окончателно загубено. Видяхте какви реакции последваха по повод тези решения дори в Софийския университет, който уж би следвало да ги приеме най-радушно. Това са тежки управленски грешки и дано от тях бъдат направени правилните изводи. Всяка идея за реформа в нашата област трябва да почива на отношения на открито и коректно партньорство между всички засегнати страни. Това е академична среда, а не управление на военно или полицейско ведомство при цялото ми уважение към тези институции.

- И все пак се стигна до сезирането на Конституционния съд като превантивна мярка. Можеше ли наистина да се стигне до реални стачки в академичните среди?
- Случилото се е скандал. Никой досега, като изключим един случай при приемането на ЗРАСРБ през 2010 г., не беше си позволявал да приема закони в системата на висшето образование, които впоследствие да стигат до Конституционния съд. Има неписано правило, че нормотворчеството в тази деликатна област се осъществява при тясна координация между всички политически партии с максимално широко одобрение, независимо от идейните различия между тях. Така се е постъпвало винаги, комисията по образование и наука винаги е била тази, която е налагала най-професионалния и експертен тон. Сега във връзка с параграф 17 се стигна до недопустими опити законодателството да се прекроява, за да се нагласи към взетото вече незаконно решение и едва след като се получи огромен публичен скандал, всички започнаха да търсят виновника за създалата се ситуация и министерството в крайна сметка оттегли намеренията си. Тук академичната общност изразява огромната си благодарност към Ива Митева, чиято е главната заслуга да не се стигне до стачни действия в университетите. Ако не бе нейната активност в публичното пространство и поставянето на въпроса директно, включително и с внасянето на законопроекта за изменение на текста на параграф 17, едва ли властта щеше да се откаже от идеята си да свърши това, което си е наумила. За съжаление този случай е показателен за стила на работа и комуникацията между ведомството и адресатите на реформите му.

- Същото ли се получи и с идеята за обединения на университети, която бе лайтмотивът на управленската програма на министър Денков?
- Уви, да. Тя бе изговорена публично ужасно, лансирана по неправилен начин, а в самата си същност е сбор от еклектични намерения, която не се базира на стабилна основа и няма връзка с други важни елементи на системата на висшето образование, което е задължителна предпоставка за нейната ефективност. В идеята за взаимодействие между отделните висши училища и тяхната евентуална бъдеща консолидация има смисъл, но за да се стигне до нея има ред предварителни стъпки, които конкретно в българските условия липсват и не са осъществени. В крайна сметка огромните усилия на министерството бяха насочени към реализирането на идея, за чието законодателно разписване се изискват огромни усилия при пълна липса на гаранции дали въобще бъдещите правила ще могат да бъдат приложени. В същото време са налице огромни належащи за решаване проблеми в други сектори на висшето образование. На тях не се обърна никакво внимание, а цялата енергия бе насочена към този проект и към усилията по разработване на новите наукометрични правила и правилата за атестиране. За успеваемостта на последните е достатъчно да се посочи, че наукометричните таблици се наложи да бъдат пренаписани напълно и то в нереално кратки срокове, а правилата за атестиране се оказаха незаконни и недопустими, т. е. такива правила въобще не биха могли да съществуват и цялата работа по тях съответно се оказа безсмислена.

- Има ли и други недостатъци идеята за сливания? 
- Многобройни. В становищата, получени по реда на публичното обсъждане, ясно е отбелязано, че концепцията на МОН предвижда създаване на тежка холдингова структура с някаква нова юридическа форма, която да служи като шапка. Обръщал съм внимание на министъра, че в закона липсва дефиниция на понятието преобразуване на университети и съм предлагал да се детайлизират правилата в тази посока. Убеден съм, че към 2030 г. броят на висшите училища в България ще започне да намалява и то по естествен път. Демографията ще предизвика неизбежни процеси и тези, които искат да оцелеят и не станат междувременно конкурентноспособни на международния пазар, ще трябва да бъдат закрити поради липса на студенти или ще трябва да потърсят сливания и вливания помежду си. Много по-голям смисъл има да се създадат правила за регулирането на тези предстоящи процеси, отколкото това да става хаотично. Нека ректорите и обществеността знаят от сега какви са правилата на играта и да бъдат мотивирани да се адаптират към тях. Така няма да има сърдити, когато дойдат трудните времена. Подобни правила, ако бъдат създадени навреме и на принципна основа, ще бъдат приети от академичната общност.

- И накрая, отново за онези прословути допълнителни милиони за заплати. На изпроводяк, след отчета на МОН, излезе постановление разпределение на парите по параграф 17 и вдигане на асистентската заплата от 1300 на 1500 лева. Ще има ли обаче пари за това или предстоят фалити?
- По отношение последното взето решение на МС, имам чувството, че всички академични хора гледаме някакъв филм на ужасите, в който се повтаря един и същ зловещ сценарий. Решението за вдигане на минималната работна заплата, взето в последното заседание на този Министерски съвет, е незаконно и подлежи на съдебно оспорване, защото с ПМС, разпределящо бюджетни финансови средства, което според закона не подлежи на задължително предварително обществено обсъждане, се променя с друго ПМС, което обаче не е със същия характер. В случая липсва задължителното едномесечно публично обсъждане на постановлението, което в най-наложащия случай може да бъде съкратено на не по-малко от 14 дни. Това ПМС е прието, след като изрично в свое становище преди седмица Съветът на ректорите изрази своето безпокойство, че определянето на този долен праг, който видоизменя цялата структура на заплатите в системата не е финансово обезпечено в дългосрочен план и създава огромна опасност от фалит на висши училища в хоризонт 2023-2024 година. Това е мина, заложена за следващото управление. Юридически обаче по-страшното е, че законът се гази безобразно и само си мислехме, че сме се отървали от параграф 17 - ето, появи се негов наследник, който е още по-опасен и вредоносен.

Нашият гост
Калин Костов е адвокат и преподавател по правни науки в Стопанска академия “Димитър А. Ценов”. Председател е на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, благодарение на дейността на което се стигна до смяната на бившия ректор на висшето училище в Свищов Величко Адамов. Самият той е уволняван пет пъти от него и е печелил делата за възстановяването си на работа по съдебен път. От май 2017 г. до декември 2021 г. е експерт-консултант на екипите на министрите на образованието и науката Красимир Вълчев и акад. Николай Денков, като в този период е участвал в създаването на промените в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта