Крадени брилянти в ковчега на Раковски

През 1885 г. тленните останки тържествено са положени в съборния храм "Св. Неделя".

С тях пренасят костите на революционера у нас

Случаят избуява в европейски скандал. Австрийският вестник "Нойе фрайе пресе" и румънският "Разбоюл" публикуват сензационни разкрития

Тези дни отбелязваме две столетия от рождението на Георги Раковски. Малцина знаят как са спасени тленните останки на бащата на националната революция. Не от родолюбци, а от измамници. Което свидетелства, че криминалният акт понякога е с положителен знак.

"Мислеха тогази, мислех го и аз, че строго различие между хайдук и въстаник не може да се направи. Малко ли обири и убийства са ставали по "патриотически" мотиви. От Влашко го бях това чувал", пише в спомените си Добри Ганчев.

През 1885 г. такова деяние е извършено тъкмо в довчерашната "хъшовска република". Мозък на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница. Военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра". За жертва Паница избира влашкия богаташ Христо Калъпов. Легенди се носели за милионите му.

Капитанът заръчва на Филип Тотю работата да се изпипа. Вехтият войвода минава Дунава и се свързва с изкусния касоразбивач Жоржеско. Всичко е сторено според девиза на комитета "Правдина се добива с кръвнина!" Калъпов е умъртвен, касата му е отворена, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума.

Сега съзаклятниците се чудят как да пренесат плячката в България. В главата на Коста светва гениална идея. Георги Раковски лежи погребан в чужда земя, крайно време е великият българин да намери покой в отечеството си. А с него да минат и брилянтите!

За мероприятието са похарчени 2182 лева, което е нищо в сравнение с очаквания кяр. Паница се пише председател на специалната комисия по пренасянето на тленните останки. Отива в Букурещ да уточни подробностите.

На 1 юни 1885 г. в гробището "Щербан водъ" е отворен гроб № 17. Костите на Раковски са извадени, почистени и положени в ковчег. Отнасят го в българската черква в румънската столица. През нощта кивотът е напълнен с брилянтите и книжата от касата на Калъпов.

На другия ден сутринта са отслужени литургия и панихида. В 11 часа ковчегът е пренесен на гара Филарет, откъдето с нарочен трен потегля за Гюргево. Там чакат параходите "Взрив" и "Голубчик". Ковчегът е качен на "Взрив", за гражданството е определен другият кораб.

След пладне вапорите стигат русенското пристанище. Музика, цветя и хоругви чакат на брега. Множеството акламира реликвените останки на националния герой. Малцината посветени приветстват друго.

Кивотът е положен в съборната черква "Св. Троица". През нощта срещу 3 юни харамиите на Паница отървават костите от нечестивата компания на плячката. На другия ден олекналият ковчег отново е качен на "Взрив" и потегля за Свищов. Оттам през Никопол, Оряхово, Лом и Берковица стига до София.

На 7 юни 10 000 столичани излизат да посрещнат тленните останки на Георги Раковски. Сред тях е и самият княз Александър Батенберг. Най-нетърпеливите чакат на Връбница.

Следобед траурното шествие минава Шарен мост, сега Лъвов. Двама опълченци носят портрета на Раковски, украсен със зелен венец. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.

Процесията тръгва по улица "Ломска", свива край хотел "Конкордия" и по улица "Възнесенска" стига съборния храм "Св. Неделя". Отслужена е панихида, слово произнася митрополит Климент Търновски.

С брилянтите е лесно, но как да се осребрят ценните книжа? Коста Паница дава част на поручиците Сапунов и Колобков и ги праща във Виена. Град голям, няма да се разбере шашмата, разсъждава капитанът. Пласьорите пробват тук-там, но големите финансови къщи се отнасят подозрително към влашките бумаги. Тогава офицерите отиват в някаква забутана кантора.

Съдържателят обещава осребряване и заръчва да дойдат утре. Сапунов и Колобков потриват ръце, сядат да гуляят в скъпия локал "Лира". Призори на другия ден полицията ги прибира на топло.

Научил за провала, Паница телеграфира на братовчед си Сава да внесе гаранция за двамата. Властите обаче отказват да ги пуснат. Тогава капитанът моли нашия дипломатически агент в Букурещ да се застъпи. Без резултат. Ялови опити правят също председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и дори княз Батенберг.

Случаят избуява в европейски скандал. Австрийският вестник "Нойе фрайе пресе" и румънският "Разбоюл" публикуват сензационни разкрития. Нашата преса също не мълчи. "Нека положим за минута, че се явила у них хартия крадена, зер това трябва да служи за факт, че те са крадци, че да се преследват като таквизи", възмущава се вестник "Македонец". Газетата е финансирана от Филип Тотю.

Поручиците са пуснати едва след авторитетната намеса на руския консул във Виена.

В ролята на пласьор влиза и публицистът Димитър Ризов. Той успява да осребри в една софийска кантора книжа за около 250–300 лева. "Отпосле – разказва той – Паница ми се призна: че акциите, уловени у двамата български офицери във Виена, и купоните, изпратени мене, са били откраднати (чрез разбиването на една желязна каса) от Филип Тотю войвода и от някой си артист касотрошител, румънин, Жоржеско, заедно с доста брилянти."
Международният скандал принуждава министър-председателя Петко Каравелов да заведе дело срещу Паница и Ризов. Двамата обаче се изплъзват, стягат си багажа и минават в автономната Източна Румелия.
А костите на Раковски? Без диаманти няма преклонение!

"Никой за тях не попитваше. Нито даже Паница или Ризов. Турени били, казваха, на тавана. Тавана го продъниха болшевиците. И костите трябва да са разнесени по въздуха", предполага Добри Ганчев.

Съвременникът греши. Тленните останки са пощадени от атентата в "Св. Неделя" през 1925 г. За тях обаче се сещат чак през 1942 г. Пренесени са в Котел. Четири десетилетия престояват в тамошната черква "Св. Петър и Павел". Едва на 10 октомври 1981 г. намират покой в мавзолея на Георги Раковски.

Foto_1: Георги Раковски

Foto_2: Коста Паница

Foto_3: 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи