Кой ще спечели космическата надпревара?

$288 000 000 000. Тази умопомрачителна сума е цената в днешни долари на космическата програма Аполо 11 според изчисления на НПО-то Планетарна общност (Planetary Society). Photo by Pixabay/CC0

Освен че затвърди позицията на САЩ на върха на космическата надпревара, Аполо 11 донесе на Земята 22 кг лунни камъни и даде повод на космическата индустрия да си постави смели амбиции за достигането на още по-далечни космически обекти.

Само че въпреки успеха на Аполо 11, следваща подобна мисия на последва, като и до днес причините за това остават неизяснени. Съществуваше и немалка доза скептицизъм относно възобновяването на подобно начинание, като наистина нямаше изгледи в скоро време НАСА да предприеме ново пътуване до Луната.

През 2017, година след стъпването си в длъжност, американският президент Доналд Тръмп подписа директива, с която космическата програма на САЩ отново се фокусира върху човешкото изследване на Космоса.

НАСА

Новата мисия на НАСА, чиято цел е стъпване на Луната, бе наречена “Артемис” , а проектът трябва да позиционира в лунната орбита платформа наречена “Гейтуей Спейспорт” (“Gateway Spaceport”). Модулът ще служи за дом на екип от четиримата астронавти, които ще пътуват до Луната като амбицията е до 2028 там да има постоянно човешко присъствие, като наскоро вицепрезидента Майк Пенс пожела това да се случи до 2024.

Всъщност, част от мисията на “Артемис” е да използва Луната като тренировъчна площадка за един още по-амбициозен човешки воаяж—този до Марс.

За да изпълни проекта НАСА работи с десетки частни компании от космическата индустрия, които пък през последните години достигнаха впечатляващи висини в развитието на космическите технологии. Именно заради това авторитетното издание space.com пита дали частните партньори на Северноамериканската космическа агенция не са и нейните най-големи конкуренти в битката за Луната. Материалът, озаглавен “Ще стигнат ли частните компании преди НАСА до Луната” (“Will Private Companies Beat NASA to the Moon?”), набляга на това, че космическата агенция разчита повече на кооперация с бизнеса, отколкото на конкуренция с него.

И няма как да е другояче, тъй като космическата индустрия премина през сериозно развитие през последните няколко десетилетия, откакто за последно човешки крак стъпи на Луната.

Частните играчи

През последните години се наблюдаваше затишие сред програмите за космическо изследване, но с оглед на набиращите сила нови проекти, темата естествено отново стана приоритет и в частни ръце. Сценаристът на дългогодишната поредица “Бързи и яростни” Крис Моргън сподели, че е възможно някоя от бъдещите серии на поредицата да се развива в Космоса. Апликацията за покер във виртуална реалност PokerStars VR пък се сдоби с космически дизайн, който "пренася" играчите извън земните предели.

Освен развлекателната индустрия, която винаги е имала афинитет към Космоса, в публичното пространство често се говори и за компании като SpaceX, Blue Origin и Virgin Galactic.

И докато НАСА вече си партнира с компанията на Илон Мъск, то космическите проекти на SpaceX включват самостоятелна работа като планираният за 2023 полет на совалката “Starship-Super Heavy”.

Най-богатият човек на света, Джеф Безос, се цели в Луната със създадената и ръководена от него компания Blue Origin. Космическият бизнес на Безос също работи с НАСА по проекта “Артемис”, докато един от частните проекти, наречен Blue Moon, е насочен към доставката на товари до Луната. Virgin Galactic на Ричард Брансън пък изглежда най-скоро ще постигне зададените си цели, като се очаква първото и космическо пътуване да се осъществи през идната годината, а скоро компанията се очаква да дебютира на Нюйоркската борса.

Международна надпревара

Наскоро Китай успешно достави изследователски модул на лунната повърхност, чиято мисия е да провежда астрономически проучвания и да изследва космическата радиация. Това е само малка част от амбициите на китайската космическа програма, като азиатската страна дава заявка да бъде сред основните конкуренти на САЩ в тази сфера.

От десетилетия съседна Индия също развива космическа програма, като последният голям неин проект носи името Чандраян-2 и се състои от три модула-спускаем апарат, ровър и спътник, които се очаква да достигнат лунната орбита на 6 септември.

Европейската космическа агенция също планира да изпрати ровър до Луната в партньорство с Япония и Канада, като в бъдещото развитие не европейската космическа програма влизат и човешки мисии. Наскоро пък френският президент Еманюел Макрон обяви, че военновъздушните сили на Франция подготвят космическо командване , което да управлява военизирана космическа програма състояща се от сателити оборудвани с камери, стрелкови оръжия и лазери.

Коментари

Задължително поле