Колко е ниска “ниската” избирателна активност

Активна регистрация на избирателите в чужбина е първата крачка

Отминаха поредните парламентарни избори и патовата ситуация пред невъзможността да се формира правителство отново може да ни изправи пред предсрочен вот по никое време зимъс. С този антирекорд България вече е възможно да влезе в учебниците. Рекордно ниска е и избирателната активност. Не се повдига въпросът: „А ако бяха отишли повече избиратели пред машините/урните?“. Тогава и резултатите можеха да бъда други.

Избирателите са основен елемент на избирателната система и ако обърнем поглед назад в политическата история на съвременните държави, ще видим, че борбата за избирателни права през XIX в. и първата половина на XX в. наложи демокрацията като най-добрия от възможните модели за управление в света. Макар днес демокрациите в някои държави да боледуват, доминира разбирането, че демокрацията се опира на избори, а изборите - на избиратели. Борбата за всеобщо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване и свободен избор роди масовите партии и масовата демокрация след Втората световна война. Но това остана в историята!

Избиратели днес са всички граждани на държавата, навършили определена възраст, за които няма пречки (предвидени в Конституция или в закон). Разширяването на избирателното право сред гражданите върви ръка за ръка с избирателния абсентизъм (въздържане от гласуване). Въздържането от участие в избори от миналата година насам вече е притеснително у нас. Въпросите в тази ситуация са два.

Първият е колко са българските граждани с избирателни права? Според данни на ЦИК българските граждани с избирателни права са над 6 млн. и 600 хиляди, а според НСИ живеещите на територията на България са малко над 6 млн. и 500 хиляди.

Възможно ли е избирателите да са повече от населението? Да, вижда се, че е възможно. Причините са две. Първата причина е, че зад граница живеят много български граждани, значителна част от тях са над 18 г. и имат избирателни права. Няма яснота колко от тях вече са и с друго гражданство. (Това е тема за друг разговор, който засяга националната сигурност и бъдещето на българската нация.) Допълнението от 2021 г. в Изборния кодекс за създаването на 32 МИР „Чужбина“ е без яснота за броя мандати. Така доста експерти вече се упражняват, че трябва да се разпределят между 4 (поне!) и 10 мандата.

Смятам, че да се даде възможност да се разпределят мандати, които имат измерението на една парламентарна група (10 народни представители) извън страната е спорна възможност. Не само защото ще се вземат от многомандатните райони в страната, а и защото няма никаква яснота колко са българските граждани с избирателни права извън страната, които имат настоящ адрес в чужбина. Втората причина е, че съставянето на избирателните списъци в чужбина в значителна степен се дописват в изборния ден, защото има автоматизъм в разкриването на изборни секции извън страната. А в България избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. Така живеещите в чужбина са включени в списъка по постоянен адрес, а гласувайки в чужбина са вписани и по настоящ, т. е. броени са два пъти.

Вторият проблем, на който станахме свидетели в изборния ден, беше отдръпването на избиратели от изборния процес. Избирателната активност е ниска, най-ниската от 1990 г. насам. Ако през ноември 2021 г. активността беше малко над 40%, а в неделя не успя да ги постигне. Кои са причините да се отдръпнат избирателите и да не участват въпреки задължението на гражданите за това, предвидено в Изборния кодекс? Наслагване на причини. Не е една. Най-видимата е умората. В политологичната теория има описание на феномена „умора“ на избирателите от участие в обществените дела. От април 2021 г. досега се проведоха пет избора (4 парламентарни и президентски избори). Предизборната кампания или по-скоро нейната липса показаха, че кандидатите са по-уморени от избирателите. Оптимистите казват, че вече излизаме от изборната спирала. Песимистите казват, че сме още на един от завоите и до края има още завои, т. е. избори. Друга причина е начинът на гласуване. Страхът от машините не е преодолян в общественото съзнание, вкл. сложността на бюлетината и участието на частноправен субект в организацията, а това от своя страна ражда недоверие от изборните резултати, получени при машинно гласуване. ЦИК не направи достатъчно, за да популяризира предимствата на машинното гласуване и да повиши доверието в този начин на гласуване. Тъй като през октомври 2023 г. предстоят редовни местни избори, постоянно действащата ЦИК трябва да поработи сериозно за промяна на това положение (ако не се промени изборното законодателство, разбира се).

Най-съществената причина за избирателния абсентизъм, според мен, е качеството, при значимо количество, на политическите партии. В отминалата предизборна кампания станахме свидетели на лансиране на заклинания и емоции, а не на формулиране на проблемите на хората и на бизнеса и предложения за разумни решения.

Какво може да се направи? Активна регистрация на избирателите в чужбина е първата крачка. За всеки отделен избор следва да се подават нарочни заявления от всеки, който иска да промени мястото за гласуване (настоящ адрес в чужбина). И изключване от избирателния списък по постоянен адрес. Едва след няколко проведени избора ще може да се види тенденция за гласуващи в чужбина български граждани. Въз основа на тази тенденция отново може да се повдигне въпроса за 32-я МИР. А дотогава? Спешна промяна в Изборния кодекс, за промяна в реда на формиране на изборните секции зад граница.