Форбс: Хакери са откраднали огромно количество данни от федералната служба за сигурност на Русия

Пендаровски: Комисията за историческите въпроси между Северна Македония и България е в задънена улица

Висоцки – първият съветски мачо 39 години след смъртта на барда, той вече е безсмъртен

Слаба избирателна активност на парламентарните избори в Украйна

Първата победителка в “Гласът на България” Стелияна Христова и Християна Цветков пеят за търновци Концертът е в разгара на лятото

Два автомобила се сблъскаха край Търново

Хванаха двама българи крадци в Италия след преследване с хеликоптер

Бойко Борисов кръсти внуците си (СНИМКИ) Малките Бойко и Иван вече са християнчета, похвали се дядо им

Вечната история за принцеса Турандот и музиката на Пучини оживяха на Царевец

Пожар гори близо до Атина

С велосипед и четка шуменец подреди 32-ра излобжа

Идва времето на умните тоалетни Новости в банята: избор на музика и осветяване, самопочистване и смесители с гласови команди

Британският финансов министър ще подаде оставка ако Борис Джонсън стане премиер

Товарен автомобил със слама се запали и затвори за около час пътя за събора на Рожен

„Цар Лъв” пак ловува в кината Нова версия на анимационната класика

Константин Томанов, секретар на Централната комисия за борба с противообществените прояви на децата пред „Труд“: Отваряме училища за родители на агресивни деца

Настаняването на малчуганите в институции става само в краен случай

Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКППМН) внесе в Министерския съвет годишния доклад за дейността си. „Законът ни задължава да информираме редовно обществеността за състоянието на детската престъпност и агресия, за рисковите ситуации, които я предизвикват и за резултата от възпитателните мерки“, казва секретарят на комисията Константин Томанов. Въпросната информация е изключително важна предвид това, че всяко пето дете у нас има различни агресивни прояви. Педагогическите съветници алармират, че обидните думи, заплахите и юмруците са станали начин на общуване в българските училища.

– Г-н Томанов, трети ден телевизиите показват скандален клип, на който се вижда как 16-годишно момче от Пловдив малтретира учителката си в клас. От годишния ви отчет научаваме, че у нас има 297 местни комисии за борба с подобни прояви. Какви хора работят в тях и какво точно правят?
– Местните комисии се занимават с превенция (предотвратяване) и противодействие на детското асоциално поведение в своя район или община. Дейността им се организира и координира от техните секретари. Това са висококвалифицирани специалисти – педагози, социални педагози, психолози, социални работници, юристи. Работата им е да анализират криминогенните фактори и специфичните проблеми в общината, да подготвят и реализират стратегии, програми, проекти и възпитателни дела, да прилагат възпитателните мерки, предвидени в Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Към комисиите работят и около 2060 обществени възпитатели. Те помагат на родители, които срещат затруднения при възпитанието на децата си, консултират както майките и бащите, така и синовете и дъщерите им в центрове за превенция и консултативни кабинети. Освен това изнасят лекции по училищата, участват в проверки за малолетни и непълнолетни, които посещават барове и дискотеки след часа, определен в Закона за закрила на детето. Отделно изготвят доклади за възпитателните дела и участват в изпълнението на възпитателните мерки, а също и на мерките за майки и бащи, които не полагат достатъчно грижи за рожбите си.

– Какви са мерките срещу лоши родители?
– Те са изброени в чл. 15 от ЗБППМН: предупреждение; задължително посещение на беседи за възпитанието; глоба от 50 до 1000 лв. или замяна на глобата с безвъзмезден труд в полза на обществото. Когато поведението на родителите или на тези, които ги заместват, съставлява престъпление, местната комисия изпраща материалите в прокуратурата. А когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето и имуществото на детето, или когато той не е в състояние да упражнява родителските си права, за случая трябва да се сезира съдът.

– А възпитателните мерки за малчуганите? Те пък какво представляват?
– Те са описани в чл. 13 от ЗБППМН, като се прилагат спрямо освободените от наказателна отговорност – това са всички, навършили 14-годишна възраст и тези от ненавършилите 18 години, за които е доказано, че не са разбирали свойството на постъпките си и не са били в състояние да ги ръководят. Мерките за тия деца са само образователни, възпитателни и социални, от тях не следват наказателно-правни последици, за разлика от осъждането, което се отразява в свидетелството за съдимост, както знаете. Тук трябва да кажа, че с последните промени в ЗБППМН от 2004 г. българският модел за правораздаване по отношение на ненавършилите пълнолетие беше напълно синхронизиран с международните стандарти, приети от ООН и Съвета на Европа. С тях се осигуриха гаранции за правата на маловръстните извършители на нередности.

– Какви са гаранциите?
– Цялостен контрол върху всички решения на местните комисии, с които се налагат възпитателни мерки на детето без отделяне от семейството му. Тези мерки са съответно предупреждение; задължение да се извини на пострадалия; задължително обучение за преодоляване на отклоненията в поведението; забрана за посещение на определени места и заведения; забрана за срещи с определени лица; забрана да напуска дома си; задължителна работа в полза на обществото. Последната мярка е настаняване във възпитателно училище-интернат със или без изпитателен срок.

– Ами възпитателните мерки, при които маловръстният бива отделен от семейството си?
– Те са същите, но се налагат само от съд, при двуинстанционно съдебно производство… Но тук ми позволете да отбележа, че основната работа на местните комисии е превантивната, т.е. те трябва преди всичко да предотвратяват детските противообществени и криминални деяния.

– Лесно е да се каже. Но как?
– С различни методи и средства. Лекции, беседи, семинари, тренинги, кръгли маси, видеофилми с дискусии по тях, открити уроци за агресията и за престъпленията на деца и срещу деца, спортни мероприятия в безплатни бази, летни лагери, туризъм, младежки дискотеки, конкурси, спектакли. Важен момент е да се върнат в училище отпадналите от него малчугани, което без посещения в семействата им не става. А също и подпомагането на родители, при чиито деца е забелязано отклонение от нормалното поведение. На доста места отваряме „Училища за родители“ и „Работилници за родители“. В тях квалифицирани специалисти помагат на майките и бащите да общуват със синовете и дъщерите си, да преодоляват конфликтите с тях и помежду си, да ги предпазват от насилие или употреба на алкохол и наркотици.

– Звучи като измислено.
– Но не е. 25 616 родители са обхванати м.г. в програмите за превенция на асоциалното поведение, 19 009 – в програмите против употребата на наркотици, 18 073 – в тия, фокусирани върху насилието и 14 871 – в посветените на културата.

– Въпреки всичко, расте насилието над учителите, примерно. Ако преди две години са регистрирани около 200 такива случаи, тази година са двойно повече, признават от институциите.
– Ето защо секретарите на комисиите са провели м.г. 3140 работни срещи с педагогическите ръководства. Разговаряли са хиляди пъти с училищни психолози, с ресурсни учители, с класни раководители. Обсъждали са различни казуси, свързани с ученици. Става дума за такива, които са избягали от дома си, изявили са се агресивно, упражнили са насилие, пушили са марихуана, уличени са в непристойно поведение и хулиганство… Някои скитат или проституират. Други хвърлят камъни по влаковете, трети крадат. Апропо, кражбите са най-често извършваното престъпление от децата.

– От възпитателните мерки има ли файда? Ефективни ли са, както се казва?
– Имаме специално изследване за това. То показва, че с новите процедури по образуването и разглеждането на възпитателните дела, по налагането на възпитателните мерки спрямо децата и на мерките спрямо бащите и майките им, се постигат много добри резултати. А тези резултати са един вид превенция на девиантното поведение на малолетните и непълнолетните. Това обяснява защо относителният дял на криминалните им деяния намалява. От години насам. С изключение на 2010 г., когато имаме 10% растеж при детските кражби – нещо, което е обяснимо и със световната финансова криза.

– Рисувате розова картина.
– Нямам такова намерение. В практиката се очертават доста проблеми. Неуреден е нормативно контролът по забраните за непълнолетни с асоциални прояви: да посещават определени места и заведения, да се срещат с определени хора, да напускат настоящите си адреси. Друг проблем е негативното отношение на неправителствени организации и институции към най-тежките мерки, свързани с отделянето на детето от семейството. Имам предвид това, че настаняването във ВУИ и СПИ (Възпитателни училища интернати и Социално-педагогически интернати) се тълкува като „затвор“, като „лишаване от свобода“. Проблем е също така, че мерките срещу родители се прилагат рядко, въпреки, че значителна част от непристойните действия на децата са резултат на майчино или бащино нехайство, липса на родителски контрол, грешки във възпитанието, семейни скандали, изолация.

– А как протичат възпитателните дела?
– По данни на НСИ над 70% от тях се образуват по предложение на прокуратурата и са за престъпления на непълнолетни, предимно. Около 20% се образуват по предложение на полицията, а под 10% – по сигнали на граждани и длъжностни лица. Най-често налаганите при тях възпитателни мерки са „предупреждение“, „поставяне под надзор на обществен възпитател“, „предаване на родителите за полагане на засилени грижи“, „задължителни консултации за преодоляване на отклоненията в поведението“ и „предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок 6 месеца“. Тия мерки са и най-ефективни. Другите – „задължителна работа в полза на обществото“ и „задължителното извинение на пострадалия“ също са добра практика, обаче по-рядка. Забраните за срещи, за посещения на определени места и за напускане на дома се налагат най-рядка. Зачестяват случаите, в които се задължава непълнолетният „да отстрани със свой труд причинената вреда“. Най-тежките мерки – отделяне на детето от семейството му и настаняване в интернат се налагат само от съда и само, когато всички други мерки са изчерпани. Предвидено е и двуинстанционно обжалване на тези мерки – така се осигурява защитата на правата на детето в съответствие с най-добрия му интерес.

– Досега говорим за следствието. А причината? Къде се корени агресивното, неприличното или престъпно детско поведение?
– Силен криминогенен фактор за асоциалното поведение на децата е недостатъчната или некомпетентна родителска грижа, безотговорността на майките и бащите. Лошите модели на поведение в семейството формират у подрастващите трайни нагласи за лоши деяния. Ключово значение имат и нуждите на детето. Както казва авторитетният американски психолог Е. Маслоу, дете, което е несигурно, неудовлетворено в базовите си потребности – сигурност, принадлежност, обич, ще проявява повече егоизъм, омраза, деструктивност.

– „Синът ми по този начин (нападайки учителката) се опитва да привлече внимание, тъй като винаги е бил отхвърлян от съучениците, приятелите и връстниците си“, казва майката на малкия агресор от Пловдив.
– Юношеската възраст е характерна със самоутвърждаването, със стремежа да бъдеш забелязан, да победиш в борбата за лидерство, да заемеш място в групата. Тук има и криворазбран героизъм, и протест срещу реална или въображаема несправедливост, и изострена критичност към другите. Има и несъответствие между претенции и възможности, между обективен и субективен свят. Това са все предпоставки за нарушения, които в очите на подрастващите изглеждат като приключения. Силно влияние оказва и липсата на подходящи занимания в свободното време, но това е отделна, голяма тема.

– А беднотията?
– Нашето изследване показа за какви противообществени прояви са разгледани най-много възпитателни дела. Над 50% от тия дела са за кражби, 15% за хулиганство, 13% за побой, 10% за бягство от семейството и скитничество, 5% за употреба на наркотици, 1% за грабеж и пак 1% за изнасилване и блудство. Потвърждава се изводът, че кражбата е най-масовата престъпна проява на децата. Причината, подразбира се, е и социална. Показателна е една анкета сред родители относно задоволяването на детските нужди. Едва 19% отговарят, че напълно ги задоволяват, 31% ги задоволяват, макар и трудно, а най-много са тия родители, които невинаги могат да задоволят нуждите на своите деца.

Нашият гост
Константин Томанов е роден на 28 октомври 1954 г. в София. Завършил социология (1979) и право (2000) През 1982 – 1994 г. работи в Българската телевизия като директор на продукция в детските рубрики “Звънче”, “Лексикон” и в шоуто на Теди Москов “Улицата”. От 1994 г. се труди в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на която и до днес е секретар. Хоноруван преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.