Конституционният съд обяви Янине Анес за временен президент на Боливия

10-те най-скъпи развода в Холивуд за всички времена

Учените: Акулата изчезва Добрите запаси на калкан увеличиха квотата с 30%

Парламентът ще разглежда Закона за държавния бюджет за 2020 г.

Очаква се днес да повдигнат обвинение на кантонера заради катастрофата на жп прелез

Обявиха извънредно положение във Венеция заради проливни дъждове (ВИДЕО)

Продължава издирването на жената, изчезнала край Мальовица

На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

Латиноамериканската пролет настъпва Събитията на континента взеха да се развиват главоломно и да напомнят за „Арабската пролет“

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Не й върви на Кристалина Георгиева. Не минаха и дни, откак оглави Международния валутен фонд, и избухна първото за мандата u народно въстание срещу… МВФ – в Еквадор

През последната година сякаш бяха окончателно попарени надеждите на ентусиастите на „левия завой“ в латиноамериканската политика от предишното десетилетие. Махалото полетя надясно. В Бразилия популярният работнически водач Луис Инасио Лула да Силва, който водеше убедително в анкетите за президентските избори, бе осъден за корупция в скалъпен процес и на власт дойде ултрадесният Жаир Болсонару. През януари САЩ започнаха поредния опит за преврат срещу Николас Мадуро във Венецуела, този път с назначен от тях президент – Хуан Гуайдо?. Изменилият на ментора си Рафаел Кореа нов еквадорски президент Ленин Морено преви гръб пред САЩ и МВФ, прие 4,2-милиарден доларов заем и план за остеритет, а преди това, през април т. г., подпечата десния си завой, като подло предаде болния, състарен Джулиан Асанж на британските власти, които, изглежда, оттогава са го подлагали и на изтезания.

В Еквадор планът на МВФ изискваше орязване на държавните разходи, разбира се, за сметка на по-бедните. С президентски указ на 1 октомври бе въведен пакет мерки, Paquetazo, включващ и уволнението на 23 хиляди служители от държавния сектор, двойно съкращаване на платените отпуски на останалите и отмяна на субсидията на горивата, въведена от Кореа, което щеше да доведе до поскъпване на траспортните разходи и фактически на всички цени на дребно.

Това предизвика социален взрив, започнал на 3 октомври с масови протести на профсъюзите от Единния работнически фронт и други синдикати, последвани на другия ден и от Конфедерацията на индианските народи на Еквадор и други автохтонни организации, от партията на Кореа – Алианс „ПАИС“, партията „Народно единство“, двете компартии и останалите леви сили. Някои от тях, довчера враждебни една на друга, се обединиха пред общия враг – Морено и МВФ.

Протестиращите буквално пометоха открилите огън полиция и армия – имаше осем убити, от които трима брутално хвърлени от полицаите от мост, към 1400 ранени и 1200 арестувани. Въстаниците завладяха сградата на парламента и фактически цялата столица Кито.

Уплашеният Ленин обяви преместването на правителството си в доминирания от десните Гуаякил, обвинявайки за всичко… Мадуро. Със съвместно заявление в подкрепа на беглеца излязоха десните лидери на Аржентина, Бразилия, Колумбия, Салвадор, Парагвай, Гватемала и Перу. Още на 14 октомври обаче Морено отмени указа си за анулиране на субсидиите. Социалният кипеж в Еквадор обаче изглежда, че тепърва започва да набира ход.

В разгара на хаоса в Еквадор, на 7 октомври избухнаха небивали от фашисткия преврат през 1973 г. масови безредици и в Чили – витрината на неолибералната икономика в стил МВФ в Латинска Америка – със съответстващото равнище на социално неравенство. Поводът бе поскъпването от 1 октомври на метрото в Сантяго, което се оказа прекалено много за студентите, но народното недоволство от поскъпването на живота се трупаше от много време и гневът светкавично обхвана и други големи градове – Консепсион, Валпараи&со и Сан Антонио. За първи път след диктатурата на Пиночет бе обявено извънредно положение – срещу протестиращите се изправи и армията.

Транспортът в Чили е най-скъпият на континента, и макар че метрото на Сантяго, ползвано от 2,5 млн. души дневно, е държавно, разходите за градски транспорт са 11% от средния доход на жител на столицата. Билетите поскъпват два пъти годишно и макар че сега увеличението беше само с 4%, търпението на гражданите бе изтъняло до скъсване.

Милионните протестни демонстрации бяха съпроводени от палежи и насилия. 19 загинаха, 2500 бяха ранени и няколко хиляди бяха арестувани от частите на специалната антитерористична полиция и армията. Президентът-милиардер Себастиан Пиниера уволни правителството и се съгласи на социални реформи. Протестите обаче не престават и се иска оставката му.

Миналият четвъртък в Боливия левият президент, индианецът аймара Ево Моралес убедително спечели четвъртия си мандат на първи тур с над 10 пункта разлика пред опонента си, въпреки протестите на десницата и призивите на Организацията на американските държави със седалище във Вашингтон и на ЕС за провеждане на втори тур.

В Аржентина десният президент Маурисио Макри, който обвърза икономиката на страната с МВФ срещу заем от 50 млрд. долара, бе детрониран от кандидата на левицата Алберто Фернандес, бивш министър-председател при президентите Нестор Киршнер и Кристина Фернандес де Киршнер, а самата тя пък бе избрана на вицепрезидент.

В същото време и в Уругвай кандидат-президентът на левицата Даниел Мартинес от коалиция „Широк фронт“ спечели с 11 пункта преднина на първи тур срещу консерватора Луис Лакайе Поу и отива на балотаж на 24 ноември.

Променя се обстановката и в Бразилия. В края на август, в разгара на катастрофалните пожари в Амазония, многохилядни протестни демонстрации в Сао Пауло и другаде поискаха оставката на министъра на околната среда. Бразилските посолства по света бяха блокирани от протестиращи, а младежи в страната се разбунтуваха срещу съкращенията на разходите за учебници.

Веднага след избирането си Алберто Фернандес от победния митинг в Буенос Айрес призова за освобождаването на Лула от затвора в Бразилия. Самата бразилска прокуратура, уплашена от растящото недоволство срещу Болсонару и от разкритията в медиите на нарушенията на магистратите при осъждането на бившия президент за корупция и пране на пари, в последно време едва ли не взе да моли Лула да приеме замяна на затворническия режим с домашен арест „за добро поведение“; той обаче отказва и настоява за пълното си оневиняване.

Както си спомняме и от разкритията около парламентарния преврат срещу Дилма Русев през 2016 г., левите лидери в Бразилия са едва ли не единствените политици в страната, които доказано не са корумпирани. Опонентите им отдясно са почти тотално затънали в разследвания за корупция и пране на пари. Но десницата с помощта на корпоративните медии и на Запада успява година след година да налага фалшивия дневен ред за „корупцията на левите“.

Но и в Бразилия в края на краищата хладилникът надделява над телевизора. Сменилият Дилма десен президент Мишел Темер за по-малко от две години удари дъното на популярността с опитите си за въвеждане на МВФ-остеритет и шокова приватизация. През първата половина на м. г. Лула уверено водеше в прогнозите за изборите през октомври. На 11 септември Болсонару, по случай 45-годишнината от преврата на Пиночет, го заплаши, че и да победи, армията нямало да му се подчини. Лула след това бе уличен в корупция, арестуван без основания, кандидатурата му вляво бе сменена с Фернандо Aдад – по-неизвестен политик, който също веднага стана жертва на обвинения в корупция, но събра 45% от гласовете.

Болсонару дойде на власт сред масова медийна манипулация и ескалиращо политическо насилие, инспирирано отдясно. Кампанията му бе организирана от Стив Банън, предизборния гуру на Тръмп, с помощта на бившия десен кандидат-президент, кубински имигрант-реакционер и американски сенатор Марко Рубио. Този колкото тънък, толкова и отровен политически капитал е на привършване и камбаната на Хемингуей вече бие за Болсонару.

По-малко е известно, че през лятото и ранната есен избухнаха и масови протести срещу десния режим в библейски бедния Хондурас, засега брутално потъпквани от полицията. Но нищо не се знае.

И разбира се, както прогнозирах през януари, превратът срещу Мадуро във Венецуела пропадна. Причините се крият в слабостта и вътрешното политическо разединенение на самите САЩ, слабостта и непопулярността на техните клиенти – венецуелските опозиционери, верността на венецуелската армия на боливарианската революция и в обстоятелството, че превратът предизвика широка международна поляризация по подобие на испанската гражданска война през 30-те години: Русия и Китай заеха решаваща позиция в подкрепа на Мадуро. ЕС – и с него и България – бяха подминати от развитието на събитията.

Рано е да се прогнозира, че новата лява вълна ще залее цяла Латинска Америка, но не е изключено тя да се разгърне пред очите ни. Кой само преди четири години можеше да предположи, че през октомври 2019 г. Асад ще владее безпрекословно почти цяла Сирия, включително повечето u кюрдски райони и нефтени кладенци, а САЩ ще се изтеглят безславно от почти цялата u територия?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.