Едно от първите действия на настоящия американски президент Доналд Тръмп, след встъпването му в длъжност, беше да ограничи ролята на лобистите в американската политика. Тръмп подписа заповед, която забрани на членове на администрацията, които лобират за интересите на чужди държави. В Съединените щати, където лобизмът е строго регламентирана дейност, има повече от 100 000 лобисти. Повечето от тях са ситуирани във Вашингтон и Ню Йорк. С тази дейност се занимават основно политици, бивши служители на разузнавания и специални служби, военни и дипломати.

Срещу солидни хонорари, те са готови да лобират в защита на всевъзможни каузи, включително и за здравословния ефект от редовното хранене с пица и хамбургери.

След като стана ясно, че банкерът-беглец от българското правосъдие Цветан Василев е наел американски лобисти, които да се опитат да го изкарат “жертва” на държавен заговор, логично възниква питането – кои са тези лобисти и защо точно те са избраните.

Срещу хонорар от 50 000 долара на месец, беглецът от правосъдието е сключил контракт с кантората Jefferson Waterman International, която се ръководи от пенсионирани служители на Централното разузнавателно управление. От портфолиото на лобистката компания се разбира, че тя е имала клиенти предимно в Азия, Африка, Близкия Изток, както и държави от Централна и Източна Европа, сред които е и България.

Още през 2004 г., разследващата журналистка Алексения Димитрова разкрива в своя публикация във в-к “24 часа”, че България е платила 1 100 619 щатски долара на JWI и още три американски лобистки компании в периода 1998 – 2001 година, т.е. в мандата на премиера Иван Костов, при чието управление Цветан Василев прави и първите си крачки по придобиването на КТБ. Договорът с днешните американски защитници на укриващия се в Сърбия фараон е сключен през месец юли 1998 г., непосредствено след като за посланик на България във Вашингтон е назначен някогашният премиер Филип Димитров. Договорът за лобизъм с JWI е прекратен няколко месеца преди Димитров да напусне посланическия пост през февруари 2002 г. Понастоящем Филип Димитров е конституционен съдия, назначен от квотата на президента Росен Плевнелиев. От публикацията на разследващия журналист Алексения Димитрова се разбира още, че следващият български посланик във Вашингтон Елена Поптодорова също активно е подкрепяла работата с лобисти. “Сумите от 100 000 щатски долара са нормални и още по-малко за лобирането”, казва през 2004 г. Поптодорова, която днес е на работа в НПО-то на бившия външен министър Соломон Паси – Атлантическият клуб. Краят на мандата на Поптодорова бе последван от драматична ситуация, в която охраната на Международното летище във Варшава я уличи в кражбата на луксозен крем за лице. Разследването стана повод Поптодорова да бъде освободена от Американския еврейски комитет.

От изследване на Чешки университет по въпросите за лобизма в САЩ, става ясно, че кантората Jefferson Waterman International е била ангажирана да работи за присъединяването на България и Румъния към НАТО. Лобистите са имали договори и в страни от Западните Балкани, което обяснява и посещението на неин представител в Белград и среща с укриващия се там от правосъдието фараон-беглец.

Би било наивно да се смята, че опитни лобисти и ексразузнавачи биха оставили преки доказателства, с които бившите им клиенти – официални лица в България, могат да бъдат свързани директно с представящия се за жертва на собствения си банкрут, но платен с парите на българските граждани, Цветан Василев. Но косвени улики сочат, че изборът на лобистка кантора от фараона, заграбил пряко над 2,5 млрд. лв., а довел до щети за над 5 млрд. лв., далеч не е случаен, а доста явен.

Според действащия от 1995 г. Закон за публичност на лобирането (Lobbing Disclosure Act), всяка кантора е длъжна публично да обяви подробности за какво е наета. Точно това правят от JWI, става видно от публикации в няколко специализирани американски сайта. Цветущите подробности, които Цветан Василев е пробутал на новите си американски адвокати, дори не са споменати, нито дори името на укриващия се в Белград обвиняем. Очевидно статията в изданието The Hill е част от контракта между клиент и неговите лобисти. В нарушение на принципите за проверка на фактите, изданието не е потърсило гледната точка на обвинените от Цветан Василев български власти и политици, а представя позицията единствено на лобистите. Това донякъде е оправдано, защото едва ли някой във Вашингтон би се интересувал от защитните пледоарии на издирван с “червена бюлетина” на Интерпол криминален престъпник. Това още веднъж потвърждава, че публикацията има за цел – вътрешната й употреба в България и е част от мащабната стратегия по неглижиране на колосалния по размери обвинителен акт срещу Василев за грабежа на превърната от него Корпоративна търговска банка във финансова пирамида.

Как се появява статията в България? Чрез Българската телеграфна агенция, която е с платен абонамент, т.е. не е достъпна за масовия читател. Публикуването на материала в БТА, обаче, също не е случайно. Трудно някой би допуснал, че институцията БТА ще бъде въвлечена в употреба за интересите на банкера-беглец, освен, ако начело на агенцията не е лице, което заема този пост от далечната 2003-та година или вече 14 години. Назначението на Максим Минчев става възможно с личната подкрепа на неговия близък приятел Соломон Паси, който през 2003-та година е външен министър, а днес работодател на Елена Поптодорова, за която в наемането на скъпоплатени лобисти срещу хонорари, платени от данъкоплатците, няма нищо лошо.

Това е само една от възможните връзки, които Цветан Василев може да е използвал в опит да си осигури лобисти. Съществува и друга възможна връзка, която го свързва с друг клиент на прокуратурата – подсъдимият олигарх Огнян Донев. Една от причините, които водят до провала на правителството на Филип Димитров е уличаването на неговия съветник Константин Мишев в оръжейна афера с Македония. Публично известен факт е, а и Мишев не крие близостта си до Огнян Донев. Поръчковият сайт на олигарха „Клуб Зет“ е едно от малкото места, които публикуват съчиненията на Мишев, който в навечерието на предсрочните парламентарни избори бе засечен да работи в полза на провалилия се проект ДОСТ. В последните месеци, Константин Мишев е засечен да контактува и със създадения от български гражданин, с швейцарски паспорт, координационен център по защитата на банкера-беглец. Иначе, Мишев живее в САЩ, което прави изключително лесен контакта му с офиса на лобистката кантора. За момента е факт, че Филип Димитров е този официален представител на държавата, който сключва договор за лобизъм с JWI. Днес същата кантора е наета от Цветан Василев да го защитава.

Това отваря и трета възможна връзка – кой е настоявал Росен Плевнелиев да назначи именно Филип Димитров за конституционен съдия, при положение, че има сериозни съмнения за неговата компетентност, а и за липсата на изискуемия по Конституция минимален юридически стаж. Миналата седмица, не в България, а в Гърция, Росен Плевнелиев и обвиняемият олигарх Иво Прокопиев бяха засечени да вечерят. Вчера, поръчковото издание на Прокопиев “Дневник” първо препечата публикацията от БТА, като не пропусна да я лансира на аудиторията с манипулативното заглавие, че Цветан Василев потърсил закрила в САЩ.

Раздуханият балон с т.нар. Закон “Магнитски”, по който Василев отново се опитва да изкара себе си жертва, макар и на собствената си престъпна дейност, а и възможните консултанти на банкера-беглец по наемането на конкретна адвокатско-лобистка кантора, показва тежките зависимости, които с парите от КТБ, фараонът е успял да създаде в политическите и икономическите кръгове у нас. В този смисъл, ангажираните със защитата на Цветан Василев са много повече от видимото, защото при доказването на престъпното източване на КТБ, несъмнено ще бъдат осветени (скритите) хонорари на множество политици, олигарси и лобисти, които днес българските граждани плащат. Не на последно място, хонорарите и сумите, които е прибирала и фамилията на Иван Костов, чиято основна заслуга е възможността Цветан Василев да придобие КТБ и да я превърне в касичка за своя престъпен ум.