Кого да нахраним, за да е войник на България?

Демографската политика не е ведомствена задача на МО

„Нация, която не може да храни собствена армия, ще трябва да храни чужда.“ Изненадах ли някого с тази сентенция. Едва ли, защото тя е издигната в ранг на народна поговорка. Аз съм я чувал от баща ми, той пък от неговия. Тази мъдрост се предава от деди на внуци. Тя се е вкоренила в психологията на българина с убеждението, че е наш, роден патент. Което не е така. Думите са изречени преди повече от два века от великия Наполеон Бонапарт. В случая е важно, че те са убийствено верни с днешна дата.

Стара аксиома е, че държавата, за да има армия, са необходими три фундаментални условия - принцип, който не е изобретение на ХХI век. Неговата давност е хилядолетна. Условията са следните: финансови средства, бойна техника, човешки ресурси. Това са базови изисквания, от които няма мърдане. Те са взаимно свързани, недопустимо е дори едно от тях да бъде неглижирано. В противен случай изграждането на въоръжени сили като основен стълб на държавността е мисия невъзможна. Тези три условия са абсолютно необходими, ако иска дадена държава да има армия. Поне някаква. А за да е силна и мощна, всяко от условията се умножава със съответен коефициент според конкретната ситуация. Уравнението е безкомпромисно, тъй като балансът на съставните му части поддържа равновесието в системата на отбраната. То фактически е скелетът, който не позволява конструкцията на въоръжените сили да се разпадне. Това са теоретически постулати, без които практиката на армейското строителство като висш държавен приоритет е безсилна.

Ако приземим обаче на българска почва тези разсъждения, ще осъзнаем горчилката, тъй като фактите са тъжни. В общи линии парите за отбрана се осигуряват, малко или много е без значение. Държавата все пак отделя нещичко, за да имаме и ние армия. Същата е ситуацията и с бойната техника - малко или много върши работа. За да имаме все пак някакви съпротивителни сили срещу външна агресия. Ако се взрем обаче внимателно в третия фактор - демографския, няма как да не осъзнаем, че националната трагедия чука на вратата ни. А именно той е най-големият риск за сигурността ни. Защото всички условия за функционирането и наличието на Въоръжени сили може да са налице, на ако няма хора, които да управляват техниката, дори и да е най-съвременна, ще се сринем в пропастта. А само наивник няма да забележи очевадното – в България се раждат все по-малко бебета. Тоест - бъдещи войници, които да я бранят. В демографско отношение ние сме на дъното на всякакви класации. Или сме отличници на мрачните статистики с отрицателен знак. Вчера чрез „Труд“ проф. Петър Иванов алармира: за 2017 г. са се родили около 58 000 българчета. За 2018 г. са с над 10 000 по-малко. Данните на НСИ за общия коефициент на детската смъртност е 6,4‰, като за момчетата е 6,9‰, а за момичетата - 5,8‰. Това е според нашите мерки. Но според ЦРУ картината в България е по-мрачна. То дава средно с два процентни пункта по-високи стойности за всеки от трите показателя. Именно американското разузнаване предупреди преди време, че българите се топят прогресивно и след 30-40 г. ще бъдат малцинство в собствената си държава. А аз бих попитал някой от нашите политици не се ли сеща, че тогава с основание може да се постави въпросът за името на държавата ни.

А ето и тъжната картина на военните разчети. Да речем, че у нас има около 15 000 войници. Мераклията за наемник, ако влезе в казармата на 20 или 28 г., каквато е максималната възраст за кандидатстване, ще служи съответно докато навърши предела по закон 46 г.- 26 г. или 18 г. Но да приемем, че средно наемникът набива крак в казармата 20 г. Всяка година си заминават поради навършване на възраст или други причини 5% от войниците, ако всички щатове са попълнени. За да не се получи луфт, трябва да постъпят толкова – около 800 души. Всяка година обаче са нужни по 800 души и за МВР - полиция и пожарна, за охраната на арестите и затворите. За цялата система на сигурност са около 2000 души. Става дума не за какво да е попълнение, а за здрави и образовани кадри. Но реалността е друга - над 30% от момчетата у нас, които биха били потенциални войници, отпадат по медицински показатели. Преди 2 г., когато армията обяви конкурси за редници, за едно място кандидатстваха по 0,5 души. И то знаете ли какви – най-вече роми и жени. Представяте ли си каква армия бихме имали, ако бяха приети, за да попълним бройките. Добре, че щабът на отбраната спусна указания да не се правят компромиси със здравословното състояние и образователния ценз на кандидатите. Защото щяхме да станем за смях пред света. Иначе тъжната истина си я знаем - всяко пето място в отбраната пустее. Няма и не достигат не само човешки ресурси, за да ги запълним. Няма и кандидати. Всичко това го знаем, но какво от това? Осигуряването на човешки потенциал за нуждите на отбраната не е само ведомствена задача на армейското министерство. Това е национален приоритет. Той е част от общата демографска политика на държавата, която е длъжна да я провежда. А дали го осъзнава - едва ли! Ако съдим по статистиката с днешна дата. Преди години, когато завършвах магистратура във военната академия, слушах лекция за демографския фактор, като един от решаващите за националната ни сигурност. Тогава прогнозата беше, че ще се заговори за него след 20 г. За съжаление реалността изпревари тази прогноза.

 

Не можем да си внасяме бойци като Германия

Наскоро Германия обяви, че ще внася войници поради криза на кандидати. От което изтръпнаха бедните страни в ЕС, каквато сме и ние. Защото немците предлагат сериозно заплащане. А ние искаме с трици маймуни да ловим. С 450 евро войнишка заплата кого да привлечем. Чистачките на столичното летище взимат повече.

Коментари

Задължително поле