Така и не става ясно в новата пропагандна кампания как се върши преврат, като няма власт

Няколко уж образовани хора в хор започнаха да налагат едно ново понятие. В България, казват „се извършва пълзящ преврат“. А така! Преврат, казват. Да се порадваме малко на тази нова теория. Доживяхме и страната ни да допринесе нещо в световната политическа теория – за практика е смешно да се говори.

Първи подхвана темата Спас Гърневски. На него му е простено всичко и трябва да се отнасяме към него с разбиране. Малко след като стана ясно, че ГЕРБ е в пат – хем първа сила, хем не може да намери нито един съюзник за нов мандат, Гърневски сподели своите притеснения: „От доста време в България срещу законното правителство тече пълзящ преврат.“

Мина и отмина тази, но след като вече нещата отиват към предсрочни избори, темата за преврата подхванаха и други от същата гърневска порода мислители.

"Има много планове отзад, които не са ни известни. С едни думи се влиза, действията сочат друго. Ситуацията, в която се намираме, има по-скоро характеристиките на преврат, отколкото на предаване на мандат“, каза проф. Антоанета Христова, политически психолог по Nova News.

„Заявката на този парламент бе да възкреси парламентаризма. Оказа се, че нещата са доста различни от прогнозите. Случващото се е един пълзящ държавен преврат. Атаката започна срещу бившият министър-председател Бойко Борисов, но тя премина в атака към държавата“. Това заяви пред Нова тв проф. Георги Близнашки.

Терминът „преврат“, в западната теория и практика се поява във френската премяна и с марка Coup d'état. Удар срещу държавата. Удар, който действа като масивен инсулт. Бам! И ръководството на страната е „убито“ и заменено. Малка група от хора, обикновено силно въоръжение помита законното (или незаконното) управление на държавата и слагат собствено правителство.

Няма ли сублимация, няма успешен преврат и обратното. Гръмне ли, край. Ударът е окончателен. Няма такава глупост като пълзящ преврат. То е като оргазма – не можеш да пълзиш в тази игра. Може да има обстоятелства, предпоставки, назряване, но положението е или-или.

Специално за нашите мислители, бих припомнил събитията от юли 2016-а, когато в съседна Турция се проведе неуспешен опит за държавен преврат. С какво, драги, се характеризираше този coup d'état? Първо, силна почти автократична власт. Продължителна политика по смяна на елита на армията, натиск върху опозицията с цялата държавна мощ. Военните организираха конспирация – нелегална организация с дейност, насочена към официалната власт. Изкараха танковете на улицата, излезе войската, бяха превзети медии и оттам беше съобщено, че се извършва преврат. Ердоган летеше със самолет и само добрите приятелски съвети „Бягай, ще те убия!“ не знайно от коя държава го спаси от гибел. След това народът въстана и превратът се провали. Нашата власт пък помогна на Ердоган да му изпратим нарочените за врагове от наша територия по доста спорен от хуманна и законна гледна точка.

Е, първо кой е на власт в момента? Кой е мозъкът, дето трябва да изстрада един coup?Имаме ли в момента силна власт, която контролира цялата? Имаме ли толкова потиснати групи от обществото, като военните и полицаите например, че да очакваме да пълзят към Министерски съвет? Не, няма. Имаше избори, които бяха проведени честно и без сериозни забележки. Имаме шарен парламент, който е безсилен да излъчи правителство. В същото време имаме действащо правителство, което е подало оставка, а тя е приета.

Срещу кого тогава точно е превратът? Извинявайте, пълзящият преврат. Не виждам такъв субект. 
И не на последно място, кой точно е конспираторът? Кой е този дето ще бута нищото? Парламентът е към края си, президентът поема и изпълнителната власт за няколко месеца – проф. Близнашки знае какво означава това – пълзящо нищо.

Тази пропагандна конструкция за Coup d'état е толкова евтино скалъпена, че е време идеолозите да помислят за един съдбата й. Препоръчвам им Coup de grâce.