Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Кой е покръстил маджарите? Унгария никога не е била част от Свещената римска (Германска) империя

Крал Ищван

Неслучайно наричат крал Ищван „Апостол на Исус“

Известно от историята е, че в ситуации, критични за племена и народи, се раждат сили и личности, които успяват да формулират конструктивни решения- дори с цената на решителни действия – да обединят и съхранят наследството на предците, да го оплодотворят с нови идеи, за да пребъдат във вековете за идните поколения.

В унгарската история такава личност е крал Ищван. Рожденото му име е Вайк, което в тюркската лексика означава „бей“. Баща му – великият княз Геза, продължава да тачи унгарските богове, макар да не се противопоставя на християнството. Според една легенда, Вайк е покръстен от Адалберт – епископ на Прага, пребивавал в двора на великия княз между 983 и 994 г. Дадено му е християнското име Стефан. В унгарския изговор обаче става Ищван.

Легендата е правдоподобна, защото през 995 г. Ищван се жени за Гизела, дъщеря на Баварския херцог Хайнрих II, който като ревностен християнин едва ли бе дал дъщеря си на езичник. Доколкото Гизела е в тясна родствена връзка с Отоновата династия на Свещената римска империя, чрез този брак прозорливият велик княз Геза успява да установи първата семейна връзка между унгарски владетел и една от могъщите европейски династии.

Като първороден син, на Ищван се пада да заеме престола на великия княз в 997 г. Но на погребалната церемония се сблъсква с чичо си – княз Кoпани, който предявява претенции върху властта въз основа на традиционното левиратно право: най-възрастният физически здрав брат на починалия да наследи трона и да се ожени за вдовицата му. Но още преди смъртта си, Геза отменя тази племенна традиция и въвежда наследяване по първородство(primogeniture) – практика, установена в европейските християнски дворове.

Конфликтът става неизбежен. Княз Кoпани, заедно с князете от южната част на унгарските земи, започват военни действия, опустошавайки укрепените селища в северозападната част на страната – лични владения на покойния Геза. Младият 22-годишен княз трябва да препаше меча и да влезе в бран, за да защити правото си на наследник на великия княз.

Средновековните хронисти го описват като човек с блестящо за времето си образование в областта на теологията, философията и правото, владеещ гръцки, латински и германски езици; бил е с висок ръст и внушително физическо присъствие, безстрашен войн и вещ пълководец. Това той потвърждава в битката при Веспрем, където успява да победи Кoпани: тялото му е разсечено на четири части, всяка от които е разпратена за назидание в четирите части на държавата. Със същата решителност и жестокост той се справя и с другите непокорни князе.

Ищван стига да убеждението, че трябва да потърси съюзник в християнството, като обединител на разноплеменните народи, населяващи държавата му; както и за да вдигне статута u, да го изравни с този на християнските си съседи. Великоморавия и България са покръстени в средата на IX век; поляците – през 966 г.; Киевска Рус – през 988 г. Така, превръщането на християнството в унгарска държавна религия, става основна задача на княз Вайк.

Впрочем, приемането на християнските ценности в Карпатския басейн отдавна е факт далеч преди пристигането на маджарите, предвождани от княз Арпад в 896 г. Тези земи с преобладаващо славянско население са завладени от българската държава, след като хан Крум разбива аварите; а до края на IХ век са подвластни на цар Симеон Велики. Именно в земите на Панония славянските първоучители Кирил и Методий проповядват на роден език и обучават първите си ученици. И днес, в унгарския град Залавар тачат делото на светите братя, а едно от училищата носи името „Св. Св. Кирил и Методий“.

Регалиите на унгарското кралство

Както княз Борис век и половина преди това налага християнството на българите, така и Ищван иска да покръсти народа си, но да съхрани и своя суверенитет. Усетът му на държавник подсказва, че ако се обърне на запад към Свещената Римска империя, това би означавало Унгария да придобие статут, васален на германския император. Същото би се случило ако се обърне на юг, към Византийската империя. Управлението на император Василий II (958-1025), известен с прякора Българоубиец, бележи връх на византийското могъщество. С покоряването на Българското царство през 1018 г., империята вече непосредствено достига до земята на маджарите. Затова Вайк избира да приеме кръщение от римския папа. За разлика от императорите, папа Силвестър II няма могъщи армии, но е безспорен духовен лидер и може да оказва влияние върху европейската политика; дори да сваля крале и императори.

Така, на Коледа в 1000 г., римският папа официално покръства маджарите, а в допълнение, изпраща корона на Ищван.

Според една средновековна хроника, князът получил короната „с благосклонността и настояването“ на император Отон III (996-1002), което предполага, че унгарският крал приел да бъде сюзерен на императора. Версията е неправдоподобна, тъй като Ищван винаги е отстоявал суверенитета си и никога не се е считал за сюзерен на папата или на императора. Нито една от неговите харти не е датирана според годините на управлението на съвременните му императори, което е задължително, ако е бил техен васал. Още в първия си „Законник“ Ищван декларира, че управлява кралството си „по волята на Бог“. Впрочем, Унгария никога не е била част от Свещената римска (Германска) империя, за разлика от Австрия, Чехия, Словения, Холандия, Лотарингия, Северна Италия и други земи.

С коронясването на Ищван Унгария официално се превръща в кралство, което трябва да бъде признато за суверенно и от другите европейски държави. Короната и кралския титул го улесняват да продължи да налага със силата на меча разпространяването на християнските ценности сред маджарските племена, да обедини под скиптъра си целия Карпатски басейн. Не се спира дори пред другия си чичо – Дюла-младши, който владее Трансилвания. Закаленият в битките Ищван, през 1002-1003 г. нахлува в земите на чичо си, пленява го заедно със семейството му и „налага със силата на оръжието християнската вяра“.

Така, той полага основите на държавно строителство, което без прекъсване продължава пет века, превръщайки Унгария в империя в центъра на Европа, с която всички съседи е трябвало да се съобразяват. Естергом става главен политически и религиозен център на унгарските земи; в този град на река Дунав крал Ищван построява величествена базилика и не по-малко величествен за времето си кралски дворец. Законодателна му дейност е тясно свързана с новата религия. Негова заслуга е, че създава независима от епископите на Свещената Римска империя унгарска архиепископия.

Съвременните историци поставят крал Ищван в пантеона на най-великите унгарски държавници. В сърцето на Европа той създава християнска държава, която приобщава под скиптъра на унгарския крал многобройните народности – постижение, което преди маджарите не успяват нито хуни, нито авари, нито другите народи, обитаващи Карпатския басейн. Неслучайно той е наричан „Апостол на Исус“ и през 1083 г. папа Григорий VII го канонизира за светец. А унгарците честват 20 август – деня на Свети Ищван, като един от своите национални празници.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.