Над две трети от 15-64 годишните се трудят

На 4 нови работни места на юг се пада едно на север

През 2017 г. трудовият пазар у нас продължи експанзията си. Наред с рекордния коефициент на заетост от 66,9% при 15-64 годишните на национално ниво, в страната вече няма области, в които заетостта е под 55%. Въпреки че огромната част от новите работни места са съсредоточени в Южна България (по 4 нови работни места на юг за всяко едно на север), подобрение има и в някои северни области.

Безработицата по общини

Подобрение е видно не само по линия на увеличаващата се заетост на национално и областно ниво, но и по линия на намаляващата безработица на ниво община. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната вече има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в тъмно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е между 5% и 10% (в светло синьо).

През 2013 г., в разгара на кризата на трудовите пазари, броят на тези общини е бил в пъти по-нисък - съответно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – около столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък. Именно непрекъснатата „синя” линия от общини с ниска безработица по оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас показва къде е съсредоточена огромна част от икономическата активност в страната. Все повече граничещи с тези силни икономически центрове общини се включват в процеса на възстановяване и регистрират понижаване на безработицата.

Спрямо 2016 г. безработицата се увеличава в едва 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 пр. п.), Лесичово (+0,8 пр. п.) и Трявна (+0,2 пр. п.). Въпреки цялостното подобрение, продължават да правят впечатление компактни клъстери от общини с високи нива на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в червено, а същото важи и за смесените райони, както и повечето крайдунавски общини. В повечето случаи общините с висока безработица са или прекалено отдалечени от водещите икономически центрове и традиционните потоци на ежедневна трудова миграция (обхващащи над 400 хиляди души), или се характеризират с ниско ниво на образование и квалификация на работната сила. Тази комбинация от неблагоприятни фактори не предполага скорошно решение на проблемите им, дори напротив – пренебрежимо слабият ефект на общия икономически растеж върху местните трудови пазари говори за трайна изолация от протичащите на национално ниво процеси.

От данните на АЗ се вижда още, че:

- Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г. Безработица над 5% в Северна България се наблюдава във всички северозападни областни центрове, както и в Разград, Силистра и Търговище.

- В Южна България областните центрове с безработица над 5% са само четири - Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%).

- Правят впечатление добрите резултати на много от курортните общини - през 2017 г. безработицата в Банско, Приморско и Несебър е под 5%, а в Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%.

- Сравнително ниски нива на безработица се наблюдават още в общините с големи предприятия като Панагюрище (7,3%), Етрополе (7,8%) и Сопот (2,6%).

Структурните проблеми остават

Сред безспорно положителните данни на АЗ продължават да се виждат и някои дълготрайно негативни тенденции. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва трудности в създаването на такъв брой работни места, който да доведе до по-бърз и осезаем спад на безработицата.

В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 г. показва, че:

- 54,6% от безработните лица са без квалификация, като този дял (достъпен единствено на областно ниво) е най-висок в Сливен (75,8%), Шумен (71,7%) и Пазарджик (66,6%) и най-нисък в столицата (23,4%), Габрово (28,2%) и Перник (40,2%);

- С начално или никакво образование са 27,8% от всички безработни, като най-висок е делът в Сливен (52,7%), Шумен (44,2%) и Ямбол (43,8%), а най-нисък - в столицата (4,4%), Габрово (6,7%) и Смолян (11,3%);

- Без работа от поне 1 година са 37% от регистрираните в бюрата по труда безработни, което е с 4,5 процентни пункта под нивото от 2016 г. Най-значителен спад на дългосрочно безработните се наблюдава в Габрово и Пловдив, като нивата през 2017 г. са вече съответно 17,3% и 28,3%. Има обаче и области, в които се наблюдава ръст на относителния дял на дългосрочно безработните лица, като той достига съответно 58% във Видин, 56% в Монтана и 48% в Силистра.

На фона на тези показатели, оценките, че предлаганият в икономиката труд не отговаря на нуждите на работодателите, не изглеждат изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца правителството предприе промени в посока облекчаване на наемането на чуждестранни работници – важна стъпка в подкрепа на продължаващата експанзия на трудовия пазар, която обаче трябва да бъде подкрепена и с по-решителни действия в други сфери:

- С приближаване на средните за ЕС стойности на икономическата активност и заетостта, българският пазар на труда започва да изпитва все по-силно някои добре познати в другите европейски страни проблеми (като увеличаващия се недостиг на труд). Въпреки това и през 2018 г. държавата залага на мерки за субсидирана заетост, а не на преквалификацията и обучението на безработните, каквато е практиката в повечето европейски страни. В условията на рекордна заетост и недостиг на работна ръка този подход не помага особено, дори напротив - възпира качествената интеграция на работещите по тези мерки в реалния сектор. Последното е жизнено важна предпоставка за придобиването на практически ценени от бизнеса умения и изграждането на „квалификационен буфер” срещу бъдещи сътресения на трудовия пазар.

- Все още липсва утвърден механизъм за определяне на нивото на минималната работна заплата. Процесът на договорки между синдикати, работодатели и правителство е изключително непрозрачен, но малкото проправила пътя си информация, не дава индикации, че регионалните различия са част от дебата. Последното е важно, защото нивото на минималната заплата касае най-вече бедните общини с ниска заетост и висока безработица. Покачване на нейното ниво по инерция, което се очертава и за догодина, може да убие и без това слабите тенденции към възстановяване.

- Фрази като „учене през целия живот” и „дуално образование” продължават да са по-скоро лишени от смисъл фрази, а не практика. Включването на повече хора в учене през целия живот е важна предпоставка за запазването на конкурентоспособността на икономиката ни, а дуалното образование е един от малкото инструменти за задържане в училище на някои от най-рисковите групи учащи се. Моментът е подходящ акцентът да бъде поставен именно там.