Над 800 жертви на COVID-19 в Турция, заразените са близо 40 000

Великобритания регистрира нов рекорден ръст на смъртните случаи за денонощие

27-годишна родилка стана жертва на COVID-19 в Северна Македония

Трябват антикризисни мерки и за медиите

ЕС насочва 20 млрд. евро към чужди държави за справяне с COVID-19

Бърни Сандърс се отказва от надпреварата за президент на САЩ

Хиляди хора горят с платени почивки Много туроператори могат да бъдат заличени заради прекратени застраховки

Над 60 000 починали от коронавируса в Европа

ЕК одобрява схема за гаранция от 255 млн. евро за малките и средните дружества в България

Захариева: Парите за „такса“ коронавирус ще бъдат върнати на гражданите

Тълпи на пазарите въпреки карантината Търговци и клиенти не ползват маски и ръкавици, показа проверка на “Труд”

Лондон не планира да сваля мерките

ДДС при продажба на недвижим имот

75-годишен мъж дари пенсията си на болницата в Чирпан

Българин отказа да си сложи маска в магазин във Виена и заплаши служители с отвертка, задържаха го

Каменните дворци на тракийските царе Две нови резиденции открива Даниела Агре

Отводнителният канал на тюрзиса при Копривщица

Стената е от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м

Сред успехите на българската археология от първото десетилетие на новия век не може да се подминат още две експедиции на Даниела Агре. Ние вече знаем много за изкуството на траките и за гробниците на техните владетели. За сметка на това информацията за всекидневния им живот и за местата, където са живели, е изключително оскъдна. От историческите извори е известно, че царските резиденции са наричани тюрзиси и са строени на недостъпни места. Читателите си спомнят, че през 2005 г. такъв тюрзис бе разкрит в местността “Кози грамади” в Средна гора. Година по-късно на подобен укрепен дворец попадна и Даниела Агре.

Той се намира в местността “Смиловене” на стръмен и обрасъл с гора хълм между Копривщица и Стрелча. Началото на неговото проучване започва в дъждовната есен на 2006 г. и продължава през 2007 г. Обектът е разположен върху билото на рид с южно изложение, като труднодостъпните склонове предлагат добра естествена защита. За да се укрепи по-добре тюрзисът от северозапад, възвишението е изкуствено пресечено, като по този начин се е образувала дълбока падина.

Още в началото експедицията се насочва към разкриване на мощното укрепление. Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 м. Основата е положена направо върху изравнения скалист терен, като е оставен и неголям цокъл. Изследвани са около 210 кв. м и се установява, че домът е бил укрепен със стена от всичките си страни. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м. Зидът следва конфигурацията на терена и минава по ръба на високите части на хълма. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 м и ширина 11 м. Крепостната стена е строена по принципите на т.нар псевдоизодомна система и със суха зидария. Има две лица от много добре изработени квадрови блокове, а между тях е насипан пълнеж от ломени камъни. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят никакви фуги, като стените им са били допълнително обработвани с пила. Те са дълги до 2 м, а запазената височина на зида е до 1.8 м. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.

При археологическите разкопки е открит многоброен и интересен керамичен материал, който дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на тюрзиса. Намерени са множество тежести за стан, показващи, че в работилниците към резиденцията са тъкани красиви текстилни произведения. Металните находки от проучванията са предимно от монети, които се разполагат в широк хронологически период – от края на V в. пр. Хр. до края на ІV в. сл. Хр. С най-голям номинал е сребърната монета на императрица Фаустина – жената на император Марк Аврелий, отсечена в периода 161-175 г. По тези факти археолозите успяват да установят времето на опожаряване и загиване на резиденцията, което става при варварските нашествия в Римската империя към края на ІV век.

Събраните данни свидетелстват, че изграждането на тюрзиса следва да се постави в края на V в. пр. Хр. След римското завоевание на Балканите през І в., той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най-близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели. Тяхната големина и здравина е трябвало да внушава на поданиците им респект и преклонение. От историческа гледна точка е впечатляваща възможността да направи връзка с един от най-важните гробни комплекси от Тракия, открит преди години в “Жаба могила” край Стрелча. В него археолозите намериха гробница и отделен храм, покрити с огромна могила от пръст. Двата обекта отстоят на 6-7 км по права линия и тяхната връзка е безспорна. Като работна хипотеза Даниела Агре приема, че в проучвания от нея тюрзис е живял тракийският династ, управлявал областта и погребан след смъртта си в “Жаба могила”.

През 2007 г. амбициозната дама прави ново забележително откритие. Това е история, която започва още през миналото лято. Тогава екипът на Даниела Агре намери уникален гроб на жена от ІІІ в. пр. Хр., чиито останки са изгорени и положени под насипана могила от пръст. Сред многобройните накити от благородни метали блестят златните обеци-наушници, едната от които е запазена изцяло. На нея по невероятен начин е изпълнена богинята на победата Нике, управляваща двуколка (бига). Не по-малко изящна е прекрасната златна глава на бик, която е централна висулка на една от няколкото огърлици, положени в гроба. Върху една масивна златна плочка от триумфален венец пък бе открито името на майстора, изпълнил шедьоврите – Деметриос. Заключението на археолозите е недвусмислено – в могилата е погребана високопоставена тракийска дама, може би била приживе и жрица.

Ето защо през 2007 г. Даниела Агре си поставя за цел да намери селищната структура, която може да се свърже с това великолепно погребение. Интересът се подхранва и от отдалечеността от най-близките гръцки градове-полиси.

За целта експедицията се насочва към единственото място, можещо да се свърже с укрепен дом на тракийски владетели в района. То е разположено в близката местност “Голата нива”. При проучването са открити материали от два хронологически периода. Първият е османската епоха, откогато е една бронзова монета, бронзова тока от коланна апликация и многоброен керамичен материал. Намиращите се в долните пластове находки обаче са от елинистическата епоха или последните векове преди раждането на Христа. Археолозите попадат на части от зид на масивна постройка. По него може да се съди, че става дума за дву- или триетажна здраво укрепена постройка, която в края на своето съществуване е опожарена. Материалите от този пласт са предимно амфори за съхраняване на течности.

Във вътрешността на постройката пък е открит керамичен съд от същия период. В единия от сондажите учените разкопават фрагмент от зид, заграждащ открит двор. Във вътрешността те разкриват две вкопани делви и пещ за някаква занаятчийска дейност. Множеството останки от покривна конструкция навеждат на мисълта, че проучваният обект е представлявал масивна и добре укрепена сграда. Вероятно именно това е бил домът на погребаната в могилата край Синеморец знатна тракийка. Проучването на този обект ще продължи през следващите години и ще бъде от изключително значение за изясняване характера на тракийските тюрзиси.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. kakvi tsare kakvi traki…kakvi pra BILGARİ….kakva putkina istıriya…

  2. Абе, Професоре, все си мисля , че голям бахър ще да е било в тия дворци, бе . А ? Представи си , че си се затворил в сграда само от камък, а навън вали сняг и вее северняк…бр-р-р-р-р !
    И как да се съблечеш гол, да се изкъпеш и да правиш секс. То затова тогава във всички държави населението е било нищожно. То и лете не е много комфортно по напечените камънаци. На фона на тая мизерия и гъ-а си да накичиш със златни бижута, все тая !

  3. Зимно време са яли боб със зеле и сланина! И после „газо-отделителната система“ е поддържала отоплението!

    1. Сероводородът отделян от „газо-отделителната система“ при изгаряне със свещ в атмосферен въздух се превръща в изключително отровния серен двуокис, но пък при изгаряне във въздух наситен с озон, може пък да са получавали серен триокис и сярна киселина. Вместо на греят зелен камък баламите във вода. И, алхимията е процъфтявала 🙂
      Колкото до озона, има сведения че древните Гърци „открили“, че при натриване на кехлибар с парче козина, той започва на мъждука в тъмното. И до там!! Нямали са умове, които да приложат откритието някъде. А, от вълнени дрехи всички знаем как пукат искри и на какво миреше въздуха.
      Според мен Траките са били много по-напред от Гърците във всякаква наука и изкуство.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.